Автор: Калужски и Боровски митрополит Климент (Капалин)
Източник: eparhia-kaluga.ru
Превод: Пламена Вълчева
Божият пророк Илия вършел множество чудеса. Той повелявал на дъжда (вж. 3 Царств. 17:1), низвеждал огън от небето (вж. 3 Царств. 18:36) и разделял водите на река Йордан (вж. 4 Царств. 2:8). Но бил на мнение, че нито едно от тези страшни знамения не може да се сравни с чудото на покаянието на грешника.
В живота на пророка се случило необикновено събитие. Всичко, което той вършел, било, за да могат хората да си спомнят за Бога и да се обърнат към Него. Ала колкото и да се трудел Илия, хората ставали все по-зли и накрая поискали да убият пророка.
Илия силно се опечалил. Той знаел, че заради всички мерзости, които са извършили пред Божието лице, хората са достойни за наказание. Но не можел да разбере защо Творецът се бави, защо търпи злото. И се молел на Бога с горчивина: „Стига вече, Господи…”.
След известно време Бог го повикал на висока планина. Когато Илия се качил там, се появил силен вятър, цепещ планини, след него — страшен земетръс, а накрая — огън, но в нито едно от тези страшни природни явления не бил Господ. Изведнъж задухал тих вятър, както се казва в Писанието, „лъх от тих вятър”. В него Илия почувствал Божието присъствие (вж. 3 Царств. 19:11-12). Това явление укрепило пророка за по-нататъшното му служение.
Какво се открило на Илия на планината Хорив? Оная велика истина, за която е писано при пророк Иезекиил: „казва Господ Бог: не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив” (Иез. 33:11). Ако дори и най-нечестивият човек се отвърне от греха и промени живота си, той „няма да умре” (Иез. 33:14-15).
На тази истина се основава световната история. За нея свидетелстват Господните притчи (вж. Мат. 18:12-14; Лук. 15:11-32; Лук. 7:41-43); евангелските разкази за покаялия се разбойник (вж. Лук. 23:40), за митаря (вж. Лук. 19:2-10) и блудницата (вж. Лук. 7:37-48); думите на апостолите Петър (вж. 2 Петр. 3:9) и Тимотей (вж. 1 Тим. 2:4) и др.
Бог изпратил праведния и дълбоко вярващ пророк Илия заради обръщането на израилския народ. Покаяние било необходимо и по времето на Спасителя (вж. Мат. 3:2; Мат. 4:17), а днес пътят към Христос се открива пред нас чрез смирение по примера на Господа (вж. Мат. 11:29) и изповядване на личните ни грехове. Както пише свети Игнатий Брянчанинов, в днешно време се нуждаем от покайно настроение, от „изоставяне на греховния живот, за да встъпим в истинското богопознание и богослужение”.
Вглеждайки се в образа на свети пророк Илия, християнинът е длъжен да го моли да го доведе до искрено покаяние — за да се откаже завинаги от греха и да промени своя собствен живот. Тогава Господ ще ни яви едно велико чудо: ще докосне сърцата ни със Своята спасителна Божествена благодат.
2019 г.
