Автор: о. Спиридон Василакос
Превод: Константин Константинов
Как ще видим пророчеството в историята, но и в личния си път? Това е нещо много силно и изключително важно. Когато чуем думата „пророчество”, имаме усещането, че това е дума, свързана с бъдещето. Нещо, което ще се случи. Нека обаче видим какво ни казват църковните отци: пророчество е всяко слово на Бога. Защото Божието слово не е нещо, което може да бъде ограничено във времето. Вижте разликата между Божието слово, Божия глас и моя глас, нашия глас. Каква е разликата? Какъв е моят глас? Моят глас е въздух, който трепти във гласните струни, изразява се, чува се и заглъхва. След малко няма да го има. Какво е Божият глас? Той е това, което никога няма да заглъхне. Той е това, което, колкото и векове да минат, ще идва, за да докосва всеки човек, и затова всяко Божие слово е пророческо слово за всеки един от нас. Нека видим обаче две фрази на Бога, едната от които е казана на Адам, а другата на Каин.
Бог идва и казва на Адам: „Адаме, къде си?“. Идват някои, които не могат да видят дълбочината на Божието слово и казват: „Но щом Бог е всеприсъстващ, нима не е знаел къде е Адам? Това ли е намерил да го попита?”. Това Божие слово към първия човек идва и докосва и пасва на всяка част от нашия живот. Може ли някой от нас да отговори на това Божие слово: къде си? Къде си? Може ли някой да отговори? На това Божие слово един човек отговори след векове. „Адаме, къде си? Човече, къде си?“ И една 15-годишна девойка чрез своята чистота и девственост идва и казва на Бога: „Ето, тук. Тук, където си и Ти“, и това е света Богородица в момента на Благовещението. Тя успя да отговори на Бога.
Божието слово идва при Каин: „Къде е брат ти?“. Кажете ми, това Божие слово само към Каин ли е насочено? То идва в живота на всеки един от нас. Къде е брат ти? Къде държим брат си? В сърцето ни ли е? В любовта ни ли е? Колко от братята си сме унищожили, забравили, погребали, дори и да са живи и да се движат около нас? Разбираме, че Божието слово не е свързано само с бъдещето. Разбираме, че Божието слово е живо. Времето не може да ограничи Божието слово. Божието слово се движи в живота на всеки един от нас и това слово е пророческо. И само човекът, който ще чуе и ще изживее това слово, ще може да разбере и да осъзнае какво означава пророчество и кой наистина е пророкът. Пророк е всеки светец, дори и да не е казал пророческо слово. Защото е живял Божието слово. Защото неговото присъствие е станало Божие присъствие в неговата страна, в неговата епоха и в живота на хората. И продължава да бъде Божие присъствие.
Човекът става наистина пророк. Този, който слуша и който най-вече живее Божието слово. Нека погледнем пророците от Стария Завет. Какво пророкува това слово? Какво пророкуваха пророците от Стария Завет? Христос. Пророци е имало не само сред еврейския народ. Нека някой проучи Платон. Нека някой проучи трагиците. И там имаме пророчества. Защо имаме пророчества там? Кой е пророк? Това е онзи, който жадува за истината. И затова виждаме Омир, за когото традицията твърди, че бил сляп. Сляп за какво? За това, което се вижда и за това, което можем да видим с телесните очи. Нека проучим малко слепците от древността. Тирезий бил сляп. Защо ослепял? Кога ослепял? Тирезий ослепял, когато видял голата богиня Атина. Коя е богинята Атина? Тя е истината. Видял истината и престанал да вижда това, което се вижда, видимото, и започнал да вижда невидимото. Имаме пророци. Това са тези, които копнеят, тези, които жадуват, тези, които ламтят за истината. И въпреки че може да са били много далеч от истината, този техен копнеж и жажда става път, за да достигнат, или по-скоро, за да дойде тази истина и да ги посети, и да им даде знаци и следи от тази истина.
В Стария Завет пророците пророкуват Христос. Но тук имаме изпълнението. Всичко, както казваше светия старец Порфирий, е Христос. Христос е всичко. Ако не стигнеш дотам, не си отишъл никъде, не си живял, не си направил нищо. Христос е всичко. Къде е Христос? Църквата е Христос. Христос и Църквата не се пророкуват само със слово, но и чрез едно действие. Знаете ли колко действия имаме, които пророкуват Христос и всичко, което се извършва днес в Църквата? Утре празнуваме пророк Илия. Всички имаме някаква представа. Независимо дали сме чели или не за пророка в Стария Завет. Всички имаме една картина. Коя е тази картина? Че пророкът отлита с огнената колесница, и Елисей, неговият ученик, неговият послушник, иска от него благодатта, и пророкът сваля кожуха си. Внимавайте сега. Думата произлиза от термин у Омир: Mήλα. Какво означава Mήλα при Омир? Какво бил кожухът? Кожата на овцата. Какво иска той от него? Кожуха. Кой в пророчествата на Стария Завет, в пророческото слово, кой е Агнецът Божи, онзи, който ще поеме греха на света? Това е Христос. Какво иска Елисей? Благодатта. Какво му дава пророкът? Кожуха си. Тоест овцата, Агнеца, Христос. Забележете нещо. Действието е пророческо в Църквата. Когато владиката извършва ръкоположение, той взема одеждите и прави така, както прави пророкът. Народът вика „Достоен“ (Άξιος), участва в цялото събитие и той ги дава на ръкополагания. Какво му дава? Свещенството. Свещенството е Христос. Следователно пророчеството не е само слово, което никога няма да изчезне, никога няма да бъде погребано, умъртвено, унищожено от времето, защото е Божие слово, но и действие.
Виждаме пророк Йона в Ниневия. Той отива и им пророкува унищожение. Това, което много просто присъства в езика на нашия народ и което често казваме с много любов, а понякога и с егоизъм, на някой човек, че сам ще се унищожи. Йона идва и им говори за тяхното саморазрушение. Когато се отделиш от Божията благодат, която те води, храни и приобщава към Божията истина, ще се озовеш в състояние на саморазрушение. Ето това идват и казват пророците. Свети Августин казва: „Пророкът на Бога не е нищо друго освен вестител на Божиите слова към хората“. Това е пророкът. Този, който взема Божието слово. И затова пророците са ясни. Идват и казват това, което никой от нас не може да каже. Това, което казвали и светците: „Така говори Господ“. Това казвали пророците. Божието слово е пророческо.
Нека кажа и нещо друго: от Сътворението Божието слово е пророческо. Идва дяволът. Това понякога ни изглежда като приказка, защото го гледаме повърхностно и се опитваме да обработваме тези дълбоки неща на повърхността на нашия ум. Умът е голям инструмент на Бога. Човешкият разум е голям дар от Бога. Но какво да правим сега? Не всичко се побира в него. И ще ви кажа нещо много просто. Опитайте се в ума, в тясната и студена логика, да поставите любовта. Какво ще излезе? Нищо. Побира ли се вярата? Нито любовта. Инструмент е, но не всичко се побира в него.
И така, дяволът защо напада човека? Защото ние сме целта на дявола. Защото той помирисва Божията любов. Когато дяволът помирише любов, той се дразни. Тази любов той надушва в човека. И така, Бог казва на дявола пророчество — „Онзи ще се роди от семето на жената“. Божие слово. Жената няма семе. Тя няма семето на мъжа. Богородица, Приснодевата. Ще се роди Онзи от семето на жената, на Когото ти ще жилиш в петата, а Той ще ти смаже главата. Кръстната жертва на Христос. Това казва Божието слово, „ще го жилиш в петата“. Това слово има истина и истината преминава през хората, през традициите и през народите. Бог го каза, за да го чуе човекът и да не загуби надеждата си. Няма пророчество, което да умъртвява надеждата на човека. Пророчеството съживява и затопля надеждата на човека. Защото там, където пророчеството те води, е Христос, а Христос е животът и възкресението. И не можеш да се отчаеш. Ако пророчеството те води към отчаяние, тогава това пророчество не е от Светия Дух, а от онези лъжепророци, за които Христос ни призовава да внимаваме.
И така, словото „ще го жилиш в петата“ преминава и идва в нашата традиция, в нашата митология, и нашите предци създават един полубог. Защото човекът винаги е имал в себе си копнежа и жаждата Бог отново да се съедини с човека. Това, което преживяваме в светото Причастие. Да станем едно с Бога. И те не знаели как да го направят и създавали полубогове. И създават един полубог, Ахил, който е неуязвим. Но кое било слабото му място? Петата. Това е от пророческото Божие слово, което преминава през духовното ДНК на хората и станало традиция в даден момент. Вижте силата на пророческото слово.
Сега преминаваме от времето и духовното пространство на Стария Завет към Новия Завет. Тук пророческото слово на Новия Завет присъства още от първия момент. Чуваме го от св. Йоан Кръстител и Христос поема щафетата и ни казва същото, за да разберем къде трябва да се намираме, кои наистина сме и кой е Онзи. Той казва: „Покайте се, защото се приближи царството небесно“. Свети Йоан Златоуст пита: кой е царството небесно? Христос. Покайте се. Какво означава покаянието? Оставете всичко, от което Бог отсъства. Оставете всичко тъмно. Оставете всичко зло. Оставете го. Разделете се с него. Защото дойде Онзи, Когото, като Го приемеш, ще се приобщиш към живота и възкресението. Дойде Онзи, Който в твоето съществуване ще изживее смъртта на твоята смърт и с присъствието Си твоето възкресение. Това е Христос. Покайте се. Пророчеството има тази цел. И ще ви кажа нещо: в покаянието няма нито вина, нито отчаяние. Ето защо истинското пророчество никога няма да доведе човека до отчаяние и разочарование. Църковните отци смятат разочарованието и отчаянието за демонично състояние. Следователно и лъжепророците сеят демонично състояние, в което човекът не се изгражда, не се оформя, не се бори, не се насърчава, не се укрепва, а се разпада. Както казва един велик авва на Църквата, авва Йоан, „по-лошо от това да съгрешиш е да се отчаеш“. По-добре да съгрешиш, отколкото да се отчаеш, защото имаш съвест, съвестта ще ти говори, имаш покаяние, имаш Бога, Който те приема, хиляда пъти по-добре да съгрешиш, отколкото да се отчаеш. Ако се отчаеш, си обезоръжен, психически и духовно си обездвижен. Така това, което ни отчайва, не е от Бога и не ни води към Него. Трябва да осъзнаем това. Понякога сред всичко, което чуваме, злото изглежда по-силно и това е най-голямата заблуда. Нека отворим Новия Завет. Имаме Божието слово. И виждаш обладани от демони хора. Какво е светецът? Охристовен човек. Христос е Неговото присъствие. Демонът отива и не може да Го издържи. Как да издържи Христос? Как да издържи Неговата любов, Неговия мир, Неговата милост, Неговия промисъл? Как да издържи? Не издържа. И така, той отива и не може да влезе в човека. И отваряш Евангелието, виждаш обладаните от демони хора, които са под тиранията и диктатурата на дявола, а не в свободата на Христос. Виждаш обладаните от демони и демоните треперят от Христос. Но ние Го нямаме, не Го живеем, не се приобщаваме към Него, не Го обичаме, не Го следваме. И треперим от демоните. Нима Христос не ни е даден? Нима не ни се отдава на всяка Божествена литургия?
Няма по-голямо пророческо събитие от Божествената литургия. Всичко, за което мислех и което търсех години наред в дискусии, в проучвания и в книги, намерих толкова просто в Божествената литургия. Какво говориш сега? От какво ще се страхуваме ? Значи нямаме тази вяра и не Го обичаме. От какво се страхува дявола? От това, че няма Христос, че остава непричастен на Божията благодат и некръстен с Тайнствата на Църквата. Това е.
Казвам: „Вярвам в Христос“. Имам Христос. „Няма да ви оставя сираци“ — казва Христос в Евангелието от Йоан. Няма да ви оставям. Вие ме оставяте. Аз не ви оставям. Аз ви вярвам. Вярвам ви. Вие не ми вярвате. Аз ви обичам. Вие не ме обичате. Няма да ви оставя. Ако вярваш в Него. Христос не ме оставя. Не съм сам. Христос казва: „Ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“. До края. До Второто пришествие. До епохата на Антихриста. Аз няма да те оставя. Следователно, за да се страхувам, за да треперя, за да бъда в това състояние на отчаяние и безнадеждност, аз не вярвам в Христос. Нямам Христос. Отчаянието обездвижва човека, а обездвиженият човек не е жив човек. Свети Козма Етолийски живя, освети тази страна. Какво имаше пред лицето на Османската империя? Имаше една тояга. И запали цялата страна. Жив човек. Охристовен човек. Този човек не им харесва. Не трябва да бъдем уплашени човечета, затворени в черупката си. Защото, ако си затворен в черупката си, знаеш ли колко лесно другите си правят плановете върху твоя живот? Няма да се раздвижиш. И те строят. И виждаш един човек отива и застава пред една империя и се бори с нея. По какъв начин? С мира, който имал, с любовта, която имал. С истината, която имал. Освободи хора с истината, която имал.
Ние затворихме Новия Завет, оставихме отците, отворихме всичко друго и оттам нататък истината спира и започва дезинформацията и започва бомбардирането. И затова много често от тълкуване ще изпаднем в изкривено тълкуване. Ще ми позволите да кажа нещо. Започваме да тълкуваме всички и всичко. Всички станахме велики тълкуватели. Ще видим предпоставките за тълкуването. Чуваме нещо и започваме да го тълкуваме. Но тълкуването е на косъм от изкривеното тълкуване. Не ви ли прави никакво впечатление, че малците от отците на Църквата, когато Светият Дух им казал, писали за Откровението. Повечето не са го тълкували. Нима не са вярвали? Разбира се, че вярвали, защото живеели Христос и виждали и преживявали нещата, но с разсъдливост. Свети Григорий Нисийски казва, че духовният човек се познава по едно нещо. Нито по поста, нито по бдението. Дяволът нито спи, нито яде. Винаги е голям постник и бди постоянно. По едно нещо разпознаваш духовния човек. По разсъдителността. Това е този, който разсъждава. И затова отците били разсъдителни. Ако обаче Бог им кажел да кажат нещо, те го казвали. Свети Василий Велики не участвал във Втория Вселенски Събор, той подготвил богословието за Светия Дух на Втория Вселенски Събор. И Свети Григорий Богослов казва: „Първо Светият Дух говори на Василий и след това Василий говори за Светия Дух“. Не умът му говорел, не знанието му, не ораторското му майсторство му, не дарбите му. А Светият Дух. И изведнъж днес се напълнихме с тълкуватели, които имат и екран пред себе си, и останалите, със затворен Нов Завет, без светотайнствен живот, да седим да приемаме изкривеното тълкуване и то да продължава в живота ни и в душата ни.
Нима тази атмосфера на страх, невежество и липса на духовен живот е духовна атмосфера? Нека ви кажа нещо. Имах един състудент. Понякога му се обаждах по телефона. Нямахме друга тема. Антихристът дойде, той е тук, той е там. Знаеше и къде е, и какво прави, сега учи, сега ще вземе властта. Обадих му се по телефона тези дни и му казах: „Брате, да те попитам нещо. Ти ми беше казал тогава за Антихриста. В кой старчески дом е сега, защото аз остарях, минаха толкова години, ако той тогава, както ми казваше, е бил на 30 — 30 и няколко години, сега е на 80 — 85?”.
Трябва да бъдем внимателни. Да слушаме светото Писание и отците на Църквата. И нека не говорим лесно. Св. Василий говори, когато Светият Дух му говори, а не това, което умът и логиката му диктували, и не това, което би предизвикало харесвания и сърчица. Интересувало Го Божието слово, да види истината. Защото знаел, че тази истина на Христос освобождава човека. И така, нека видим какво казва св. ап. Петър. Той казва: „Освен това имаме по-достоверно нещо — пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място”. Колко хубаво. Пророческото слово е светлина и те води към светлината, а не към тъмнината. Към надеждата, а не към отчаянието. „Докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви“. Кой е този ден? Второто пришествие. Той заявява, че светлината на Христос трябва да изгрее във вашите сърца и да ги изпълни с радост и ликуване. Но трябва да знаете, че всяко пророчество в светото Писание не се тълкува с обяснението, което дава човешкият ум. Тук е въпросът. Не това, което ти казва умът, а с помощта на Светия Дух. Защото никога не е било изречено пророчество само по човешка воля, но пророчествата са били разкривани от светите Божии хора, които са осветени и ръководени от Светия Дух. Не моето тълкуване, което е изкривено тълкуване и помрачава и отчайва хората.
Ще вярваме. Ще чакаме. Ще се надяваме. Христос идва. Какво е Църквата? „Да, дойди, Господи Иисусе“. Очаквам. Чакам. Намирам се в състояние на бдителност. Това прави пророчеството. Спомняте ли си десетте девици? Петте разумни. Къде е тяхната разумност, къде е тяхното разбиране? В очакването им. Чакам. Свети Ириней, велик отец на Църквата, говори за Антихриста. Свети Ириней казва: „По-сигурно и по-безопасно е да се чака изходът на пророчеството“. В това има безопасност. Не казвай: „Този е антихристът, ще се роди там, ще направи това, и е такъв, и е рус, и е кестеняв, и е това, и е онова, и ще бъде министър, ще бъде премиер, ще бъде еди-какво си“. Не казвай тези неща. Какво казва? „По-сигурно и по-безопасно е да се чака изходът на пророчеството“. Чакай. Не говори. Моли се. Пребъдвай в състояние на молитва и покаяние. Води духовен живот. Живеей Христос. Чакай. Не бързай. Казва, че това е по-безопасно и по-сигурно, отколкото „да догаждате и гадаете“. Отколкото да седите сега и да гадаете, и да мислите, мисълта ще ви ощети. Тези неща са от Духа. Тези неща са Божии. Не се побират тук. Остави Бог да говори. И да седиш сега да разсъждаваш, да тълкуваш, да изкривяваш тълкуването, да мислиш, да се разочароваш и след това да седиш да гадаеш. Едно е гадаенето на човешкия ум и на нашето егоистично състояние, а друго пророчеството.
Сега ще ми кажете, не трябва ли да се подготвяме? Светецът казва: с покаяние и с молитва. Погледнете свети Григорий Палама. Защото тези неща, за които мислим днес, и това очакване в което се намираме, и безпокойството, което може да имаме, е човешко, но са го имали във всяка епоха.
Например св. ап. Павел писал на християните от неговата епоха, към неговите духовни чеда, които той поучил и кръстил и които имали това безпокойство. Чакали Второто пришествие. И някои какво правили? А, чакам Второто пришествие. Скръстили ръце. Седели си и не работели, не правели нищо. Седели. Няма ли да дойде Второто пришествие? За какво да ходя да работя, какво да правя? Ако не работели, нямали хляб. Ако нямали хляб, щели да умрат. И другите отивали и ги хранели. И св. ап. Павел казва: „Не ги хранете повече“. Не. Второто пришествие, приятелю мой, да те свари на работа. Да те свари в труда ти, на нивата ти, в църквата, там, и да си честен, и да даваш. Там да те намери. И в семейството ти, прегърнал жена си и децата си. Какво ще кажеш: „Скръствам ръце и си седя“. Това е заблуда. Седя си и се занимавам. Сега ще стане Второто пришествие, сега ще стане, утре ще стане, другиден ще стане. А, дойдоха някакви облаци, небето се затъмни. Сега е Второто пришествие. Извинете, това не са сериозни неща.
Св. Григорий Палама. Говорим за 14-ти век. Този велик отец на Църквата. И на него му говорели такива неща. Винаги са ги говорили. Кога ще стане, кога ще дойде Антихристът, кой е Антихристът? Свети Григорий казва: „Елате, чеда, в неделя, да ви го покажа“. Ако им кажеш в неделя да видят Христос в църквата, не идват. Ако ги заведеш да видят Антихриста, сега, с камери, с телевизия, ще стане хаос, паника ще стане. Никой няма да остане вкъщи. Видя ли антихриста? Как тичаме. И така, те отиват в църквата. Светецът се качва на амвона и им казва: „Възлюбени, Антихристът сте вие и сега той е сред нас”. И спира. Оставя ги да се почудят. И виждам отец Коста. И си казвам: „Господи, помилуй. Защо правя така? Защото не го харесвам, и му завиждам, и не се разбирам добре с него, и не сме си казали „Добър ден“ от 40 години. И съм казал, че ако умра, да не идва на погребението ми. И така, виждам отец Коста. Отец Коста вижда мен, с когото се е скарал. Но светецът казва: „Спри. Това, че мразиш, че завиждаш, че осъждаш, че не обичаш, че не си прегърнал децата си, че гледаш само себе си, че никога нищо не си дал на жена си, че си експлоатирал хора? Има ли по-голям антихрист от това? И така, бори се с антихриста, който си ти, а другия остави на Бога. Когато Бог позволи да дойде, той ще дойде. Разбрахте ли? Аз сега търся Антихриста и живея в антихристово състояние. Чудесно. Защото ще дойде Антихристът, ще дойде Второто пришествие. Аз съм си добре. Изкарах всичко от себе си, и отговорността, и всичко. Чуйте сега какво казва мъдрият Арета (Кесарийски). Казва нещо много хубаво: „При идването на антихриста печатът на Животворящия Кръст ще направи по-славни и по-светли онези – внимавайте – които са получили знака на светото Кръщение“. Това означава, че аз няма от какво да се страхувам. Защото от момента, в който имам кръщението, имам миропомазанието и се причастявам с Христос и имам истински духовен живот, сърцето ми копнее за Христос.
Всеки път, когато се изповядвам, покайвайки се искрено и давайки своята тъмнина и своето антихристово състояние на Христос, в този момент аз се кръщавам и миропомазвам. Ако запазя това миропомазание и това кръщение до Второто пришествие, няма от какво да се страхувам. Няма от какво да се страхувам от Антихриста и от неговия печат. Защото имам по-славното кръщение и миропомазание, печата на Христос. Стига да мога да го запазя. Защото вече съм го забравил. Вече го забравих. Знаете ли какво означава кръщение? Какво е кръщението, според св. Ефрем Катунакийски? Спомняте ли си кога бяхте кръстени? Срам ме е да го кажа, но разбрах преди няколко месеца. Отидох и потърсих. Защото ние, за съжаление, празнуваме имени дни. Добре правим, че ги празнуваме. Хубаво е. Но моето (духовно) раждане е тогава. Моето повторно раждане, моята връзка с Христос, моята среща с Бога, е кръщението. И затова свети Ефрем Катунакийски, когато когато идваха и му казваха: „Е, отче, какво ще ни кажеш за Антихриста, за Второто пришествие?“. Той казваше: „Не отчайвайте хората. Имаме Христос, Кръщението, светото Причастие. Няма от кого да се страхуваме. Бъдете там, в Христос, и не се страхувайте от нищо. Ще се страхувате, ако не сте в Него“.
И така, веднъж този човек на молитвата, този изследовател на духовния живот, смиреният ученик, въпреки че стана учител, беше ученик и послушник до своето успение. Той веднъж копнеел да се завърне в родното си място, но никога не отиде в Тива. Обичаше я. И казва „Донесете ми камък, донесете ми снимка, донесете ми това, кажете ми онова, донесете ми малко пръст“. Копнееше за Тива, жадуваше за нея. Не отиде обаче. Казваше си: „Аз съм монах“. Веднъж минавали покрай Тива. Казват му: „Геронда, Тива“ и той се прекръстил и плакал. „Да се отбием ли за малко?“. Е, спрял се за малко човекът. „Не, не. Да отидем на Света гора. Хайде, бързо. Хайде“.
И така, в един момент той видял не насън, а като видение, че се е върнал в Тива. И казваше: „Вместо да отида в къщичката си, да видя двора, където играхме, където пораснахме, където се бихме, където се смяхме, където плакахме, майка ми, баща ми, братята ми, дядо ми, свещеника… Вместо да отида в къщата, тръгнах към църквата”. Отишъл в църквата. Влязъл вътре и започнал да търси като луд. „Светия Престол го намерих. Поклоних се. Защо търся? Какво търся? И намерих купела, детето ми. И прегърнах купела, и го напълних със сълзите си, и му благодарих. Защото в купела срещнах и се съединих, и за първи път се причастих с Христос в Кръщението.” И Той ни е дал всичко. „Давам ви власт — казва Христос — над змии и скорпии“. А ние треперим от злото и се страхуваме. Защо? Защото не обновяваме Кръщението. Защото не живеем Миропомазанието всеки ден. Защото не участваме в св. Тайни. Защото нямаме Христос. И затова треперят всички антихристи. И затова и ние ставаме антихристи.
Нека умъртвим антихриста, който сме ние. Нека приемем Христос, за да не се страхуваме от никого и от нищо. И разбира се, много се говори и за Второто пришествие. Нека видим Второто пришествие в нашия живот. Тези неща винаги са съществували. Отиват при св. Йоан Златоуст. Казват му: „Владико, моля те, кажи ни за Второто пришествие. Само за Христос ни говориш”. Но защо да ти говоря? Ако ти говоря за Христос и не разбираш за Неговото Второ пришествие, ако ти говоря за Христос и не чувстваш и не разбираш, какво друго да ти кажа? Кажи ни за Второто пришествие. И светецът отговаря: „Какво те интересува кога ще стане? Нека стане след 30, 40, 100, 500 години. Нека стане, когато Бог поиска. Второто пришествие за теб е моментът, в който ще предадеш душата си. Грижи се за това. И остави всичко на Христос. Не се бъркай в Божиите семейни дела, за да не се окажеш извън семейството Му. Пребъдвай в молитва. Пребъдвай в покаяние. Пребъдвай в смирение. Пребъдвай в любов. Пребъдвай в примирение. Живей Евангелието. Обнови кръщението с покаяние. Имай молитва. Имай връзка с Христос. За да се страхува дяволът от теб. Защото, ако си антихрист, си му приятел. Няма от какво да се страхува от теб. Ти ще трепериш и ще се страхуваш от него. Живей Христос и не се страхувай от нищо.
Не бих искал да завърша с мои думи, а с думи на човек, който е минал оттук, но не си е отишъл, свети Козма Етолийски. Чуйте какво има да ни каже. „Това ви казвам и ви заръчвам: дори небето да слезе долу, дори земята да се изкачи нагоре, дори светът да се разруши, какво ви интересува, дори и да се разруши? Светът ще се разруши. Днес, утре, не знаем кога. Когато Бог поиска. Оставете Божиите неща. Погледнете малко вашите. Ако изгорят тялото ви, нека го изгорят, нека го пържат. Ако вземат нещата ви, нека ги вземат. Не ви интересува. Дайте ги. Не са ваши. Душата и Христос са ви нужни. Дори целият свят да ви нападне, не може да ви ги вземе, освен ако не ги дадете с вашата воля. Внимавайте да пазите тези две неща. Не ги губете, християни. Това ни трябва на всички. И нищо друго. Знаете ли какво? Нека стоим пред Христос. Да Го живеем, да Го вкусваме. Да имаме сладостта на общението и връзката с Него и да Му казваме: „Господ е моя светлина и мое спасение; от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?“.
