Да бъдат ли кръщавани децата на „неправилни” родители?

3588 0
krastenie-0

Автор: Мария Сенчукова
Източник: www.pravmir.ru
Превод: Силвия Николова

Да бъдат ли кръщавани децата на „неправилни родители”? Дискусия по този въпрос върви сред вярващите и клириците на Руската православна църква. Тя бе провокирана от кръщенето на дъщерята на Филип Киркоров, която е родена от сурогатна майка. Според традицията на РПЦ от последните две десетилетия всяко Свето Кръщение се предшества от катехизация, ако бъдещият християнин е възрастен човек, или от събеседване с неговите родители, ако е невръстно дете.

Как трябва да се процедира, ако майката и бащата не живеят според повеленията на Църквата? Допустимо или не е детето да бъде кръстено, ако те не са венчани, хомосексуални са (осиновено е от тях) или е родено от майка под наем, както още се наричат сурогатните майки.

Тези въпроси все още не са във фокуса на миряните и клира на Българската православна църква, тъй като у нас сурогатното майчинство не е легализирано. В страната ни обаче, има двойки, които вече са се възползвали от тази „услуга” на жени в Украйна и Беларус, където то е разрешено. Не е далече времето, когато проблемът ще стане факт и за нас.

Предлагаме ви част от дискусията на руски духовници по този въпрос.

snimka-1Йеромонах Димитрий (Першин), и.д. председател на Мисионерската комисия при Епархийския съвет в Москва, експерт на Синодалния отдел по въпросите на младежта при Московската Патриаршия:

В нито един от тези случаи, независимо дали родителите са се сдобили с дете с помощта на сурогатна майка или то се отглежда от хомосексуална двойка, то не бива да бъде кръщавано. Това може да стане едва, след като те се покаят. Кръщението е възможно само тогава, когато родителите са членове на Църквата, изповядват православната вяра и следват заповедите. Ако те живеят в явен грях или извършват явно грях, смятайки това за допустимо, те сами отлъчват себе си от Църквата. В резултат, тяхното дете ще бъде възпитавано извън нормите на християнската нравственост и традиции. Защо те трябва да се подиграват с него, с Бога и с Тайнството?

Тайнството Кръщение не е деклариране на намерения, не е обред и галене. Това е Нов живот. Ако ние започваме Новия живот, трябва да спазваме неговите закони. Ако ние се отказваме от тях, няма да ни бъде даден Нов живот.

Само по себе си сурогатното майчинство предлага изключително утилитарно отношение към жената, която износва детето, като я превръща в един обикновен съд, в един инкубатор. Майчинството се свежда до нивото на търговска услуга. Болката, причинена на бебето, което е било откъснато от своята майка и майката, която се е превърнала в механизъм на износване, не може да бъде оправдана с никакви благи намерения.

Затова Руската Православна Църква много внимателно и задълбочено обяснява в своята Социална концепция, че подобно деяние се явява греховно и преди извършилият го да се покае и се присъедини отново към Църквата, не може и дума да става за кръщаване на детето. Причината е, че такива хора не могат да бъдат смятани за членове на същата тази Църква.

snimka-2Протоиерей Александър Авдюгин, председател на църковното настоятелство на храма „Св. Йоаким и Анна”, град Ровенк, Луганска област, Украйна:

За родителите няма да кажа нищо, нито пък ще ги възпитавам. Те поначало не са православни. Но, ще въздъхна така, че те да се замислят, и ще ги погледна с голямо съжаление и учудване – как все още Господ ги търпи …

Детето обаче, ще кръстя. То няма никаква вина. Само няма да го миропомажа, тоест ще постъпя „по католически”. Като достигне възрастта за вразумление, тогава ще получи и Миропомазанието (конфирмацията).

snimka-3Протоиерей Алексей Умински, председател на църковното настоятелство на храма „Троица Животоначална” в Хохла:

Във всеки един случай, в който ми донасят младенец или дойде възрастен човек да го кръстя, или дойде двойка, те трябва да преминат катехизация. Ако бащата, ползвал сурогатна майка, или хомосексуалната двойка се съгласят, това означава, че те са готови да се покаят за своите собствени си грехове, включително и за това, че са се решили на такъв страшен опит, като сурогатно майчинство. Ако тези хора склонят да бъдат катехизирани означава, че те са готови да вземат върху себе си кръста на отговорността за бъдещото развитие на детето, за това, че са нарушили законите на битието Божие, тъй като на невръстното може да се отрази всичко.

Ако са готови да вземат върху себе си този кръст и да го носят, за да не се случи нищо лошо с детето им, те трябва да го възпитават в духа на християнството, както и самите те да живеят като истински християни. Родителите трябва да разберат, че посятото от тях беззаконие може да даде своите плодове, а тези плодове ще им се наложи, някак си, да ги приемат, да ги изправят, да отговарят за тях. Ако те приемат тези условия, аз ще се съглася да кръстя детето.

Ако това е хомосексуална двойка, тя съответно, трябва да се раздели. Някой от двамата трябва да поеме отговорността за възпитанието на детето като за свое приемно дете, да го възпита в традициите на християнството и да живее пълноценен християнски живот.

Аз не бих кръстил децата дори на съвсем нормални хетеросексуални семейства, ако те не са готови да ги възпитават в християнската традиция. Ще им кажа: „Извинете, довиждане.” Моите принципи по отношение на кръщението на децата са едни и същи за всички. Аз не дискриминирам никого по сексуален признак, към всички се отнасям обективно. Основното е хората да са християни. Ако те са готови да станат такива, да отхвърлят своето ветхо битие и греховно съзнание, то заради Бога, ще го кръстя. Не са ли готови, няма да го кръстя. Аз спазвам този корав принцип вече двадесет години, откакто съм свещеник.

snimka-4Игумен Спиридон (Баландин), клирик на Макаровка: Саранска и Мордовска епархия, обитаващ манастира „Св. Йоан Богослов”:

Аз не мога да си представя каква точно катехизаторска беседа мога да направя с хомосексуална двойка. Нима покаянието не е основното, което се изисква при противоестествено съжителство?!

Позволява се дете да бъде кръстено без оглашение, както разбирам, само в изключителни случаи. За всички останали кръщението на дете, заченато и родено по аналогичен начин: аз съм привърженик на кръщение само след беседа с родителите, съответно според резултата от нея ще реша дали да извърша Тайнството или не.

snimka-5Протойерей Димитрий Смирнов, председател на храма „Преп. Митрофан Воронежски” при Тимирязевската академия и храма „Св. мчк Бонифаций”:

Аз не бих го кръстил. Но, ще кажа на „родителите”: „Прочетете Символа на вярата”. Те няма да го прочетат дори човек да ги застави с пистолет.

Какво право имаме ние да кръщаваме, ако човек не знае Символа на вярата? И после, ако човек е толкова безнравствен, как ще може да възпита християнин?

Условията, при които бих кръстил такова дете са да ми го дадат, да го осиновя и да го кръстя, а после да му намеря подходящо семейство.

snimka-6Протоиерей Александър Иляшенко, председател на църковното настоятелство на храма „Всемилостивият Спасител” в бившия манастир „Радост на всички скърбящи”:

Свещеникът не е задължен да изпълнява всякакви треби. Например, в коментарите към Тайнството изповед в требника е казано, че ако дойде диадемоносещ, тоест император, ако той е извършил определени грехове, ти не си длъжен да го приемаш.

Ако хората са натоварени със смъртни грехове и нямат намерение да изправят своя живот, аз не съм задължен да изпълня техните желания. Освен това, в древни времена са кръщавани възрастни хора. Например, Василий Велики е бил кръстен като голям.

Ако детето порасне и само, бидейки съзнателно, се обърне към Бога, то никой не може да попречи на неговото свободно решение. Ако родителите нямат намерение да водят непорочен живот и следователно не могат да го възпитат в православната вяра, то кръщението ще трябва да бъде отложено до времето, когато настъпят по-благоприятни обстоятелства: или родителите се покаят, или самото дете порасне и пожелае да се кръсти.

snimka-7Протойерей Андрей Ефанов, клирик на Кинешемска епархия:

Несъмнено, без предхождаща катехизация на родителите или на кръстниците кръщение е недопустимо, защото така би се създало лъжливо впечатление за причастност на тези хора към Църквата, макар и в тайнството то да не им е било отказано. Нито един грях на родителите не може да бъде препятствие за кръщаването на младенеца при условие, че неговите кръстници са въцърковени хора. Само че, това ми се вижда твърде задължително, тъй като въпросът за правата на кръстника във възпитанието на детето не е решен юридически. Това е голям проблем, върху чието разрешаване трябва да съсредоточи силите си ОРОИК (аналогична структура на Агенцията за закрила на детето, б. пр.) Колкото до въпроса за хомосексуалните двойки, мнението ми е, че хората, отказали се да създадат семейство, традиционно предполагащо раждането на деца, осиновяванията са недопустими от етична гледна точка. Ако се стигне до такова нещо, проблемът за кръщението на такива деца може да се реши изключително при възможността кръстниците да ги възпитават в духа на християнските традиции.

snimka-8Протойерей Димитрий Карпенко, Председател на църковното настоятелство при храма „Равноапостолен княз Владимир, село Разумное, Белогородски район в Белогородска област:

Във всички случаи кръщението в Православната Църква е възможно по вярата на техните родители. И, разбира се, вярата не бива да е някаква там „въобще”, а православна, съответстваща на нашето Предание и да не противоречи на Евангелието. Сега това се налага с особена тежест, а и въобще, всякога се е предполагало, че е необходима подготовка преди кръщението.

Не бива да се пристъпва към Светото Кръщение само, защото е прието, че така трябва. Сякаш всички са разбрали това. Въпросът е, доколко те са го разбрали наистина.

Затова, разбира се, ако хората се подготвят за кръщение, трябва да се изясни, какво е разбирането им за вяра – православно ли е, доколко те са готови да отидат по-нататък; дали, ако не разберат нещо, ще кривнат встрани от православния църковен живот.
Аз смятам, че критерии за приемане на кръщението трябва да се явява живота вяра на хората в Христос като Истинен Бог и желанието на хората да живеят така, както учи Църквата. Ако родителите изкажат такава готовност и тази готовност е очевидна, то може да се пристъпи към кръщението.

Що се отнася до конкретни случаи – младенец, роден от сурогатна майка, роден от сурогатна майка за самотен „родител”, роден от сурогатна майка и възпитаван от хомосексуална двойка, – тук твърде много от въпросите са свързани с желанието на тези хора да живеят по правилата на Църквата. Затова, аз не мога да отговоря на тях абстрактно.

Кръщаването на деца на хомосексуална двойка, лично аз, смятам за изключено. Тук със самия си „съюз” тези хора показват, че не са готови и не са съгласни да живеят по църковните правила. У тях липсва православно разбиране за това, какво е семейство, какво е това Евангелие и на какво учи Христос. И го показват със своя начин на живот.

Колкото до кръщаването на децата на нашите топ звезди, и тук има немалко и различни проблеми. Доколко свещеникът ще намери в себе си сили да откаже? Няма ли да му се случи след това нещо? У нас няма ясно разписани критерии, по които ние можем и сме длъжни да отказваме кръщение, няма прецеденти, в които свещеникът може да каже твърдо „не” и да не бъде наказан за това.

Що се отнася до конкретната ситуация с кръщаването на дъщерята на Киркоров, то разбира се, е трябвало да му се обясни, както и на кръстниците (доколкото знам, известни хора), какво е православното разбиране за нещото, наричано сурогатно майчинство. В крайна сметка, по този въпрос трябва да има ясна и недвусмислена църковна позиция. Трябва да се изясни, освен това, доколко родителите са готови да приемат това мнение. Ако те са готови да го оспорват, то би могло кръщението да се отложи за известно време, докато те възприемат учението на Църквата по този въпрос.

Ако те го приемат със съжаление и разкаяние, признаят, че не са знаели нищо по този въпрос и са смятали това за нормално, то кръщението може да бъде извършено. Преди това обаче, на тези хора трябва да бъдат казани благо думи за вразумяване и да обещаят, че са готови занапред да питат за мнението на Църквата и да го следват. Ако аз, като свещеник, имах нечие такова уверение, бих се съгласил да кръстя детето – та, то не е виновно за начина, по който се е родило.

Ако родителите отнапред имат формирано мнение, което е напълно в разрез с това на Църквата, то какъв е смисълът от кръщаването?