Автор: прот. Александър Степанов
Източник: www.azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Светът празнува настъпването на новата година, на новолетието. Различните народи отбелязват това в различен момент от годишния цикъл. Започва новата обиколка на Земята около Слънцето, новият цикъл на годишните времена. Човечеството така е привикнало да празнува новата година, че даже не си задава въпроса: а какво всъщност празнуваме? Обикновено ние празнуваме исторически събития, онова, което ни се струва достойно да бъде възпоменавано от миналото на нашата страна или на човечеството. В древността хората са празнували предимно природните явления, повтарящи се ежегодно и свързани със земеделския цикъл. Краят на зимата, началото на пролетта — сеитбата, есента — събирането на реколтата, радостта от удължаването на деня след зимното слънцестоене и т.н. Християнството обаче е извършило решителен обрат в календара на празниците: природните явления биват изместени от празници със „смислово“ и историческо значение, макар и хронологически те често да съвпадат с чисто природни дати. Ние възпоменаваме събития от живота на Спасителя, които имат универсално значение за живота на света, празнуваме дните, посветени на светиите. На същия принцип се е формирал и светският календар. Новата година е вероятно единственият атавизъм на „природността“, който не е осмислен в рамките на религиозни или културни идеи. Ако се замислим какво празнуваме, по мое мнение, това е преди всичко обновлението. Ние винаги искаме да започнем отначало: да направим нов опит, да не повтаряме грешките си, най-накрая да яхнем съдбата си и да постигнем целите си или просто да ни се случат нови неща. Във всичко това има истина. Човекът, като център на тварния свят, в известен смисъл е съизмерим с този свят. Цикличността на протичащите в света явления е присъща и на човека. Растежът на растенията е свързан с обновлението. Така е и при човека. Господ дава на човека възможност многократно да постави ново начало в живота си и така всеки цикъл става нов етап в личностното ни израстване. Именно това желание за обновление превръща всяка нова година в значимо събитие в живота на всеки човек — християнин или нехристиянин. И все пак според най-висшите достижения на човешкия опит, представени в Стария Завет, този път не извежда човека до принципно нова висота. Еклисиаст твърди, че след като веднъж сме преживели всичко, няма да открием нищо ново под слънцето, всичко се повтаря и се връща в своето начало, а делата ни са само суета и нямат никакъв висш смисъл; ходът на времето ни води неизбежно към смъртта и към нищо друго.
Въпреки това Църквата отбелязва новолетието, освещава го със своята молитва. Отговорът на въпроса какво точно освещава Църквата на този ден намираме в днешното евангелско четиво.
То повествува за това как Христос отишъл в синагогата в родния си град Назарет, за да проповядва, и прочел откъс от пророк Исаия за изцелението на съкрушените по сърце, за освобождаването на пленените и проглеждането на слепите, т.е. за настъпването на благоприятната Господня година. Тези месиански думи на пророка разказват за настъпването на нов еон, на нова значима духовна ера в живота на света. Времето, за което Еклисиаст говори със смазваща безнадеждност, е отминало. Започва времето на Господа, епохата, в която вече не властват законите на естеството, а царува единственият истински Цар — Самият Господ. Той, замислилият и сътворилият този свят, със Своето отсега нататък явно присъствие го изпълва с окончателен смисъл и истина. И по-нататък Иисус свидетелства за Себе Си: „Днес се изпълни това писание“. Неговото пришествие в тварния свят променя света радикално. Тази промяна не касае външните обстоятелства в живота на човека, а неговото сърце: „Царството Божие вътре във вас е“, казва Господ. Църквата в своето истинско битие е именно това Царство; всеки християнин е призван да стане поданик на истинския Цар. Това поданичество не прилича на поданичеството в държавата. Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките“. Апостол Павел уподобява Църквата на човешко тяло, чиято глава е Христос. Това е единството на живота на Бога и на човека, а чрез него — и на целия тварен свят. И това ново Царство вече се е приближило, вече е настъпило и ние сме призвани да живеем в него.
Отсега нататък в неспирния поток на времето присъства още нещо, което не е подвластно на промяна и следователно на неизбежна смърт, понеже всичко, което се променя, има начало и край.
По този начин новолетието, така както го разбира християнството, ни учи да не забравяме своето духовно призвание — не отделното и частично обновление, което ежегодно настъпва в естествения живот, а цялостното и пълно обновление на нас самите и на целия свят в Христос. Амин.
