Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)
Превод: Пламена Вълчева
Днес светото Евангелие ни разказа чудото, което Христос извършил, за да нахрани голямо множество хора в пустинята, когато там нямало достатъчно храна дори за няколко души. Това станало по следния начин. Апостолите отишли при Христос и Му казали: „Защо не разпуснеш хората да си вървят и да се нахранят, защото времето напредна, а ние нямаме достатъчно храна за тях?”. А Христос казал на апостолите: „Вие им дайте да ядат.” Вероятно апостолите са се зачудили как е възможно това. Защото те нямали достатъчно храна. Но чудото станало. И тъй, от време на време Бог иска от нас да даваме храна на другите. И под храна тук разбираме не само храната в буквалния смисъл. Това може да означава много неща. Понякога да проявим любов към някого и да му кажем няколко думи на утеха е по-важно от това да му дадем храна. И ние вероятно ще се запитаме как можем да направим това, когато вътре в нас нямаме нищо, което да си струва да дадем на другите.
И аз бих искал да споделя с вас някои размисли — особено от гледна точка на нашата самооценка — за това как можем да постигнем това. И как нашата самооценка влияе на това, което Бог прави чрез нас и което ние самите правим за себе си и за всички около нас.
Когато имаме ниска самооценка, ние вероятно се питаме защо това е така. Причините са много, но аз ще спомена само три от тях. Една от причините за ниската самооценка може да се дължи на факта, че като дете никога не ми е било казвано, че съм добър в нещо. Всъщност родителите ми и близките ми никога не са ми казвали добра дума. Никога не ми са казвали: „Гордея се с теб”. Никога не са ми казвали: „Поздравления”. Никога не са ми казвали: „Много се радвам, че направи това за мен.” Всичко това поражда в детските сърца комплекс, който е причина за ниската им самооценка и тогава отговорността е на родителите. Бог ни е дал тези прекрасни създания, а понякога ние ги опропастяваме и носим отговорност за това.
Друга причина за ниската самооценка се крие в това, че в миналото, в даден момент от живота си аз съм бил силно травмиран и това ме е накарало да мисля, че съм нищо, не защото съм, а защото такава представа е създал у мен някой, на когото съм гледал с уважение. Някой, който е имал авторитет в семейството, някой, който е имал авторитет на работното място, някой мой близък, който е имал силен характер. Това е погрешна представа и ние не сме виновни за нея, но тя може значително да понижи самооценката ни.
Друга причина може да бъде това, че се сравнявам с другите и когато открия, че те са по-добри от мен, това със сигурност ще породи в мен ниска самооценка. Старецът Емилиан Симонопетритски казваше, че никога не бива да се сравняваме с другите, никога не бива да се сравняваме със себе си и никога не бива да се сравняваме със светиите. Защо? Защото, ако открия, че те са по-добри от мен и ако открия, че съм бил по-добър човек в определен момент в миналото, вероятно ще се потисна и ще изпадна в депресия. Но ако открия, че съм по-добър от другите и че се справям по-добре от преди, когато се сравнявам с другите или със себе си, тогава мога да се възгордея. Така че и в двата случая това не е полезно. Оставяме преценката за себе си на Бога. Не съдим себе си и не се сравняваме с другите. Това би било много опасно, независимо за кое от двете неща говорим. И тогава възниква въпросът: защо съм достоен за нещо и каква е стойността ми като човек? Никога не бива да забравяме, че сме създадени по образ и подобие на Христос, по образ и подобие на Светата Троица, което означава, че аз, както и всички останали хора, съм създаден, за да стана светец, именно светец. Затова съм създаден и това е, което определя стойността ми. Ето защо аз имам стойност и моята душа и душата на всеки един от нас има стойност. Трябва да помните това. Моята душа струва повече от цялата вселена, моята душа струва повече от цялото творение, защото аз имам способността да стана светец. Сградата, в която се намираме, е свята, но тя не може да наследи живот вечен. Следователно душата ми струва повече от църковната сграда. Аз съм живият храм на Бога. Трябва да помним това, когато хората ни унижават и ни казват, че не струваме нищо. Това не е вярно. Ние струваме много, защото Бог ни е създал и защото можем да станем светии.
Моята стойност обаче не се определя от мен самия, следователно не аз имам тази стойност. От какво се определя тогава? Тя се определя от образа, по който моят Творец ме е създал. Аз съм нещо не защото съм нещо. Аз съм нещо, защото Бог ме е създал. А Бог ме е създал по Свой образ и подобие. И ние трябва да осъзнаем, че когато имаме много висока самооценка, не можем да служим на другите, не можем да помогнем на никого, не можем дори да съдействаме в собственото си спасение. Тогава се проявява нашето его, ние служим на егото си, и с това се изчерпва всичко. Но от друга страна, самооценката, както сме казвали и преди, е знак на самоосъзнаност, а това означава, че се занимаваме със себе си и в известен смисъл се фокусираме върху себе си. Когато имам ниска самооценка, това ми пречи да съм активен, да бъда с Бога, да бъда инструмент на Бога. Защо? Защото аз съзнателно смятам, че не съм достоен за нищо. Това е ниска самооценка. Същевременно това е фокусиране върху себе си. А то не е полезно, независимо дали вината за това, че имаме ниска самооценка, е наша или не.
Още един въпрос, който е интересен, когато говорим за самооценката ни, е да познаваме собствените си граници. Да разбирам, че съм създаден по Божи образ и подобие, но както Христос, понеже е Бог и човек, е трябвало да спи и да се храни, понеже е огладнявал, както Христос, когато е вървял твърде дълго, се е изморявал, така и аз трябва да познавам възможностите си, да зная границите си, да зная силата си. Ако не познавам възможностите си, няма да съм в състояние да дам храна на хората, както апостолите, когато Христос ги е помолил за това. Първо трябва да бъда себе си, трябва да зная силата си и след това да служа на Бога и на другите. Ето защо старецът Емилиан също казваше, че човекът, който е уморен, е безполезен за Бога. Защо? Защото когато сме уморени, ние не можем да помогнем дори на себе си, камо ли да имаме търпението да се справим с другите, и затова ние трябва да познаваме границите си, но и да ги пазим, защото ако хората около нас си мислят, че сме способни на повече, отколкото можем, те ще искат от нас още и още. И тогава, ако очакванията им надхвърлят нашите възможности и ние се изкушим да помагаме повече, отколкото можем, няма да се справим. В дългосрочен план ще прегорим. Но дори и да съм направил много днес, а утре да не мога да направя нищо, каква е ползата от това?
Как да разбера, че това, което правя, го правя за другите, а не се фокусирам върху своята висока или ниска самооценка? Как мога да игнорирам нивото на своята самооценка, така че да помагам на другите? Трябва да осъзная, че не мога да направя нищо без смирение. Ще обясня това. Както фокусирането върху себе си, мислейки, че мога да направя много неща заради високата си самооценка, така и фокусирането върху себе си, мислейки, че не мога да направя нищо заради ниската си самооценка ни пречи да направим онова, което Бог иска от нас. Смирението в действията ми означава, че каквото и да правя, го правя за Бога и за другите. Така разбирам, че действията ми са смирени, и когато се фокусирам върху Христос, върху Бога и върху другите, аз не се интересувам от своята самооценка, не се интересувам как се чувствам, не мисля как се чувствам. Мисля само за другите и това е смирението, което трябва да придобием, за да служим на другите, независимо дали имаме висока, или ниска самооценка.
И едно последно нещо, което бих искал да споделя с вас. Когато даваме всичко от себе си, за да служим на Бога и на другите, трябва да правим това, без да се тревожим. Какво имам предвид? Когато знаем, че всичко, което се случва, се случва само с Божията сила, аз не мога да се тревоза за онова, което Бог ще даде на другите чрез мен. Апостолите раздали храната и тя стигнала за всички. Но те не били обзети от безпокойство дали ще има достатъчно храна, или не. Това безпокойство би било безполезно и в известен смисъл би означавало липса на вяра.
И тъй, ние трябва да правим това, което можем, да служим на другите, да се фокусираме върху Христос и ако по някаква причина имаме ниска самооценка, да се постараем да не повтаряме грешките на другите спрямо нас, за да не породим същите негативни последици у другите, последици, с които те вероятно ще трябва да се борят до края на живота си. Духовният живот е нещо много просто. Ключът към духовния живот се състои в това къде сме фокусирали вниманието си. Когато поправим това, всичко останало става много лесно.
6 август 2022 г.
Източник: уеб приложение на Гръцката православна архиепископия в Австралия
За автора:
Епископ Емилиан е духовен син на архим. Емилиан Симонопетритски, постриган е от него с името Евстратий, а името Емилиан (в чест на духовния си отец) получава при епископската си хиротония през 2019. Роден е през 1971 на о. Калимнос. 14 години е бил в Симонопетра, след това заминава по послушание в Австралия.
