НАЙ-БЛИЗКИ ДО СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ

138 0

Автор: архиепископ Натанаил Лвов

Източник: www.azbyka.ru

Превод: Пламена Вълчева

„Като единонравни на апостолите и учители на вселената“ пее днес светата Църква, прославяйки свети Василий Велики, свети Григорий Богослов и свети Йоан Златоуст. И не само в това централно песнопение от тяхната служба, но и в редица други моменти, свързани с почитта към тях, Църквата подчертава близостта им с апостолите, поставяйки ги непосредствено след Христовите ученици в прославата на светиите. Когато ние, свещенослужителите, извършваме проскомидията, веднага след поменаването на апостолите поменаваме „светите наши отци вселенски велики светители и учители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст“. И това се повтаря в чина на литията в края на празничната вечерня и в литийното прошение на празничната утреня.

И самите светии чувствали и изповядвали близостта си с апостолите. От многократните им свидетелства за това ще посоча думите на свети Йоан Златоуст, който казва: „От всичко, с което се слави Рим, най-много бих искал да видя не дворците и паметниците, не великите завоеватели и законотворци, а светите наши учители и първовърховни апостоли Петър и Павел. О, да можехме да ги зърнем и да чуем тяхната животворяща проповед!“.

И аз ще използвам по отношение на тези трима светители същите тези думи, изречени от единия от тях. „О, да можехме да ги зърнем и да чуем животворящите думи на тяхната проповед!“

Да можехме да видим как, явявайки се пред пълномощника на императора, господаря на вселената — всесилния и страшен в своята жестокост префект Модест, за да даде отговор на искането му да се присъедини към религията на императора — арианството, или поне да предаде православните храмове на арианите, при грозяща го опасност от отнемане на имуществото, прогонване, мъчения и смърт, свети Василий Велики казал: „От онзи, който не притежава нищо, нищо не може да се отнеме; не се страхувам от заточение, защото Господня е земята — от край до край; мъченията няма да продължат дълго за моето изнемощяло тяло, а смъртта ще ме съедини с моя възлюбен Господ”. „Никой досега не е разговарял с мен толкова безстрашно!” — възкликнал префектът. „Вероятно никога не си разговарял с православен епископ” — смирено отвърнал свети Василий.

Да можехме да бъдем в църквата „Света Анастасия“ в Константинопол, когато свети Григорий Богослов произнасял своето Рождественско слово и боговдъхновено възкликнал: „Христос се ражда — славете Го! Христос слиза от небесата — посрещнете Го! Христос е на земята — извисете се!…” Можем само да си представим каква електрическа искра, каква духовна мълния е преминала тогава през душите на слушателите, които за първи път чули тези думи, станали от този момент главният химн на Христовото Рождество.

Да можехме да споделим духовния възторг на онези християни, които първи чули от свети Йоан Златоуст словото, затрогващо и до днес душите ни в святата пасхална нощ: „Който е благочестив, който истински почита Бога и Го обича искрено, нека се наслади от това хубаво и светло тържество…“.

Ние дължим много на светите трима светители, неизмерим е дългът ни към тях. Те защитили и непоклатно утвърдили светото Православие. Свети Василий Велики и свети Йоан Златоуст оформили чина на Божествената литургия. Свети Григорий Богослов обогатил богослуженията с вдъхновените си молитви и песнопения.

Как можем да им въздадем дължимата любов и благодарност? Единствено чрез умилни молитви и горещи прошения да възпламеняват в сърцата ни отблясъка на онази непомръкваща светлина, с която техните сърца сияели толкова ярко.