Автор: свещ. Антоний Борисов
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
Дарен съм с тяло — питам аз: защо,
единно цяло мое ли е то?
И на кого ли да благодаря
за радостта, че дишам и творя?
Аз градинар съм, но съм също цвят,
не съм самотен в тоз тъмничен свят.
На вечността в стъклото моя дух
ще отпечата топлият ми дъх.
Рисунката, изобразена там,
доскоро непозната, грее, знам.
Утайката на мигове безчет
не ще покрие образа ми блед.*
Тези редове принадлежат на Осип Манделщам. Внимателният слушател ще долови в тях размишление за това как в живота ни се преплитат временното и вечното. И какво място заема човекът в тези отношения. Ние стоим на границата между тези две реалности. Тялото старее и умира, а вечната душа продължава да живее, понеже принадлежи на вечността. Днешното евангелско четиво ни разказва за съприкосновението на тези два свята — на Божествения и човешкия. Апостол Марк започва своето повествование с думите: „Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий“. Това не е просто начин на озаглавяване на текста или негово встъпление. Апостол Марк възвестява началото на нова страница в историята на света. Защото въплътилият се Господ е станал част от сътворената вселена. Синът Божий се е родил на земята. Неговото явяване е възвърнало изгубената радост на човечеството. Грехът на Адам и Ева е изгонил благодатта на Бога. Но ето, че тя се е завърнала. Опразнената форма отново се е напълнила с радостно съдържание. По ствола на мирозданието са заструили животворни сокове. Клоните са придобили сила, пуснали са филизи, появили са се листа и цветове. Благоуханието на райската градина отново е изпълнило земята. Раждането на Христос е оказало влияние не само върху световната история. То има отношение към всеки един от нас. Апостол Марк говори за „Начало на Евангелието”, но не посочва неговия край. Тези думи блестящо е обяснил швейцарският богослов Карл Барт с твърдението си, че Евангелието зазвучава благодарение на Сина Божий. Това е независещо от нас събитие. Христос обаче не желае да го възвестява сам. Той ни призовава да се присъединим към Него, да станем част от удивителния хор на Бога. Евангелието е песента на този хор. То идва от Небето, но е призвано да даде живот на земята. Словото Божие прониква в строежа на мирозданието, освещава го, отмива излишното, очиства годното. Так става и с човека, който вярва в Бога. За него тайнственият образ на живота придобива удивителен смисъл — оказва се продължение на Господнето Евангелие. Началото му е било възвестено на света от Иисус Христос, а продължението му Бог е поверил на всеки един от нас!
*Стихотворението „Дихание”, превод: Красимир Георгиев
