Автор: архим. Андрей Конанос
Превод: Константин Константинов
Струва ми се, че най-голямата трудност за човека е да почувства в себе си обич. Човекът е единственият бозайник, който се ражда напълно беззащитен. Ако оставиш едно новородено само, то няма да е в състояние да се погрижи за себе си. От момента, в който идва на белия свят, човекът търси прегръдка, търси топлина, търси гръд, от която да суче, търси плът, която да го стопли, търси майка, която да му казва нежни думи, и това продължава дълго време. Съвременните детски лекари и психолози твърдят, че когато бебето плаче, то не бива да се оставя само. А по-рано практиката беше друга: остави го да поплаче, ще свикне, не му обръщай толкова внимание. Сега обаче казват точно обратното. В началото на своя живот детето чувства непрестанна потребност от обич, защото това насища душата му, дава му сигурност, че на този свят неговите основни нужди ще бъдат задоволявани мигновенно, че средата, в която живее, е дружелюбна. Щастливи са онези от вас, които са вкусили такава майчина и бащина любов, когато са били деца. Но не всички са изпитали това. Не всички са израснали в щастливо семейство, не всички са имали майка, която да ги прегръща и топли. Онези, които са го преживели — а споменът за това е много силен — също може да срещнат трудности в живота си, но ще имат душевни сили, няма да се огънат, защото ще са се наситили, когато му е било времето. Старецът Паисий казва, че младенец, който не се е насукал от майчината гръд, който не е приел любов от майка си, утре, когато порасне, винаги ще търси с какво да замести тази гръд и тази любов. И ще прибегне към бутилката с вино или бира, към наркотичните вещества, цигарите, защото зад тези неща ще вижда любовта, която не е получил, когато е бил дете. Затова, когато срещаш млади хора, които са се забъркали в разни истории, изпаднали са в криза, в алкохолно опиянение — а аз съм виждал младежи в подобно състояние — те изричат такива думи: Добро дете съм! Обичам те! Искам те! Искам любов!
Ние чрез всичко търсим любов. Сега ще ми кажете: Защо говориш за майката и бащата, след като темата е Божията любов? Защото Божията любов започва първо от хората. Първото същество, което си видял в живота си, не е бил Бог, а родителите ти. Първата картина, която ти е показала какво ще рече обич, е била едно човешко лице от плът и кръв. И този, който се е наситил на това, може да разбере по-добре и Бога.
Преди време казах на една госпожа, която ми говореше за атеизма сред младите хора, че според мен атеисти не съществуват. Има хора, който са изопачили нещата. Има хора, които са били наранени в живота си и не са се наситили на любов, защото никой не им я е дал. Резултатът от това е, че те отричат Бога, Който не познават, но най-вече отхвърлят системата — всичко онова, което напомня на система и ужким говори за Бога, а всъщност не дава любов. Това е въпросът. Влязохме в Църквата, за да се научим да обичаме. Ако сме изпълнили всичко, но все още не умеем да обичаме и не се чувстваме обикнати от Бога, постигнатото от нас отива на заден план. Например, постът. Той е добро нещо, но за какво ще ти послужи, ако не обичаш? Св. ап. Павел казва, че дори всичко да вършим правилно, ако не обичаме, нищо не сме постигнали. Любовта стои над всичко. Външните норми са необходими, но те трябва да обхващат нещо съществено. Съдържанието е съвсем различно нещо. Има деца в Атина, които не знаят как да се обърнат към мен. Казват ми „господине”, „г-н отче”, не знаят, че трябва да кажат името. Но в душата им има нещо истинно и автентично, и Бог предпочита такива души. Бог не се ограничава до външното, а гледа в сърцето. И ти казва: Научи ли се да обичаш? За съжаление съдейки по себе си, откривам, че в Църквата съществува безупречно външно поведение, на което обаче липсва вътрешно съдържание. Наскоро някой ми сподели: Претърпях удари от хора, които в очите на околните минават за добри, за примерни християни, за добрите, които ходят на църква. Те обаче ме нараниха, предадоха ме, огорчиха ме. Именно това наранява хората, това разкъсва връзката ни с Бога. И човек се пита: Какво съм научил за толкова години в Църквата, след като не зная що е обич? Това ми го каза един монах на Света Гора — много аскетичен, със слабо тяло, дълга брада. Всички му се удивляваха. Той ми каза: Отче, толкова години съм тук, но ако не се науча да обичам, ще си остана само със схимата. Чували сте за монашеската схима — този отличителен монашески атрибут. Въпросът е какво има под нея, тоест какво има вътре в сърцето — там трябва да има любов. Ако тя липсва, все едно нищо не съм постигнал. Книжниците и фарисеите имали всичко, но то било лишено от духовна висота и съдържание. Външно постели, ходели на богослужение, били формалисти, но когато Христос погледнал в сърцата им, видял нещо отблъскващо и то се нарича лицемерие, лъжа, показност. Любовта на Христос търси душата ти, за да ти даде едно истинно преживяване и да почувстваш, че си обично Божие дете. Именно това трябва да имаме за цел в живота си, в семействата си. Тази любов остава, тя ни насища, тя ни отморява. Всичко останало постепенно преминава.
Когато почувстваш Бога, ставаш снизходителен и човеколюбив. Когато видя човек, който проявява жестокост в отношението си към хората — остър е, претенциозен е, тогава със сигурност той не е почувствал Бога. И вие, ако видите подобно поведение, се замислете и не казвайте: един Божи човек ме нарани, а един човек, който все още търси Бога, ме нарани. Изключено е един Божи човек да се отнесе жестоко.
Завчера получих съобщение по интернет, в което един човек пишеше: Отидох да се изповядам и се върнах руина. Попитах го защо. Защото почувствах такъв натиск, отецът ми се скара, обиди ме, наказа ме. Отговорих му: Това, че сме свещеници, не означава, че всичко, което правим или говорим, е по Бога. Когато някой отправя обиди към теб, използва ирония, наранява те, унижава те, изключено е неговото отношение да е богоугодно. Бог е дружелюбен към Своето творение. Бог обича творението Си. Помнете това. Когато усетиш в ума си мисъл, която те кара да се чувстваш непотребен, неспособен, нищожен и най-последен, този глас не е от Бога. Бог — запомнете това — те крепи и дори когато те поправя, го прави с любов и разбиране, не обижда, не унижава, не разочарова. Затова казват, че когато човек изповядва някой тежък грях, духовникът не бива да се шокира, нито да се смущава, нито да се прави, че се е изненадал от това, което е чул. Защо? Защото другият ще почувства, че Сам Господ го отхвърля. Каквото и да правиш, какъвто и да си, Бог те обича. Затова казах на този човек: Духовника сам си го избираш, затова избери някой, който ти напомня за бащата на блудния син, който приел сина си такъв какъвто бил — една руина, потънал в грехове, в нечистота, но не го обидил, нито го наказал, нито изследвал живота му, нито го унизил — Кажи ни сега какво направи, та да чуем всички!, а го покрил. Облякъл го, умил го, дал му златен пръстен и заради него вдигнал пиршество. Това означава Бог да те обича. Мисля, че не съществува човек, който да не приеме, да не очаква и да не обича такъв Бог. Обратно на по-големия брат от притчата, който се разсърдил, и макар да бил порядъчен човек, искал брат му да бъде наказан. Но Бог — мисля, че това го казва и св. Йоан Златоуст, и св. Исаак Сириец — е донякъде несправедлив и тази Негова несправедливост е в наша полза, защото Бог не отива при човека с теглилки, а с любов. А любовта върши неправди. Взема разбойника и му казва: Ела пръв в Рая! Взема блудния син и му казва: Обичам те! Това не е ли неправда? Но тази неправда е от полза за нас. Затова и Божиите чеда, които вършат грехове, но се покайват, влизат първи в Рая. Сам Господ казва това. Грешни жени, митари, блудници, порочни хора, които плачат и се покайват — Бог ги обича преди всички. И когато размишляваш за това, получаваш голяма сила и утеха в душата си. Не зная дали чувствате, че сте създания, които Бог обича и приема, такива както са.
Направи ми впечатление, че хората често пъти асоциират Бога и Църквата не с любовта, а с размахания пръст и строгостта. И мнозина от вас са израснали с един бог, който предизвиква повече страх, отколкото любов. Един бог, който ви ужасява с вини, ужасява ви със заплахи, че ще отидеш в ада, че това, което правиш, е отвратително, че бог чака да те накаже. А не с един Бог, Който очаква да те прегърне, да те обикне и разбере. Да те разбере — велико нещо. На мен ми харесват изключително много хората, които идват с искреност и казват проблема си. И аз се опитвам да разбера какво се крие зад греха им. В повечето случаи се крие жаждата за любов.
Една жена ми изпрати писмо, в което сподели следното: Отче, толкова се бях забъркала, че стигнах дотам да продавам плътта си, за да живея, защото имах големи проблеми. А Бог ме обикна толкова много насред греха ми, че ми изпрати една приятелка, която ме запозна с моя бъдещ мъж въпреки този греховен и опасен живот. Божията любов ме намери там, където бях, и се въргалях в греха. И аз се удивих на Божията любов, която тя самата е търсила и намерила. Бог гледа и „след това”. Нека се научим да гледаме и „след това”. Днес един човек е грешен, утре не знаеш какъв ще бъде. Днес детето ти се е забъркало в разни истории, измъчено е, чувствително е, дири любов, взема наркотици. Ама и за наркотиците вече ти казах — любов търсиш зад тях, една приказка търсиш (гръцките думи за „дрога” и „приказка” са сходни — бел. прев.). Иска младият човек да живее, да се пренесе в един мисловен рай, който е загубил, защото не го е получил у дома; защото не е получил някои неща у дома и ги търси там, където лесно ще ги намери. Следователно всичко стига до любовта, всичко с любов се успокоява и устройва, защото това е копнежът на нашата душа. Не зная дали имате любов, дали чувствате Божията любов и дали давате любов на ближните си. Това е най-големият подарък, който можете да поднесете на детето си. Детето да вижда родителите си, че се обичат, че се молят, но не формално — да отиваме на църква, а през седмицата да се избием, защото това е най-лошата проповед. Причината, поради която децата не ходят на църква, е, че не сме им показали, че в Църквата става едно преобразяване, а напротив — показваме им едно обезобразяване. Какво да правя, отче, след като родителите ми ходят на църква, а после вкъщи ще се избият? Защо да се женя, отче, след като останах разочарован от брака на родителите ми? За да види детето нещо и да го поревнува, трябва ти да го проявиш като истина, като преживяване, а не като проповед. Като проповед говорим много неща и аз говоря много, но въпросът е какво правя. Проявявам ли любов? Имам ли любов? Най-важното е не да показвам, а да имам любов. Ако имаш любов, казва старецът Паисий, ти си като пъпешите през лятото, които ухаят, и без да знаеш къде са, по миризмата ги намираш. Издават се, тяхното ухание ги издава. Не е нужно да проповядваш на някого, за да му помогнеш да разбере Бога, а той ще Го види в теб, ще види твоя мир. Ще види една спокойна нервна система, ще чуе благи и умерени думи в семейството, ще чуе жената да казва на мъжа си: Добре дошъл, любов моя, седни да хапнем! Това е послание за детето: че Бог обича родителите му, че родителите чувстват Божията любов и на свой ред се обичат. Това е много важно. Нека първо всеки погледне вътре в себе си — да види самият той какво прави, а не да търси какво да променя извън себе си. Промените, казва Христос, започват от душата ни, дълбоко в нас, там се играе голяма игра. Помнете, че Бог крепи Своето творение и не изпълва с меланхолия душата ти. Когато някой ти прави забележки, обижда те, мачка те душевно, този глас не е от Бога. Бог те крепи, и затова всички бързали да отидат при старците, тези велики старци, които вече са светии, и най-вече тези двама души — стареца Паисий и стареца Порфирий. Защо всички отивали при тях? Защото те се наситили на любов от Бога, и я проявявали към хората. Не съм чул някой да каже: Отидох при стареца Порфирий и той ме наказа, не ме остави да се причастя, обиди ме, унизи ме. Споделих това в едно радиопредаване: да видим дали някой ще чуе и ще се обади, но нямаше нито един. Той на всички даваше надежда. И на мен ми се скара, когато отидох, но по какъв начин… Каза ми, че съм бунтар. Бях 20 годишен. Но ми го каза по толкова хубав начин, че знаете ли какво си помислих: Кажи ми го пак! Защо? Защото ако един Божи човек те удари с любов, ти търсиш неговия удар, понеже разбираш, че това те изцелява, че е за твое добро. Затова исках отново да ми го каже. Защото той ми говори по благ начин, не ме унизява, нито иска да ме обиди, а иска да ми помогне да се издигна от мястото, където се намирам.
Пред дома на св. Порфирий чакали всякакви хора: хулигани, безделници, богати, аристократи, анархисти, с обици, с татуировки, с раздрани панталони. И всички чакали там. Не е ли странно? Всякакви категории хора. И който излизал, казвал: Този човек ме обича, той е Божи човек. Това е тайната на великите светци. Хората прокарали пътека до дома му, а преди това там имало само тръни и храсти.
Един 25-годишен наркоман от квартала Екзархия в Атина отишъл при стареца Паисий, а когато се върнал, му пращал писма. Върху писмото пишел: до о. Паисий, а вътре: Обични отче Паисие, мое сладко татенце! Колко хубаво. Така го наричал. Защото той нямал татко, тоест имал, но не се разбирал с него и не чувствал любовта му, а при стареца Паисий почувствал любов — защото старецът Паисий имал любов, която да даде. Ние нямаме любов, ние отиваме да я вземем от децата, изцеждаме енергията на хората, защото ние самите нямаме вътрешна енергия, затова и ги измъчваме. Затова, когато някой поиска да разтвори криле до нас, му казваме: Не си тръгвай, изпитвам ревност, искам те за мен! Имам нужда от теб. Това не е любов, това е зависимост, това е нужда. Любовта е едно, а нуждата — друго. Любовта е свобода, любовта означава давам ти свободно пространство. Искаш да следваш? Върви, обичам те, искам твоето добро! Майката казва: Обичам те, но не отивай далеч, детето ми! Обичам те, но не се омъжвай за този, който искаш и да отидеш далеч, а стой тук, вземи другия, за да сме всички заедно! Тоест тя влага и други неща в ума на дъщеря си: моите планове, както аз искам нещата, аз да съм добре. Докато чистата любов, на която човек се насища от Бога, какво казва? Аз оставам в ъгъла, а ти върви напред. Бог ще ми помогне. Няма моето щастие да бъде в замяна на твоето. Устрой живота си, както искаш. Това е много трудно. Затова и тези хора нямали нито клики, нито фракции, нито те карали насила да се изповядваш при тях, а казвали: Върви при духовника, който искаш. Това не ме притеснява, защото аз гледам твоето щастие. Не искам да те взема на моя страна, нито да направя фракция. Това е превъзходно. Христовата любов търси твоето сърце. Чувствате ли, че Бог ви обича? Ако се чувстваш обичан, се чувстваш много добре. Мъжът ти отсъства и ти не се притесняваш, защото усещаш, че Бог те обича, нищо не ти липсва. Ако сте го почувствали някога в живота си, именно в това е пълнотата, тоест изпълването: нищо не ми липсва, не ме интересува дали ще ме поздравиш или не. Не прéчи, не ме интересува дали ще кажеш, че съм образован или нищо няма да кажеш. Не ме интересува. Приемам от Бога каквото търся — ценност, сила, свобода, радост. Бог ме насища, изпълнен съм. Но когато вътрешно не си изпълнен, се топиш, искаш от всички около теб други неща и страдаш, ако не ти ги дават. Това е проблемът.
Един човек не може да ти даде всичко. Мъжът ти иска да отиде на стадиона, да се види с приятелите си, да отиде на фитнес, но жената има бездънна душа. И тази душа само Бог може да насити. Ако Бог не присъства във вашата връзка, тя ще стане изморителна, защото ще искаш всичко само от един човек. Затова, когато намериш Бога, това облагодетелства и ближния ти, и обществото; и единият няма да мъчи другия. Това е велико.
Защо страдаш? Защото не получаваш любов. Бог ти казва: Тази любов, която търсиш, е малък лъч, затова върви при източника. В противен случай винаги ще страдаш. Източникът те насища и това е величието на човека. Независимо дали ще отидеш на Света Гора, в Кипър, в САЩ или в Англия, може да се изпълниш с Божията любов, където и да се намираш. Може да отидеш на Света Гора и да не почувстваш всичко това. А може да живееш в обикновен дом и да почувстваш тези неща, да почувстваш пълнотата на Божествената любов. Да се опитаме да постигнем това. Светците го живеели, но се борили, търсили са го: да се почувстват обични Божии чеда. И тази любов те кара понякога да изпитваш болка, да не премълчаваме това. Бог те обича, но и ти понякога изпитваш болка. Любовта Му е целителна и полезна, но не безболезнена. Много пъти, за да яви Своята любов, Бог я преобразява в хирургически намеси, от които те боли. И мнозина накрая казват: каква е тази любов? Любов ли е това изобщо? Да, любов е. Но не е ГМО любов, а преобразена любов. Това е Божието дихание, на което ние много пъти реагираме така: Защо, Господи, ми причиняваш това? Искаш да имаш дете, а Бог ти дава някаква пречка. Искаш здраве, а идва болест. Искаш работа, а идва беднотия. Искаш здраве, а идва смърт. И си казваш: Къде е любовта? Добре, нека обикнем този Бог. Но къде е Той? След като Той ни разпва! А Бог ти казва: Сега гледаш така на нещата. Не проумяваш дълбочината на това, което ти давам. Всичко това става, за да се научим да израстваме, да се научим да проявяваме красотата, която крием, силата, която имаме, харизмите, които притежаваме, за да се освободим в крайна сметка от недъзите на душата си. За съжаление това не е възможно по друг начин освен чрез болката.
Бог ти изпрати съпруг, за да можете да Го срещнете заедно, а не за да се вкопчвате един в друг, защото това би било пропадане. Жените се, за да се обикнете, и оттам да обикнете Бога. В противен случай да обичаш само един човек е отчаяна работа. Човекът е тление, относителност, умора. Казват ми го много семейни хора — Приказвахме си, приказвахме си, нямаме какво повече да си кажем, опознахме се, омръзнахме си, годините минават. Какво ще разкраси връзка ви? Влизането на тази Божествена любов, която те освежава, обновява и те прави малко по-свободен от другия, не толкова притиснат в него. Повтарям, Божията любов те кара да изпитваш болка. Св. Силуан Атонски стигнал до своя предел поради изкушенията и казал на Бога: Ти си неумолим. Тоест Ти не съжаляваш Твоето създание. И когато стигнал до краен предел и казал това от отчаяние, видял как върху иконата ликът на Христос оживява. Христос се явил пред него и той се шокирал, но не защото видял чудо, а защото видял очите Му. И монасите го попитали след това:
— Какво видя, отче?
— Очите Му, чеда. Бяха пълни с любов. И се чудя как Този, Когото смятах за жесток, сега прояви толкова любов към мен. Мислех, че е жесток, понеже ме караше да изпитвам болка, но бе пълен с любов, понеже ми помагаше, изцеляваше ме.
Дори някой казал на Бога: Толкова много ми се доверяваш, обичаш ме, а ми даваш толкова проблеми?! Тоест смяташ ли ме за толкова силен да ги понеса? Аз не мога да ги понеса, но Ти ми имаш доверие.
Това доверие, ако гледаме по този начин на нещата, ще спечели душата ни. Бог те смята за способен и силен да се бориш. Затова ти дава проблеми. Но ти го приемаш другояче и казваш: Бог не ме обича и ме измъчва! Това не е мъчение за Него. Той смята това за твоя чест, привилегия и „повишение”. Когато в залата вдигаш 5 кг, а след това ти дават 15 кг, това означава, че според треньора ти имаш силата да ги вдигнеш. Ще напреднеш, ще укрепнеш, ще се разхубавиш, ще имаш добро телесно здраве. Проблемът, който имаме, не е удар от Бога. Но ние го приемаме като следствие на нещо, което сме извършили спрямо Бога. Баща ми умря: трябва нещо да съм направил. С мъжа ми стана нещо: Бог ме наказва. Детето ми не върви добре в училище: Бог ни отмъщава. Това не е Бог. Ако разкажете мислите си за Бога или какво четете за Него, ти идва да си скубеш косите. Ние си представяме Бог като човек, като проблемен човек с безкрайни психологически проблеми, и това ние наричаме „Бог”! Наказа ме, отмъсти ми, изревнува ме, постави ми пречки! Това не е Бог! Бог е пълен с любов.
Бог те обича, когато си добро дете. Когато направиш някоя беля, не те обича. Така си мислим и кой не вярва на това? Кой може да повярва, че в часа, в който допуснеш някаква грешка или извършиш някакъв грях, Бог отново е до теб и те обича, защото Сам казва: Не дойдох да спася праведници, а грешници. И още: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Затова ви обичам, каквито и да сте. Това е великата тайна. Когато човек я разбере, ще се успокои, ще се умиротвори, ще стане щастлив, ще направи щастливи и своите ближни. Остави хората на мира. Ама той прави грехове! А ти какво правиш? Трябва да го поправя. Да, но как? Да поправиш греха на своя ближен, както Бог го прави. И кой е начинът на Бога? Любовта. Нито отмъщението, нито наказанието. Някой, който беше извършил много нередности в живота си, веднъж ми каза: Чудя се на Бога, Който оставяше нещата да се подреждат идеално, за да върша грехове: всички врати ми се отваряха. Разбрах, че по-скоро го прави, за да ме трогне. Да ми каже: Детето Ми, не осуетявам делата ти, за да не кажеш, че при теб всичко върви наопаки! И той от трогване, благодарност и любочестие взе решение: Няма да продължавам по този начин. Това доникъде не води!
Когато исках да направя нещо лошо и започвах от дребни неща, аз също не срещах пречки, защото сякаш Бог ми казваше: Не те искам насила до Мен! Тоест да не вляза в ада, а да отида в Рая. Въпросът е обичаш ли Ме? Радваш ли се до Мен? Насила ли правиш това? Постъпвате ли по този начин с децата си? Детето не е дошло на църква и ти как го гледаш след това? Строго, оскърбително? Отново обичай детето си. Детето ти не пости? Отново го обичай! Мръщите ли се на другите? Когато го правиш, сякаш показваш, че не съществува любов между вас. Някаква пречка, някакъв паразит е влязъл в любовта ви.
Някой ми каза: Ожених се, отче, за една девойка, но родителите ми не я одобряват, и всеки път, когато отиваме у дома, майка ми и баща ми демонстрират, че от нещо се дразнят — все ще намерят някакъв повод. Сега минаха три години. Преглътнали са го, но отново намират поводи да кажат нещо за жена ми: че не готви добре, че не знае еди-какво си, не глади хубаво. Все нещо ще кажат да я засегнат. Защо го правят? Защото не са разбрали, че Бог е пратил това създание в живота им, за да се научат да го обичат, а не да враждуват с него. Ние постоянно водим война. И от войната накрая се разболяваме. Болестите са от войната. Когато имаш проблеми със стомаха, мигрена, някакъв вид рак, високо кръвно налягане, това какво е? Последица от конфликт, от война, понеже се мъчим да правим неща насила.
Нека се научим да говорим вкъщи с любов и да казваме своите възражения: Обичам те и не съм съгласен; обичам те, но това не означава да направя, каквото искаш. Обичам не означава, че ставам жертва. Ще покажете границите си: Толкова издържам, защото в противен случай ще „гръмна”, ще се разболея. И в крайна сметка това не е любов, нито саможертва, а самоубийство. Рушиш себе си. Затова нека поставим граници в любовта.
И да помним, че любовта се нуждае от поддържане, от грижа. Подобно на свещ във възкресната нощ. Ако вятърът я изгаси, си отиваш у дома без възкресна светлина. В какво се състои грижата? Във внимание към детайлите на живота ни. Този, който осъжда, губи любовта. Който се занимава с живота на другите, тоест клюкарства, губи любовта. Не може да имаш любов и да коментираш другия. Не знаеш живота му, не знаеш защо постъпва по даден начин. Например, преди 10 години съм допуснал грешка и съм онеправдал някого, говорил съм за него несправедливо. Оттогава този човек може да си мисли, че съм несправедлив. Да, но са минали 10 години. Св. ап. Павел казва, че любовта винаги се надява, не мисли зло, а мисли добро. Междувременно съм се причастил стотици пъти, изповядал съм се стотици пъти, молил съм се. Защо още помниш какво съм ти сторил преди 10 години? Не зная дали ви се е случвало да гледате на някого въз основа на миналото — въз основа на това какво е било преди месеци, например. Да, но това е минало. Той може да се е променил. Затова ви казвам, че любовта си заминава, когато не внимаваш в детайлите на живота. Пороци, завист, осъждания, отровни думи, клюкарстване, коментиране…
Повечето неща, които си мисля, са породени от моето страстно аз — понеже аз съм лукав, гледам и на хората с лукаво око. Ако стана чист и имам любов, и на хората ще гледам с любов, както Христос, когато видял грешницата и ù казал: Прощават ти се много грехове, защото много обикна. Съгреши много, но зад греха търсеше любов и сега проявяваш любов. Хората искали да хвърлят по нея камъни, но Христос ги възпрял: Не го правете, защото не сте чисти. Ако някой е безгрешен, нека първи хвърли камък. Ала никой не посмял, защото всички били гузни. Това прави Христос — намира доброто. Когато обичаш, търсиш доброто в другия, и така животът е хубав. И по отношение на детето ви — не му се карайте, не го мъчете. Защото едно дете ми каза: Отче, майка ми нищо добро ли не намира в мен? Поговори с нея! Теб ще те чуе! Каквото направя, все криво ù се струва.
Когато обичаш, всичко виждаш в добра светлина. Когато си нервен, когато имаш проблеми от психологическо, хормонално, икономическо естество, тогава всички са ти виновни. Детето е виновно, мъжът е виновен, жената е виновна, котката е виновна, времето е виновно.
Затова любовта покрива всичко, променя всичко, разхубавява всичко. Животът не е ли по-хубав с любовта? И когато накрая умрем, единственото, което ще ни попита Христос — в Евангелието това ми направи впечатление — е какво направихме с любовта. Това ще каже. На Съда Христос ще попита колко любов имаме и колко любов сме проявили спрямо брата си. Тогава сигурно ще Му отговоря: Знаеш ли, Господи, ходил съм 27 пъти в Йерусалим, близо 42 пъти на Света Гора, един път бях в Русия на поклонение… Това не е нищо. Имах и добри старци. Пак е нищо. Постих, дори отслабнах… И това е нищо. Имаше ли любов? Имаш ли любов? Беше ли способен да прощаваш? Да обичаш? Тогава влез в Рая! Ама, грешен съм, и съм вършил разни грехове… Да, но се покая, плака, обикна, поправи се. Ела близо до Бога. Затова внимавайте много.
Един младеж, който се изповядва при мен, пуши цигари, и майка му ме обвини, че съм виновен за това. Каза ми:
— Толкова години си негов духовник, с какво му помогна?
— Мен ме има за духовник от няколко години, а теб те има за майка от 30 години. Ти какво направи? И ако започнем да се обвиняваме, накрая ще обвиним и Бога.
Казах й още:
— Човекът има ли поне малко свобода да го попитаме дали иска да ги спре? И още нещо: в много отношения синът ти е добър човек и има само един недостатък. Това не означава, че ще му кажа „браво” за цигарите, но не мога и да го накарам насила да ги спре. Няма да го направи, защото аз му го казвам. Аз не пуша — да речеш, че пушим заедно. Но зная, че този младеж има харизми и ако е посегнал към цигарите, зад това се крие някаква причина. Когато душата му покрие липсата, която чувства, той повече няма да иска да пуши.
Зная хора, които ходят на Света Гора и не пушат по 3-4 дни. Не изпитват никотинов глад, защото се чувстват сити на любов, на Божията любов. И тъщата им е далеч, и жена им, и децата им: нямат караници и не искат да пушат. Излизайки оттам, търсят да купят цигари.
В дома ми в Атина дойде един човек. Разговаряхме, а той все се оглеждаше за тераса, защото не се сдържаше и искаше да пуши. Попита ме:
— Отче, ти си свещеник, мога ли да пуша тук?
— Не, моля те, не пуши тук. Гади ми се от дима. Върви на терасата!
— Ах, благодаря!
Изкочи навън милият сякаш се задушаваше. Чувстваше нужда да пуши. И аз си казах: ако го бях умиротворил по някакъв начин, нямаше да му липсват цигарите. Сега обаче му липсват.
Обичам ще рече поправям себе си, а не другия. Не „Отче, слушам те!”, а след това да отивам да поправям другите. Слушай и гледай себе си. И ще дойде час другият да се промени, когато Бог реши.
Някой казва: Аз обикнах, но няма да обикна повторно, защото колкото пъти обикнах, толкова пъти се нараних. И това е тъжно. Обикнах и бях предаден. Ако пуснете радиото, само за това пеят. Любовта сама по себе си е живот и щастие. Проблемите започват, когато очаквам да получа ответна любов, там е болката. Тоест ако те обичам, се радвам изключително много на това, но ако те обичам и искам да отвърнеш на любовта ми, да ми благодариш, тогава може и да страдам, ако това не стане. Но ако направя любовта свое истинско преживяване, не ме интересува дали ме обичаш или не. Обичам те, понеже искам да живея, да спя щастлив и отморен, не ме интересува дали ще ми дадеш в замяна любов. Ако ми дадеш, благодаря много, човек съм и се радвам. Ако не ми дадеш, това не ми пречи — аз пак те обичам! В противен случай ще се разболееш, ще залинееш. Затова помнете, че който чувства Божията любов, не го интересува хорското „благодаря”. Ако го получиш, си щастлив. Ако не го получиш, и така си добре и не страдаш. Затова и великите светии не очаквали благодарности от хората.
Когато хулели Сократ, той казвал: Когато ме няма, говори каквото искаш за мен и шамари раздавай. Ние обаче се разстройваме, когато някой ни каже нещо. Следователно любовта е път. Не знам вие къде сте — в началото на пътя, по средата или сте стигнали до края. Във всеки случай Христос в книга Откровение казва: Аз съм Алфата и Омегата. Защо казва Алфа и Омега? Началото и Краят? Защото Α и Ω е Този, Който постоянно ти казва Α-Γ-Α-Π-Ω — Христос, Който постоянно ти казва: Обичам те!
Тия дни си пиша по електронната поща с трима души, които са в затвора, но в различни краища на света. Единият от тях е мой приятел от доста години, с другите се запознах наскоро. Много е разтърсващ живота на този човек, който се забърка в разни истории и стигна до затвора, след като бе заемал висок пост. И си мисля: Боже мой, помогни му да почувства, че го обичаш. Преди да влезе в затвора — а това е в чужбина — му казали: Когато дойдете, инструкциите са да не носите нищо със себе си: нито дрехи, нито бельо, нито книги, нито дискове, нищо. Тук ще ви дадем всичко. Няколко дни преди това, бях в чужбина и вечеряхме заедно. Тогава той ми каза, че това е последната му вечеря на свобода. От затвора ми писа, че били шейсет човека. Нямало климатици и било много горещо. Имало само три компютъра, за които трябвало да се чака на опашка, за да напишеш имейл. И той, който досега е ползвал собствен офис, имал е влияние, автомобил, достойнство, пари, трябва да чака своя ред — обръснат, загубил 6 кг за 20 дни заради храната, която дори котките не искали да ядат. Писа ми още: Ако можеш, ми изпрати някоя книга, но да не с твърди корици, защото не разрешават. И ми пиши от време на време. И си казах: Боже мой, помогни на този човек да разбере, че го обичаш! Обществото му беше лепнало етикета, че е стигнал до затвора. А в затвора не влизаш, защото си най-добрият човек. Нещо си съгрешил. Но сърцето ти никой не знае: какво си направил, как и защо си го направил. В писмото, в което беше поставил като заглавие думите „сам” и „незабележим”, той ми пишеше: Тук не ме познава никой, само аз съм грък. Всички са чужденци и стоя напълно сам. Отговорих му: Моля те, ако можеш, опитай се да почувстваш, че Бог те обича. Той не те отхвърля, нито те заплюва. А той: Чудя се как и ти все още ми говориш. Аз съм свещеник, трябва да ти преподам Бога на любовта, а не да ти кажа: Оставям те! И ще ми говориш през трите години, през които ще съм тук? Три години ще остане в затвора. Насрочихме си среща след три години и му писах: Когато излезеш, отново ще сме в онази хубава таверна, ще хапнем от онези хубави ястия. Опитах се да разведря атмосферата. Какво друго можех да му кажа?! И аз страдах, като го гледах. Разбирате ли? Бог обаче обича и тези Свои създания, които са в затвора: престъпниците, грешниците. Обича мъжа ти, жена ти, детето ти, всички хора. Нека почувстваме това.
Дръжте се за любовта. Когато умрем, хората да си спомнят, че сме имали любов — това да запомнят. А не това, че сме имали пари, вили, къщи, палати, имоти, автомобили. За какво ще са ни тогава всички тези неща? Да казват: Имаше любов. Добър човек беше. Обичаше Бога, обичаше хората. Такива хора отиват в Рая.
