Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Вече официално сме в еврозоната. България „прегърна“ еврото и стана 21-вата страна от ЕС, която вкара в обръщение валутата, обединяваща повечето от държавите членки на Европейския съюз.
Изписаха се и се изрекоха не едно и две крайни мнения относно този валутен прелом в родната ни страна. Смятам, че и това начало ще е съпроводено с известни затруднения. Както е било винаги при всички начала. Но нали така израстваме…
Неслучайно при първото мирно посещение на нашия патриарх Даниил във Вселенската патриаршия Константинополският патриарх не забрави да отбележи тази важна промяна за страната ни: „Посредством достойния за похвала избор на конкретната монета [с образа на св. Йоан Рилски], България изпраща на европейското семейство, но и отвъд него, послание за християнското разбиране относно парите, което не е користното забогатяване, а е действието на любовта!“.
И наистина, чрез релефния лик на нашия свети Йоан, поставен върху монетите от 1 евро, България добавя светийски национален щрих върху духовната, културната и икономическата карта на Съюза.
Наскоро отпразнувахме Рождество Христово. Денят, в който ангелите запяха дивния химн: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лук. 2:14).
Химн, който, освен всичко друго, задава параметрите на човешкото ни единство. Единство, жадувано от всички ни, но толкова трудно достижимо на практика. Съвременният иконописец Георгиос Кордис е автор на икона на Рождество Христово, в чиято долна част са изобразени петима прегърнали се души от различни народности (кой казва, че иконата не можела да има развитие?), с което свидетелства за наднационалното и всечовешко значение на Христовата саможертва.
Сега да се пренесем 200 години назад във Виена през далечната 1824 г. Един човек представя гениалната си творба. Човек, написал думите: „Господи, ти виждаш до дъното на душата ми, знаеш, че тя таи любов към човечеството и желание да бъда добър“. Творецът е Бетовен, а творбата — безсмъртната му Девета симфония. В последната част на симфонията, т.нар. „Ода на радостта“, хор (иновация на Бетовен, тъй като до него симфонията е била чисто инструментално произведение!) запява Шилеровите думи: „Братя всички люде стават“.
През 1972 г. именно този химн на единението, е обявен от Европейския съвет за официален химн на Евросъюза.
На допускащите, че изложените факти нямат общо както с Христовия мир, така и помежду си, ще повторя мнението на някои св. отци, според които след въплъщението Христово човешката природа (а и цялото творение) е пресътворена. Човекът, бих казал, „разширява обема си“. И призивът на вечността, изразен в ангелската песен на Рождество, резонира в чувствителната природа на творците по света. Независимо от времето, в което живеят, и областта, в която работят.
Нека Бог благослови предстоящата нова година от християнското летоброене. А разбирателството и единението, които жадуват душите ни, да се преумножават.
2 януари 2026 г. сл. Хр.
