БОГ ЩЕ ИСКА ДА ВИДИ НАШАТА ЛЮБОВ

744 0

Автор: Баришевски архиепископ Виктор (Коцаба)

Източник: blogs.korrespondent.net

Превод: Пламена Вълчева

Този, който за първи път среща думите „Страшен съд”, почти винаги ги приема с известно опасение. Защото тези думи, дори и когато не внимаваме в тях, говорят за такъв Съд, чийто изход не вещае нищо добро за човека и за такъв Съдия, от Когото човек трябва да се бои.

За съжаление, немалко християни оценяват това събитие само в перспективата на страха (на гръцки „фобия”), т.е. от гледна точка на определено психоемоционално състояние — те се страхуват от Страшния съд и толкова.

Но както и много други неща в нашата вяра, смисълът на това словосъчетание е много по-широк от неговото звучене. „Страшният съд” е окончателен съд, по време на който веднъж и завинаги ще бъде решена съдбата на човечеството и праведниците ще бъдат отделени от грешниците: първите ще наследят радост, а вторите — вечна мъка.

Със сигурност думата „мъка” звучи твърде сурово на много наши съвременници. Особено ако възприемат Бога само от гледна точка на любовта Му към тях. Такива хора твърдо вярват, че по силата на тази любов Бог ще прости на човека абсолютно всичко. Но Божията прошка не е безусловна, защото Бог прощава на онези, които искат опрощение и обича онези, които Го обичат: „Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще ме намерят” (Прит. 8:17).

Нещо повече, отсъдата за нашата посмъртна участ зависи не само от Бога, но и от нас. В Глава 25 на Евангелието от Матей Христос казва, че ще  наследим царството небесно само ако сме нахранили гладния, напоили жадния, облекли голия, приютили странника, помогнали на болния и посетили затворника.

Особено важно е да подчертаем, че всички тези добри дела трябва да се извършват в името Христово. Тоест в нашите ближни ние трябва да виждаме образа на Христос: „Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.“

Следователно тук става въпрос за изпълнение на заповедите като проявление и реализация на любовта: „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам” (Иоан. 14:21).

Затова можем да кажем, че ако Божията прошка зависи от едно условие, което се нарича покаяние, то Божията любов също зависи от едно условие — изпълнението на заповедите. Бог ни обича, но за да се ползваме от  любовта Му, са нужни заповедите. По същия начин Бог ни дава прошка, но за да я получим, е нужно покаяние.

Ето защо християните от първите векове не се страхували от Страшния съд. Защото този съд е пряко свързан с пришествието на Христос в слава и явяването на Неговата любов и опрощение. Бог не идва, за да ни изпрати на вечни мъки, Неговата цел е друга — да оправдае човека. И Той ще иска да види в нас онова, което ще оправдае нашето съществуване. Той ще иска да види, че имаме в себе си любов.

2018 г.