МОЛИТВИТЕ НА МАЛКИТЕ

444 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна

Преди няколко години в олтара на един голям градски храм се случи нещо интересно. По време на светата Литургия, малко преди Великия вход, служещият духовник  се обърна към децата иподякони и ги попита: „Вие молите ли се за мен?“. Те го изгледаха учудено и му отговориха вкупом, като с един глас: „Кой, ние ли? Ами, отче, Вие сте свещеник… Знаем, че се молите за нас, защото сте отец и на Вас разчитаме!“. А после някак си неловко замълчаха, изненадани от неочаквания въпрос. А той въздъхна и отговори: „Е, да, но вие сте деца  и сте чисти. Вашите молитви се чуват от Бога. Затова молете се за мен!“.

Тази уникална случка от обикновения живот на енорията е колкото умилителна, толкова и поучителна. Защо? Защото ние — големите, възрастните, сериозните, сме потънали в една особена прелест. Много често забравяме, застинали в своето „стабилно“ достояние в собствените ни очи,  за тях — малките и чисти души и гледаме на присъствието им в храма и на участието им в обикновения енорийски живот  с някакво снизхождение и дори с нескрито пренебрежение. Те са около нас, Божиите служители, пърхат с криле като малки птици, внасят един особен, свеж колорит и ние сме дотолкова свикнали с тяхното присъствие и чаровна помощ в богослуженията, че не оценяваме приноса и ценността им в общото съслужение.

А Спасителят толкова много е обичал децата. По време на Своето земно служение на Отца и на хората Той търсел тяхната компания, често бил обграден от деца, възлагал върху им ръце и ги благославял, радвайки се по всякакъв начин на тяхното неповторимо присъствие. Общувал с тях не толкова като Учител, колкото като приятел, искрен и топъл. Нещо повече, посочвал ги за пример за нас, многогрижните, топлохладните и двоедушните относно живота си в царството на Бога и царството на Кесаря.

В традицията на светото Православие (а и на Запад при католиците) има много икони и изображения, на които Христос е седнал, а децата са Го заобградили  в непосредствена близост и Го обсипват с нежното си внимание. А Той им отдава цялата си любов на Бог и човек. Затова свидетелства и светото Евангелие:  „Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им. Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие“(Лук. 18:15-16). А и не само това — Христос се обръща към възрастните и ги наставлява да бъдат като децата заради чистотата и невинността им:  „Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него“ (Лук. 18:17). Защото Бог чува молитвите на чистите по сърце, на всички, които са се освободили от налепите на себелюбието и гордостта си и от личното си самодоволство. Но особено чува молитвите на децата, защото те са все още неосквернени от покварата на този враждебен и пронизан от стихиите на злото свят.

В историята на светото Православие  и в летописа на житията на светиите има много примери за особената грижа и внимание, които  Божиите угодници, тези Христови приятели, са проявявали към децата при общуването си с тях. Това са красиви и умилителни сцени — те са говорели с децата на техния език, просветявайки техния малък приказен свят. А след това са споделяли на идващите при тях поклонници, че децата са под особената закрила на Бога и се радват в пълнота на Неговата бликаща любов. Защото с обожените си души са усещали, че най-малките са особено близо до Неговия свят престол и се радват на височайшето Му благоволение. Те са като цветя, израснали в градината на Бога.

В православната традиция е запазен образът на св. Стилиан Пафлагонийски (празнуван на 26 ноември), който е закрилник на децата и затова винаги е изобразяван на иконите с малки деца. Пример за особеното благоволение, което Източната църква отдава на най-малките, е привилегията да участват активно в богослуженията, да влизат в олтара и да помагат на църковнослужителите по време на светата Литургия. Особена привилегия е до навършване на шестгодишна възраст децата да бъдат допускани да се причастят със страшните Христови тайни без изповед и пост.

Един от забележителните боговидци на 20 в., св. Паисий Светогорец (1924-1994), изрича  следното: „По молитвите на малките деца могат да стават чудеса… Защото коя молитва има най-голяма сила пред Бога, ако не тази на детето!“. („Поучения“). А тази сила на молитвите им и особената Божия милост към тях произтичат от тяхната чистота и непосредственост, от естествеността и неосквернеността на сетивата им, които са все още незасегнати от отровата на света и са непомрачени от лошия пример на нас, възрастните.

Господи, помогни ни и ни просвети да бъдем като малките деца, както си ни призовал, и да имаме тяхната чиста вяра и светъл  ум, за да сме достойни да бъдем Твои приятели! Вдъхни ни благодатни сили да светим с Твоята светлина и да озаряваме другите с чистотата, която радва Теб и Твоите праведници!