Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов
„Най-големият ми страх е да не се окажа сама, без никой да ме обича и да го е грижа за мен”, казала една госпожа, когато ù задали този въпрос.
На пръв поглед бихме казали, че този отговор е добър и правилен. Но ако подходим към нещата духовно, ще установим, че той съдържа в себе си много егоизъм.
Най-големият страх на християнина не трябва да бъде дали ще го обикнат и дали някой ще го е грижа за него.
На въпроса „Кой е най-големият ти страх?” християнинът, който живее в Христос, отговаря напълно различно. „Най-големият ми страх е да не мога да обичам другите. Най-големият ми страх е да стана неспособен да обичам другите като кръст, без нищо в замяна и без тънки сметки. Най-големият ми страх е да не се окажа недостоен за любовта на моя Христос. Най-големият ми страх е да не живея в егоцентричност, покланяйки се на моя себеидол, пренебрегвайки ближния ми, който и да е той. Не се боя, че няма да бъда обикнат от даден човек. Това, което ще ми струва скъпо, е да спра да го обичам”.
***
Не, не е страшно, че ти направиха забележка, че те засегнаха, че те наругаха и унизиха. Страшно е, че не можеш да го забравиш, че не можеш да простиш, че не можеш да се смириш.
Умът ти „дъвче” онова, което сърцето ти не може да забрави, независимо дали е добро или зло.
За да не се задавяш в помислите си, изкарай от сърцето си всичко токсично и вредно и остави в него да се вкоренят онези неща, които те карат да се усмихнеш.
Не анализирай всичко толкова много. Влагай добри помисли и не позволявай злите да се загнездят в сърцето ти.
Не забравяй, че в крайна сметка не можеш да промениш нищо, нито да си паснеш с всички. Това е животът.
Стани гъвкав по отношение на онова, което идва в живота ти, защото егоизмът ни прави тромави.
Смиреният човек лесно върви напред. Не защото е безчувствен, а защото е приел, че силите му стигат дотук и че насила не може да бъде обикнат или да си пасне с другите.
Не лишавай себе си от възможността да изпиташ щастие, оставайки в миналото и във фиксациите на засегнатия ти егоизъм, защото щастието може да се намира в бъдещето ти. Дай си възможност да се освободиш от едно минало на нещастие и злочестие, ропот и унилост и се открий за едно бъдеще, което те зове да преживееш Рая.
Миналото е полезно само ако се използва, за да станем по-мъдри, избягвайки грешките, които направихме.
Всички сме за Рая. Всички сме за там, за да изпитаме щастие.
Не онеправдавай себе си, затваряйки се в зли помисли и в лоши състояния от миналото.
Не забравяй, че винаги някой те обича и се грижи за теб. Не забравяй, че каквото и затруднение да обгради живота ти, съществува тих оазис, който се нарича Христос. Той винаги те обича. Той винаги ти прощава. Той ти дава бъдеще без край, без болка, без страдание, само с една вечна приемаща целувка.