Автор: свещ. Августин Соколовски
Източник: www.iliyasolncevo.ru
Превод: Пламена Вълчева
На 20 юли Христовата Църква почита паметта на Божия пророк Илия. Името „Илия“ означава: „Моят Бог е…“. Краят на това изречение е обвит в мълчание. Защото нашият Бог е безименен. Библейският Бог няма име. Защото в човешкия език не съществува дума, с която Бог да бъде назован. И дори в библейския еврейски език Божието име е предадено с една негласно споменавана тетраграма. Дълго време в богословието се е смятало, че Неговото име — това, което Сам Бог назовава пред Моисей — следва да се преведе като „вечно Съществуващия“ (Изх. 3:14). Защото, ако се опитаме да проумеем името, с което Бог назовава Себе Си пред Моисей, трябва да нарушим законите на езика и вместо „вечно Съществуващия“ да кажем „Този, Който ще пребъде“. Защото Бог е единственото битие, което обладава правото, силата и суверенитета да каже за Себе Си, че ще пребъде. Удивително и разрушаващо параметрите на човешкия език е определението на Бога за Самия Себе Си. Удивително е Божието име.
Илия бил пророк на този Бог. През 9 век, тоест почти хиляда години преди Рождество Христово, Илия се изправил срещу цялото израилско царство, което по онова време служело и се покланяло на Ваал —омразното, отвратително, противно, жестоко и плътоядно божество на плодородието. Божият глас Илия измолил за израилската земя глад, който продължил повече от три години. И тези уста на божествения глас се присмели над псевдобожеството на псевдоплодородието. В живота си Илия присъствал и на жертвоприношение, което Ваал не бил в състояние да приеме. Защото, както казал за него Илия, той „може би се е замислил, или е зает с нещо, или е на път, а може би и спи“ (3 Царств. 18:27). Илия действително бил велик пророк — свалял идоли, противопоставял се на царе, унищожавал сатанински пророци. Той обаче бил и преследван, криел се в пустинята, а врана го хранела, когато човешката храна оскъднявала. Отчаян от вкоренеността на идолопоклонството в Израил, Илия помолил Бога да го вземе от този свят. Беззаконието, безбожието и преследването измъчвали пророка. При все това Господ му се явил не в гърма, не в мълнията, не в бурята или в земетръса, а в полъха от тих вятър. Сякаш потвърждавайки правотата на Илия — божествената сила на предвъзвестието, което пропитата с идоли земя не можела да понесе — Бог го грабнал в небесата на огнена колесница. Илия възлязъл на небето, за да се завърне едно хилядолетие по-късно в сиянието на Господнето Преображение. В тайнствената светлина и огън, на светата планина (2 Петр. 1:18), той се явил заедно с Моисей в бяло като сняг сияние, каквото „белилник на земята не може избели“ (Марк. 9:3). Но това не е всичко. Защото пророк Илия ще се завърне в края на времената, както свидетелстват Малахия и новозаветният Апокалипсис. Тази истина за предстоящото завръщане на пророк Илия трябва да бъде част от нравственото поучение, което ние като общност трябва да си припомним в този празничен ден.
Илия ще дойде. Той ще подготви света за Христовото Пришествие, напомняйки на хората за правдата. Православните християни са длъжни да възродят в себе си вярата си във Второто Господне Пришествие. Вярата в това Пришествие е важен и законен елемент на Символа на вярата, както изповядването на вярата в Единия Бог, в Господ Иисус Христос, в Светия Дух и в единството, светостта, вселенскостта и апостоличността на Христовата Църква. Господ Иисус Христос скоро ще се завърне в слава. Запитвайки се какво е нашето разбиране относно Господнето Пришествие, ние признаваме, че като общност и като Църква сме загубили тази вяра. Ние не очакваме Господнето Пришествие, ние просто се боим от апокалипсиса. Страхът от апокалиптичните времена и от ужасите, които въображението ни рисува, обезсилват очакването на Второто Пришествие. Неистинните, лъжливи и измамни лъжепророци на секуларизма предвещават, подобно на Вааловите пророци, всевъзможни катастрофи, болести и нещастия. На лицето си те носят образа на смъртта, а в умовете и сърцата си — култа към плодородието. Те се опитват да ни наложат едно мнимо спасение. Църквите се затварят, в същото време обаче се строят банки. Понеже истинският бог на нашето време е Ваал. Срещу Ваал можем да устоим само чрез вярата във влезлия в историята и във времето Един Бог. Името на този Бог е Иисус. „Иисус“ означава спасение. И само чрез спасението Бог може да бъде назован.
Сред израилския народ съществувала традиция да оставят място на трапезата за пророк Илия. Оставяли също и дверите открехнати, за да може той да влезе. Вярвали, че когато се завърне, Илия ще дойде в дома им. В този неделен ден нека пресъздадем в себе си това приказно, библейско настроение. Нека се опитаме да открехнем нашите двери. Когато сме на масата, когато се храним, нека си спомним колко близо е Господ. Нека очакваме Неговото Пришествие.
