КОГАТО ВИДИМОТО ПОРАЖДА НЕВИДИМОТО

477 0

Автор: Ивайло Борисов

И така, несъмнено е, че нашето тяло е част от веществения състав на личността ни.
Иван Илин

Обикновено сме свикнали да смятаме, че нематериалното и невидимото предхождат, а и надделяват над материалното; че материалното е следствие на духовното. Още в първия стих на първата книга от Светата Библия — книга Битие – ние четем: „В начало Бог сътвори небето и земята.“ Светите отци на Църквата тълкуват този стих като потвърждение на истината, че преди материалния, видим свят Бог е сътворил невидимия, ангелски свят.
Дали обаче този принцип е валиден постоянно в сферата на богословието или пък, да речем, в тази на културата, която също сме свикнали да припознаваме изключително като духовен феномен?
От биографията на великия руски писател Фьодор Михайлович Достоевски разбираме, че когато е излежавал присъдата си в каторгата в Омската крепост (осъден по делото на „петрашевците“ [1]), единствената книга, която му е била позволена, е Евангелието. Евангелие, подарено му от Наталия Фонвизина [2] , за да бъде негов духовен ориентир в тежката каторжна среда. Достоевски не се разделя с това евангелие не само през каторжните си години, а и след това.
Вероятно без този екземпляр на Евангелието, без това скъпоценно четиво не бихме познавали писателя в познатия ни негов исполински ръст. А Евангелието, съгласете се, е и материално. Да, посланието му е небесно, то сочи горния Йерусалим, но то е и вещ в най-възвишения смисъл на тази дума. Освен всичко друго, то е и хартия, и печат, и корица, свидетелстващи за това, че „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.“(Иоан. 3:16).
Същото бихме могли да кажем и за една рисувана икона (гр. ез. „образ“), както и за изпятата такава — защото църковното песнопение е вид музикален образ, който сочи Първообраза — Бога и светиите.
Да, една нарисувана или изпята икона не може да се разложи само на бои и звуци, но без тях и тяхното съчетание талантливият творец не би могъл да изрази замисъла си. Нека вземем за пример дори картината на венецианския художник Тициан „Динарият на кесаря“ (ок. 1515 г.) — това умело съчетание на цветовете предава по неповторим начин както кроткото величие на Спасителя, така и контраста между излъчващото сияние лице на Иисус и тъмния лик на гледащия да Го улови на думи фарисей (срв. Мат. 22:15-22).
В осмислянето на християнството може да се срещне и едно изкуствено противопоставяне между материята и духа, водещо до отричане на вещественото за сметка на невидимото. Трябва да отбележим, че едно такова отношение към видимото и материалното не се корени в Евангелието, възвестяващо ни, че „Бог се яви в плът“ (1 Тим. 3:16). На едно място митрополит Антоний Сурожски твърди, че след въплъщението на Божия Син и видимият, веществен свят не е вече същият, тъй като в човешкото тяло присъстват същите елементи, от които е изградено цялото видимо творение, целият космос.
В отричането на видимото за сметка на невидимото съществена роля играе и учението на древния философ Платон, утвърждаващ, че истинска стойност има т.нар. свят на идеите, а не материалният. Исторически погледнато платонизмът намира отражение и в светоусещането на някои християнски мислители. [3]
В 25-а глава на Евангелието според св. евангелист Матей четем за Страшния съд на Бога, когато Той ще отдели добрите хора от лошите, „както пастир отлъчва овци от кози“. Именно там Бог се обръща към добрите хора с думите: „Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте“ и т.н. От тези Божии думи разбираме, че Той ще бъде милостив към тези, които в лицето на бедните и унижените са Го нахранили, напоили, облекли. Виждаме как тези наглед обикновени, прозаични неща като храната, водата, облеклото — които сме свикнали да приемаме като нещо заслужено — са способни да осигурят вечното блаженство на човека.
Друг един новозаветен текст, дело на св. ап. Яков, ни казва, че ако един човек има материална нужда, която можем да удовлетворим, а пък ние му говорим за „небесния мир“, това не би ни ползвало по никакъв начин: „Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна, а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, — каква полза?“ (Иак. 2: 15-16). Един много показателен пример за това, че само едни хубави думи без реална помощ във всекидневното, физическото нямат стойност в очите на Христа и пратениците Му.
Някой от отците на Църквата бе казал, че на човек може да се говори за спасението и вечния живот едва когато са задоволени елементарните му нужди като храна и облекло. Без задоволяването на този екзистенц-минимум сърцето на човека трудно би било възприемчиво към всякакви послания за ценността на невещественото.
Когато говорим за видимото и невидимото, трябва да споменем за т.нар. антропоморфизъм, който е уподобяване на духовното и на Бога посредством изразност, заета от човешката сфера. Така например библейски антропоморфизми се използват още в началото на Стария Завет, където четем, че Бог говори (Бит. 1:3), ходи в рая (Бит. 3:8) и т.н. [4] По този начин ние приписваме на Бога човешки свойства — нещо лесно обяснимо в светлината на това, че Бог е Личност, по Чийто образ сме сътворени — „След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие“ (Бит. 1:26). С други думи, внимателното разглеждане на човека би могло да ни открие и немалко истини за неговия Творец.
В сферата на културата също можем да забележим как материалното поражда нематериалното, как последното е обусловено до голяма степен от материята в различните ѝ измерения.
Вземете например възникването на класическото музикално изкуство. Отначало то се появява в богатите аристократични кръгове, по простата причина, че те са имали материалната възможност да финансират едно такова начинание, за осъществяването на което са нужни музикални инструменти, костюми, подходяща акустична среда и пр.
Прочутият италиански оперен театър „Ла Скала”, меката на оперното изкуство, е типичен пример за горното. Построен през 70-те години на ХVIII век на мястото на църквата „Санта Мария дела Скала“ (от където получава и името си), миланският оперен театър струва около милион тогавашни лири, плащането на които е разпределено между 90 аристократи от града.
Наистина музиката (разбира се, качествената) например е изкуство, което ни пренася в невидимия свят — неслучайно гениалният руски челист Мстислав Ростропович нарича музиката нематериална. Няма как да не се съгласим с музикант от такава величина, но също така не бива да забравяме, че музиката е свързана и с определени физически дадености — възпроизвеждащите я инструменти, трептенията, предавани към възприемащия ги орган — без които музиката не би могла да влезе в „диалог“ с нас, хората.
Трябва да признаем, че феноменът видимото да бъде посредник на невидимото може да бъде разпознат и във високите образци на киноизкуството. Такъв майстор например е руският кинорежисьор Андрей Тарковски, чиито картини са признати за класически. На едно място режисьорът, от чието рождение тази година се навършват 90 години, споделя: „Мисля си, че ние трябва да използваме пребиваването си на земята, за да се извисим духовно. А това означава, че изкуството трябва да ни помага да го постигнем.“ В своите филми Тарковски сякаш успява да направи нещо свръхтрудно — да заснеме и покаже на екрана живота на духа. Отец Стефан Санджаковски счита, че светлописното му изкуство е евангелие, отправено към света. [5]
По време на опело в православния храм се изпълнява песнопение, дело на св. Йоан Дамаскин, в което с пределна яснота е отразена вярата ни, че и в тялото на човека е разпознаваем образът на Бога. „Плача и ридая, когато помисля за смъртта и виждам в гробовете създадената по Божи образ наша красота да лежи безòбразна, безславна и изгубила вид.“ Човекът, този малък бог и микрокосмос, е способен да отразява божествената красота. В земния човешки лик сияе вечното.
Една съпоставка с тази богословска истина би извела мисълта ни към признанието, че разглеждането на видимия, веществен свят би могло по най-директен начин да ни доведе до разпознаване на полъха на вечното измерение в сферата на видимото.

Бележки:
[1] Кръжок на „петрашевците“ — участниците в този антиправителствен кръг се характеризирали със свободомислие и комунистическо настроение. Срещали се в дома на Михаил Петрашевски. Младият Достоевски се увлича по идеите им, заради което е осъден на каторга.
[2] Наталия Дмитриевна Фонвизина (1803-1869) — жена на декабриста Михаил Фонвизин, след смърта му — на декабриста Иван Пущин. Притежавала забележителна одухотвореност и аскетична нагласа. Според някои тя е прототип на образа на Татяна в романа на Пушкин „Евгений Онегин“. Декабристите били членове на революционно движение от 20-те години на ХIХ в. в Русия, състоящо се от действащи и бивши офицери.
[3] Пено, З. Създаването на човека по образ Божий, www. pbfvt.pravoslavie.bg, 11.03.2013 г.
[4] Срв. Шиваров, Н. протопрезв. Херменевтика на Стария Завет. С., 2009.
[5] Срв. Санджаковски, С. Тарковски: Агиограф на киното, www.pravoslavie.bg, 29.01.2007 г.