“Бог е дух: и тия, които Му се покланят,
трябва да се покланят с дух и с истина.”
(Йоан 4: 24)
Братя и сестри,
Така Господ Иисус Христос, като отхвърли старите представи за служение на Бога, свързани с място и време, посочи същината на християнското богопоклонение – с дух и истина.
Доста хора днес се опитват да направят видима и разбираема вярата си, а също така и да я покажат на определено място. За тях Господ продължава да бъде тук или там, а не навсякъде. Повече в храма, отколкото в дома, повече в ритуала, отколкото в самата молитва!?
Разговорът на Христос с жената от Самария при кладенеца на Йаков, който евангелист Йоан ни предава, е истинско изобличение на формалното изповядване на вярата. Тук смисълът е не само в изобличението, а по-скоро в новото разбиране, което Спасителят предлага на вярващите в Него – да търсят Бога чрез истината и в истината!
Първо Господ поиска от жената да My каже истината за себе си и за живота си. Това e важно за всеки, който търси Бога. Без да разберем кои сме, няма как да намерим Оня, чрез Който сме в този свят. B такава ситуация въпросът изисква честен отговор, защото познаването на себе си не e разпит, а себеизпитване. Нали с такава покана за себеизпитване, което е покаянието, започна общественото служение на нашия Господ!
Себеизпитването върви заедно с богопознаването. Затова наричаме покаянието – врата към вярата . Когато имаме самодоволен вид и такива мисли, сигурно e, че сме далеч от Бога. Ние доста често си мислим, че Бог се придържа към нашите условности и представи за хората, което също ни пречи да Го познаваме истински.
Интересуваме се повече от това кой разговаря с Бога, сиреч кой Го търси, а не как Го търси. Докато Иисус питаше за човека, апостолите се интересуват дали той e мъж или жена, дали e юдеин или самарянин, а някои – дали e фарисей или данъчен чиновник. Жената, с която Иисус разговаряше при кладенеца на Йаков, въпреки учудването на апостолите, сподели със съгражданите си, че Господ й казал всичко. Да, Той й беше казал достатъчно, за да си зададе основния въпрос – да не би Той да e Христос?
Жената дори направи нещо повече – повика други да Го видят и чуят, които после и казаха, че вярват не само поради нейните думи, а защото сами са чули и разбрали, че Той наистина e Христос. Вярващият не крие вярата си, но я споделя, защото тя e за него голямата и важна истина в живота! Той също така не се страхува, че някои ще я отхвърлят или ще й се подиграят. Всеки има своя път и Господ го оставя да го извърви докрай.
Братя и сестри,
Вярата е притежание на духа. Тази вяра изгражда от човека истински неръкотворен храм, а после този човек, ще построи и ръкотворен, материален храм. Някой някога може и да събори веществения храм, но у човека ще остане истинския и тогава той ще построи друг, по-хубав.
Само вярата в Христа дарява познание на Истината; истинският християнин с вяра и дела, може да бъде истинен поклонник на Бога, да Му се покланя и да служи на Бога, като на Отец, с Дух и Истина. Амин.
