АЗ СЪМ И ИИСУС, И ЦЪРКВАТА

102 0

Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София

Не, това не е чута от мен реплика на някой умопобъркан човек, сбъркал сериозно самоличността си.

Въпросното твърдение, за което ще ви разкажа, звучи шокиращо, но в крайна сметка отразява една много правдива и едновременно притеснителна реалност.

За какво става въпрос?

В разговор с млада жена, която ми споделяше тревоги от семейния си живот, аз от своя страна реших да ѝ споделя какъв е идеалният образ на християнския брак: такъв, какъвто го разбира и проповядва Църквата на Живия Бог.

Апостол Павел сравнява съюза между мъжа и жената с този между Христос и Неговата невеста Църквата (Еф. 5:22–33). Дори днес, повече от деветнадесет столетия след появата на тези слова, не бихме могли да дадем по-пълен образ на идеала за християнското семейство и по-добро сравнение от апостол-Павловото.

В крайна сметка какво е направил Христос за Църквата и какво прави тя за Него? Христос е умрял на кръста и е възкръснал от мъртвите, за да основе Своята Църква. Църквата пък на свой ред доброволно се подчинява на Своя Господ и Глава; подчинява се от любов и като израз на почит към Този, Който не пожали Себе си и се пожертва, за да я има и да бъде тя „славна църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде света и непорочна“(Еф. 5:27).

Когато чу тези думи, моята събеседничка каза нещо, което ме озадачи, но и ми разкри до какви висоти може да достигне посланието на християнството в сърцето и ума на наглед съвсем светски хора.

„Значи излиза, че при нас аз съм и Иисус, и Църквата едновременно.“

С тези наглед шокиращи думи младата жена ми представи своята „двойствена роля“ в семейния им живот. Защото мъжът ѝ не се грижел за семейния бюджет; докато тя работела на три места, той често си позволявал да не работи. За сметка на това обаче той най-редовно се карал с нея, вдигал ѝ скандали за дребни неща и ѝ поднасял ред други семейни „сюрпризи“. И вместо да се почувства обичана и обгрижвана жена, която да може да се опре на любимия си, тя поела върху плещите си целия товар на семейния бит. Казано накратко, станала и мъж, и жена в семейството.

За съжаление, описаният от мен случай у нас не е инцидентен.

Трябва да признаем, че като цяло днес жената не само работи наравно с мъжа, но и се грижи много повече от него за своя дом и за обитаващите го. Ние, мъжете, често, за наш срам, сме станали по-склонни да се оплакваме и мрънкаме от уж по-слабия пол. Това е днешната картина, колкото и да не ни харесва. Да, пак казвам, това не е повсеместно явление, но е тенденция, чиято реалност, ако искаме да бъдем на страната на истината, няма как да отречем.

Семейните ценности.

Една от любимите теми на нас, вярващите, а и на хората, считащи се за патриоти, са т.нар. традиционни семейни ценности, тяхното опазване и прокламиране. Разбира се, един православен духовник не би и помислил да подтиква четящите този текст към някакъв друг съюз освен към благословения от Бога съюз между мъжа и жената в тайнството Брак.

Реално погледнато обаче, не само живеещите на семейни начала, както и не само тези, които се борят за узаконяването на еднополовите бракове, са в „коловоза на греха“. Защото, да, човек може да има брак — дори църковен — но това не го застрахова срещу различни греховни пропадания.

Защото, несъмнено, узаконяването на брака между еднополови двойки е пропадане на човека в греха. Такова е и приравняването на живеенето на семейни начала с благословения от Бога и Църквата брак. Но, безусловно, грехопадение е и това да караме човека до нас да се чувства

самотен,

депресиран,

излъган,

употребен

и съсипан заради това, че е свързал живота си с нас.

Хубаво би било всеки един от нас да се постарае да направи една малка крачка, една единствена крачка към човека, с когото Бог го е свързал. Крачка към това да бъдем по-внимателни с другия и да му съчувстваме. Защото, освен че е човешко същество като нас (Гал. 3:28), освен че е една плът с нас (Мат. 19:5), той носи у себе си и печата на вечността. Вярвам, че тази малка крачка може да бъде една огромна крачка към нашето богоуподобяване (Бит. 1:26).

13 ноември 2026 г.