Автор: о. Спиридон Василакос
Превод: Константин Константинов
В нашата Църква на 1 август отбелязваме Явяване на Честния Кръст. Разбира се, празникът има духовна основа, има историческа основа, има основания в историята. Нека започнем оттам. Църквата идва и ни дава Честния Кръст. Защото, когато човек приеме Кръста, който му дава Христос, приема Христос. Ето защо отците на нашата Църква казват: където е Кръстът, там е Христос. Нека Бог ни пази от неразпнати състояния. Затова свети Йоан Златоуст, когато тълкува числото 666 от Откровението, казва, че антихристът е христос, чужд на Кръста, там, където няма Кръст, там имаме антихристиянско състояние. Затова днес искат да премахнат кръста. Имаме Църква, която предлага Кръста, за да мога, понасяйки своя кръст, да се причастя с Христос. И имаме всичко: ситуации, законодателства, идеологии, които предлагат премахването на Кръста. Но когато Кръстът е премахнат, човек няма предпоставките за Възкресението. Мъртъв е. И животът, който се предлага, е неразпнат. Прави каквото искаш. Удовлетворявай волята си. Гледай себе си. Не обръщай внимание на другия. Не те интересува какво прави другият, дали другият страда, дали другият е гладен. Всичко ни предлага да захвърлим Кръста. Защото, като захвърлим Кръста, човекът се умъртвява. И когато човекът е умъртвен, това е най-доброто поле за всички тези мъртъвци да установят своите мъртви дела.
Явяване на Честния Кръст. Кръстът е нашето явяване. Кръстът е нашето развитие. Ето защо на 1 август, с тази историческа основа, ни се дава и този духовна подбуда. Това означава, че човекът, който приема Кръста, се развива, отваря се и постепенно се издига. Преминаваме през Преображението Господне, защото човекът, който понесе Кръста, се преобразява. Човекът, който не взема Кръста и остава в егоизма си, се деформира. Всички тези неща, които виждаме днес, не можем да ги понесем и казваме: как е възможно да се е случило това? Как е възможно в един уж цивилизован свят да имаме толкова много военни конфликти? Как е възможно това? Какво е всичко това, което виждаме? Деформацията на човека, който захвърля Кръста и се затлачва в егоизма.
Кръстът е еволюция. На Кръста човекът еволюира, човекът се отваря, човекът се преобразява. И сега човекът приема Кръста, започва своето развитие, стига до своето преображение. Този човек, на 15 август, ще срещне смъртта, но смъртта ще бъде победена от човека, който е поел Кръста и се е причастил с Христос. И накрая, стигаме до 14 септември. Какво празнуваме? Въздвижението на Честния Кръст. Човекът, който се е слял с Кръста и се е преобразил с Христос и е победил смъртта, този човек преживява своето лично въздигане.
Виждате ли духовната карта на нашата Църква? Как Църквата идва и ни предлага и разкрива всичко това не просто да го празнуваме, но да го живеем. И така да почувстваме, да преживеем това духовно преуспяване, истинското Преображение, победата над смъртта и въздигането на човека.
Нека обаче погледнем в лицето на света Богородица, на Която посвещаваме всяка минута, всеки ден, всеки вик на душата, всяка наша молитва. Нека видим този Кръст, явяването на Честния Кръст, Преображението на Пресвета Богородица, победата — нейното Успение (което е голям празник, защото смъртта е победена) и нейното въздигане.
Нека видим в нейно лице тези духовни състояния. Богородица е човекът, който понася своя кръст. Тя понася кръста и се е научила да понася кръста от дете. Това не е нещо просто. Казваме понякога: „Да взема кръста си”. Това не е просто нещо. Как може човек да вземе кръста? По какъв начин? Пресвета Богородица от дете се посвещава на храма. Свети Йоаким и света Анна, нейните родители, са разпнати личности. Това се вижда от начина им на живот. Виждаме двама души, които къде се срещнали? Ние къде се срещаме? Срещаме се в егоизма, във волята, в греха, в интереса. Там се срещаме и затова никога няма да намерим другия. Никога няма да общуваме. Никога няма да се радваме на присъствието му. Никога няма да го обичаме и той да ни обича. Къде се срещнаха свети Йоаким и света Анна? На Кръста. Срещнали се в Бога. Там се срещнали. Ето защо нашето живо предание, идва да ни разкрие събитието. По какъв начин общували тези души? Какъв беше техният начин на живот? Как общуваме ние? Какво е общуването? Да бъде моята воля; опитвам се да я наложа на другия и да го завладея. Да бъде моята страст; опитвам се да заразя другия с моето страстно и болно състояние. Как са общували тези двама души? Къде са се срещнали тези двама души? Какво се случва понякога с нас? Когато имаме същата страст, същата болест, същото болно състояние, правим партия. Срещаме се там, правим група, правим каста. Те се срещнали в Бога. Йоаким говорил на Бога, а Анна го слушала. Общували чрез Бога, защото били разпнати хора. За хората от тяхното време и регион те били проклети, защото нямали дете. Видяхте ли колко лесно осъждаме другия човек? Колко повърхностно гледаме и мислим?
Проклети от хората, свети Йоаким и света Анна, били благословени от Бога. Те били главните действащи лица в плана за спасението на човека. Те били тези, които донесли сладката зора на нашето спасение. Отците на Църквата казват, че Богородица е зора, а Христос е слънце. Тези двама души се срещнали. Често ги осъждали. Не искали да общуват с тях. Защо? Защото ги смятали за проклети. Щом Бог не им дава деца, тези хора са проклети. А те имали благодат и благословение. Тези хора се срещнали в Бога и общували чрез Бога. Това е. И къде се вижда това? Света Анна е в дома си в Йерусалим, в своето домакинство. А свети Йоаким е в пустинята и се моли. И двамата се молят и изведнъж чрез молитвата биват известени, че ще родят Богородица. Втурват се един към друг да се намерят. Кой им определи срещата? Бог. Чрез кого общували? Чрез Бога. Това бил техният живот. Разпнати хора. И когато родили детето си, не научили детето на това, на което ние учим нашите деца. Как да експлоатират, как да мамят, как да се издигат, как да минават през трупове. А ние наричаме това интелигентност, наричаме го хитрост, наричаме го живот. На какво научили детето си? Как да се моли, как да се смирява, как да се подчинява на Божията воля. Тоест как да вземе кръста. Разпнати родители, и наследството, което дали на детето си, било Бога, Кръстът. Наследството, което ни дадоха нашите предци, светците, с които трябва да почувстваме сродство, е кръстът. Защото той е единственото преуспяване на човека, той е истинската еволюция на човека. Той е неговото откриване и отдаване на Бога. И той е неговото преображение и неговото осветяване от Бога.
Наследството, което Богородица получава от родителите си, е кръстът. Но не е достатъчно да го приемеш. За да живееш в преуспяване чрез Честния Кръст, трябва да го култивираш. И затова Богородица на три години отива в храма, за да служи на Бога. Отива в молитвата, в храма. Тя не просто отива в храма. Тя става храм. Не е достатъчно да дойдеш в храма. Трябва да станеш храм. Какво пеем на празника Въведение Богородично: „Пречистият храм на Спасителя”. Богородица не просто отиде в храма. Тя стана храм. Как човек става храм? Чрез вземането на кръста. Тя взе кръста. Тя се научи да понася кръста. Какво означава Кръстът? Христос ни го разкрива. Да обичаш чрез Бога. Да прощаваш. Да разбираш. Да покриваш. Това означава. Да се доверяваш. В даден момент трябва да изучим думите на Кръста, за да разберем думите на Христос на Кръста, за да разберем наистина какво е той.
Богородица приема Кръста от родителите си и служи на Бога. Тя станала пречистият храм, одушевеният храм на Спасителя, понесла Кръста от Благовещението. Там имаме откровение.
Нека видим Богородица в момента на Благовещението: разпната и преобразена. Тя казва на Архангела, на Божията благодат, на Самия Бог: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти”. Богородица знае много добре какво говори. Тя не говори обикновени думи; нейното слово винаги преминава през Бога, за да достигне до всеки човек. „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти” означава, че знае много добре, че според човешките дадености, точно в този момент, тя е осъдена на смърт. Нека обърнем внимание на това. Защото Богородица е знаела много добре закона. Изучавала е закона. Законът гласял, че ако се намери жена непразна извън брака, да бъде убита с камъни на селския площад. Богородица знае много добре какво приема в този момент. Нека видим човешките дадености. Тя приема да бъде осъдена на смърт. Приема да бъде измъчвана. Приема да бъде заточена. Приема да бъде преследвана. Тя вижда всичко това. Знае всичко това и в този момент приема съработничеството с Бога. Приема кръста. Приема Бога в живота си. Тя знае това. Защо Богородица прави това? Защото вижда, че ако се съгласи, Бог ще дойде при всеки човек от всяка страна и всяка епоха. Следователно, тя го прави от вяра, от послушание, от смирение пред Бога и от любов към всеки човек. От любов към всеки един от нас. Това е нейното слово. „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.”
От една страна, тя е осъдена на смърт и се жертва за всеки човек, за всеки един от нас. Защото знае, че по този начин доброволно, защото го иска свободно и смирено, ще открие човека за благодатта, любовта, промисъла и милостта на Бога. И точно в този момент, когато взема кръста, когато се разпва, когато се жертва, тя се преобразява. Как се преобразява? Какво чу от Архангела? „Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени.” В този момент тя била кръстена, осветена и преобразена. Богородица е изпълнена със Светия Дух. Помислете си за този човек, това уникално същество, това най-чисто, девствено същество. Тя взема Кръста. Учи се да взема Кръста от малко дете. Поддържа Кръста в служението Богу и стига до жертвата, до разпятието. Този момент, в който получава Божията благодат и се преобразява.
Тя се преобразява и вече е изпълнена със Светия Дух. Преживява своето духовно преображение и оттук своето въздигане. Свети Йоан Златоуст казва толкова красноречиво, защото и неговото слово било завладяващо и учениците му са го записвали: „Където и да търсиш, независимо дали ще търсиш на небето, сред звездите, сред планетите, в морските дълбини, на земята, където и да търсиш, по-съвършено, по-красиво, по-чисто създание и творение от Богородица няма да намериш”. Защо тя е най-съвършеното, най-красивото създание и най-чистото създание? Тя взе кръста. Жертва се, смири се, послуша, отдаде се на Бога и обикна всеки човек. Това е явяването на Честния Кръст. Това е Преображението на разпнатия човек. Това е победата над смъртта. И това е въздигането на човека. И колкото повече човек се развива кръстно и се въздига възкресно, толкова повече се отваря. И затова Богородица е Ширшая небес. Защото колкото повече приемаш Бога, толкова повече се отваря твоето същество. Ако видите тясно същество, тесен ум, тясно сърце, затворен човек, това означава, че не се е открил за Бога. Когато човек се отвори за Бога, той се разширява и може да побере другия в себе си. Може да побере дори собствения си враг в сърцето си и да го държи на най-доброто място в сърцето си. Това, което ние считаме за немислимо, е даденост за човека, който се е отдал, оставил, повярвал, доверил, поклонил на Бога и обикнал хората.
Свети Паисий Светогорец казваше: „Ще се молите за всички. Когато изпращаш автобуса към Бога, не слагаш един-двама вътре, а напълни автобуса”. Ако погледнем молитвата на светците, отпред поставяли своите врагове. Тези, които ги нараниха. Тези, които ги оскърбиха. Враговете били на първи място и в молитвата си ги смятали за най-добрите. И всички водели при Христос. Познати и непознати, приятели и врагове, всички при Христос. Родени и неродени, всички при Христос. И всичко за Христос. Това са нашите светци. Това е явяването на Кръста. Това е преображението на човека. Това е въздигането на човека. В крайна сметка, човек достига до Кръста по този начин.
Нека видим някои черти на преобразения, въздигнатия, осветения, облагодатен човек в личността на Богородица. Много тълкуватели на Новия Завет казват, че това, което изрекла Богородица, е много малко, но достатъчно, за да видим нейния вътрешен рай и духовно богатство. Не ни трябва повече. Впрочем, Богородица говори със своето мълчание. Богородица говори със Своя живот. Не е трябвало да говори много думи. Това е достатъчно. Дори веднъж да я видиш в Новия Завет, е достатъчно, за да разбереш коя е тя. Богородица има своята среща с Архангела. Там тя е разпната, там е кръстена. Нейното кръщение е Благовещение. Това е нейното Преображение, това е нейното разпятие. Това е нейното възкресение. Това е нейната Петдесетница. Отците на Църквата казват, че Благовещението е всичко. Всичко се дава и се разкрива в нашата лична връзка с Христос.
Когато Богородица научава за Елисавета от Архангела, тя решава да отиде да я види. Първото действие, което Богородица предприема, знаете ли какво е? Да извърви 145 км. Момиче, вече бременно. 145 км, за да стигне до планинската Юдея и да посети Елисавета. Което означава, че от момента, в който човек се срещне с Бога, започва неговото духовно изкачване. Той се изкачва на своята Голгота, защото този човек вече понася своя Кръст. И Богородица отива при Елисавета.
И Елисавета е изумена, защото Бог я известява. Свети Йоаким и света Анна общували чрез Бога и се намирали в Бога — това виждаме и при Елисавета и Богородица. И затова ев. Лука, с благодатта на Светия Дух, пише за тази среща. Тя е много важна. Елисавета е възрастна. Богородица е малко момиче, на 14-15 години. Възрастта вече няма значение. Родството вече няма значение. Едната вижда другата вече чрез духа, с очите и зрението, които Светият Дух е отворил. И Елисавета се обръща и не вижда своята братовчедка, а Майката на Господа. Представяте ли си, ако гледахме чрез Бога, чрез Божията благодат, колко различно бихме виждали другия човек, всяка ситуация и собствения си живот? Тя вижда Майката на Господа. И когато казва това на Богородица, Богородица не ѝ отговаря. Елисавета изразява смирение. Как е възможно Майката на Господа да дойде при мен? Тя вече не вижда човешките неща. Тя вижда Онази, Която ще роди Бога. Онази, Която ще донесе Спасителя. Която ще роди спасението, свободата, любовта, милостта, рая на човека. Всичко това, за нас, е Христос. Всичко това е Личност. Свободата, за нас, е Личност. Добродетелта е Личност. Спасението е Личност. Родината е Личност. Всичко това е Христос. И Богородица какво прави в този момент? Преобразеният човек, облагодатеният човек, който се е разкрасил, защото е понесъл Кръста, който е облагодатен, защото е станал едно с Бога, е първият, който се е причастил с лъжичката на вярата и послушанието, на любовта, на девството — тя се причасти с Христос. Свети Григорий Богослов вижда събитието и казва: „… човекът се причасти с второ причастие при Благовещение”. Кое било първото причастие? Когато Адам се причасти в Божията прегръдка, в момента, когато Той го създаваше. А второто свето Причастие е, когато Сам Бог бива заченат от най-чистото същество — Богородица. Когато тя се откри и не остави нищо скрито и нищо затворено пред Него.
И така, ние се причастяваме втори път на Благовещение. И в този момент Богородица се отваря, отваря този славословен и молитвен вулкан. И вместо да отговори на Елисавета, се моли на Бога. „Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.” Вижте сега срещата. Тя се изкачва в планинската Юдея. Богородица поела пътя на Голгота, кръстния, възходящ път. Защото е срещнала Бога. Често, ако погледнем душата, пътя на нашата душа и нашия живот, нашата връзка, те са поели надолу. Защо? Защото искрено, истински, сърдечно, вътрешно не сме срещнали Бога. Не сме се причастили с Него.
Богородица имала не само вяра и посвещение на Бога, но и на човека. Какво казва ев. Лука? Елисавета била бременна от няколко месеца. Мария останала с нея около три месеца. Защо останала до 9-ия месец, до раждането на Предтечата? За да ѝ помогне. Вижте човека на Кръста, преобразения човек, облагодатения човек, осветения човек, човека, който се е причастил с Бога. Можеше ли Христос да отсъства от раждането на Предтечата? Не можеше да отсъства. И затова Христос не отсъства в нито един момент от живота на св. Йоан Кръстител. И Той присъства в нашия живот. Но ние отсъстваме от своя живот.
Нека си спомним и за сватбата в Кана и с това ще завършим. Спомняте ли си как на сватбата в Кана Богородица казва на Господа: „Вино нямат”? А днес Богородица отсъства от нашия брак. Отсъства от нашите отношения. В тях поставихме правото. Поставихме волята. Поставихме егоизма. Поставихме другите, без да се приближим до другия. А не поставихме Богородица. Тя, която успя да доведе човека до общение и връзка с Бога, да съедини Бога с човека. Богородица отсъства. Не поставихме Богородица като ходатай в нашите отношения, както с Бога, така и с другия човек. Не може Богородица да отсъства от един брак. Невъзможно е Богородица да отсъства от една връзка. И тя казва на Господа: „Вино нямат”. Вижте нейното майчинско присъствие, нейното майчинско дръзновение пред Христос. Това, което ни липсва, тя го носи при Христос. И какво прави Христос? Както казваме при ръкоположението на свещеника: „Божията благодат, която винаги лекува немощното и допълва оскъдното”. Ако дам на Богородица моята празнота — имам много вътрешни празноти — ако ѝ я дам, тя ще я занесе на Христос. И Христос, с благодатта на Светия Дух, ще покрие празнотата. Това, което отсъства, Той ще го покрие.
Тя Му казва: „Вино нямат”. Нека обърнем внимание на нещо важно. Защо Богородица Му казва това? Човекът на Благовещението, на Преображението, на Кръста, на Възкресението, живее в чудото. Този човек, когото Божията благодат издига, живее в чудото. Има ли нужда да чуе или да види чудеса, за да повярва? Тя живее чудото. Нима Богородица не знае, че Христос може да направи това? Богородица живее в чудото. И нека отбележим нещо. Тя не е знаела, че Неговият час още не е дошъл. Господ се обръща и ѝ казва: „Още не е дошъл часът Ми”. какъв е отговорът на Богородица? Не можеше ли да отговори? Искате ли да видим как бихме отговорили ние на нейно място? „Значи, аз, която Те приех, която Те отгледах…”. Ние не казваме ли това: „… аз, която Те отгледах, която тичах след Теб, която Те защитавах, която Те къпех…”. „Ти остана в Йерусалим, а аз се върнах, за да Те намеря.” Ние бихме го казали. Ние бихме казали всичко това. А Богородица отговори ли? Не отговори. Защото има смирение. Нейното мълчание продължава да говори на Христос. Когато Господ ѝ каза: „Още не е дошъл часът Ми”, тя знаеше много добре в себе си, че когато Бог поиска, всеки час става Негов. Когато Бог поиска, всеки момент става Негов. Затова не каза нищо в своето смирение. И естествено, това, което поиска, се случи. Един преобразен човек. Човек на пълното доверие, на дълбокото смирение, на истинското девство. Нека се спрем на това. Какво означава девството? Девството не означава само физическо състояние. Това не е толкова плитък въпрос и въпрос на добродетел. Девството означава чистота във всичко. Само си помислете. Имам ли девство в отношенията си с Христос? Чист ли съм в отношенията си с Христос? Имам ли девство във връзката си със съпругата си, с децата си, с братята си, с приятелите си, с вас? Богородица има. Тя е навсякъде. Това девство съществува навсякъде, във всички аспекти, на всички равнища в нейния живот. Защото навсякъде е поставила Христос. А Христос е Единственият чист и нетленен. Тя Му се е доверила във всичко. Дала Му е всичко.
И така, пред нас е човекът, който взема Кръста, който чрез него се преобразява и осветява. Имаме чистия и просветлен човек, при когото идва смъртта, опитва се да я докосне, но не може да устои. И затова бяга. Отците на Църквата казват: „Тя не можеше да стане храна на смъртта, защото всичко в Богородица беше причастно на Христос”. И когато отиде да я погълне, смъртта се огорчи от сладостта на Христос, която беше в Богородица. Тя побеждава смъртта и бива въздигната. И затова днес тя продължава да стои в живота на всеки един от нас и да ни предава на Христос. Това прави разпнатият човек. Дава ни на Христос и ни дава Христос. Ето как Преображението се свързва с нейното Успение. Явяването на Кръста с Въздвижението. Всичко е свързано.
Нека се помолим Богородица да ни хване за ръка, да ни покаже изкуството на Кръста, славата на Преображението и висотата на човека, който истинно, чисто, девствено ще се причасти с Христос, който ще пожелае да живее Христос.
