Несбъднати желания, нечути молитви

1256 0
molitva

Автор: архим. Андрей Конанос
Превод: Константин Константинов

Несбъднати желания, нечути молитви. Това познато ли ви е? Напомня ли ви за вашия живот, в който също има такива желания и молитви. Ние искаме много неща, копнеем за много неща, но невинаги ги получаваме. Всъщност не зная дали днес хората имат много желания. Душата ни е някак уморена и отпаднала, затова нямаме живи мечти. Например да се събудиш сутрин и да си изпълнен с някакво въжделение, с някакъв копнеж. Днес не знаеш за какво да мечтаеш, към какво да се стремиш. Виждаш един млад човек и го питаш: Какво искаш да постигнеш в живота си? А той ти отговаря: Знам ли и аз! Каквото и да е! Не зная какво искам. Затова е велико нещо да имаш желание, копнеж, порив, да искаш да направиш нещо в този живот. Пророк Даниил бил наричан в Стария Завет „мъж желан”. Той имал свещени желания, имал за цел да докосне, да доближи Бога, да постигне любовта, молитвата, смирението, да предприеме някакви стъпки, да върви напред. Основното желание на човека в този живот е да бъде радостен и щастлив. Това е най-великото нещо, което обобщава всичко останало. Защо правиш всички тези неща? За да почувстваш радост? А къде е тя? Радостта, която търся, всъщност се намира в сърцето ми. Тук е щастието ми, но умът ми се е изменил, откакто съм пораснал, затова си мисля, че радостта не е тук, а навън. Това объркване играе важна роля в живота ни. Мислим си, че ще бъдем удовлетворени, ако някой ни направи подарък, ако се влюби в нас и ни обикне. Това обаче е лъжа и измама, а истинската лъжовност на това наше желание проличава в любовта, когато очакваме другият да ни удовлетвори и да ни възпълни, докато в действителност той или тя събужда в нас единствено онова, което вече притежаваме — нашата красота. Затова някои казват, че когато се влюбиш, всъщност се влюбваш не в другия, а в самия себе си, в своето аз, което другият извежда на повърхността — в красотата, която криеш в себе си. Просто другият става повод тя да се прояви. Другият е станал причина за това. Например Александра се запознава с Георги и става повод той да прояви целия рай, който крие в себе си. А Георги си мисли, че щастието му е Александра. Но не това е щастието му. Щастието е в сърцето му, което носи в себе си Бога. Просто някоя Александра или някой Георги стават повод да се събуди цялото величие на душата ни, да празнуваме, да се радваме, да чувстваме, че сме изпълнени вътрешно.

Виждали ли сте влюбени хора? И вие някога сте били — онези от вас, които са женени, някога са били влюбени. Припомнете си преди няколко десетилетия как летяхте от щастие. Мислиш си, че другият ще удовлетвори твоето желание. Но не е така. Радостта е вътре в теб. Веднъж Казандзакис отишъл на Света Гора в един малък и тесен манастир. Един от най-малките, но много красиви манастири. Дълго време ходех там по четири пъти в годината. Манастирът Дионисиу. Той описва това в своя дневник. Там един монах го попитал:

— Как ти се струва манастирът ни?

Той казал:

— Много е тесен бре, човече. Задушаваш се. Тесен, та чак не се побираш.

А монахът му отговорил много находчиво:

— Не е виновен манастирът. Тесен е светът. Не ни побира тази земя.

Не може  земята да обгърне душата ти. Това, което търсиш, тук няма да го намериш. Някъде другаде е. Понеже е по-голямо, по-широко, по-възвишено. Ако го намериш и в една дупка да те сложат, ще си щастлив и доволен. И навсякъде ще си така. В противен случай постоянно ще търсиш покой, но никъде няма да го намираш.

Един приятел ми каза: Ще ходим в Париж с жената! Това било нейната мечта. А той си мислеше за разходите, които го очакват по време на  пътуването. Госпожата се радваше: Ако ме заведеш, не искам нищо друго! Но веднага след като било изпълнено първото желание, се появили нови проблеми: било шумно в хотела, изолацията била лоша, обслужването не било на ниво, валяло дъжд. Докато той си мислел, че пътуването ще му донесе покой, възникнали нови неща, появили се нови проблеми. Защо става така? Защото това е естеството на ума ни. Умът никога не мирясва. Сърцето си е добре. Умът обаче постоянно търси проблеми, които да ни правят кисели и недоволни, да ни карат да роптаем, да се безпокоим. Затова, когато попитам някого как е и той ми каже, че е добре, това е най-хубавият отговор, на който се радвам изключително много. Обаче рядко някой ще каже, че е добре. Всеки има някакъв проблем. А когато започнем да си разказваме проблемите, се съревноваваме кой има по-големи. Твоето нищо не е! Това  проблем ли е? Моя да видиш! Тоест имам един ум, който постоянно намира все нови и нови неща и гледа на тях през черни очила. Това засяга ума, проблем е на ума, който живее с това гориво. Негово гориво са желанията, които с нищо не можеш да задоволиш. Задоволяваш ги, а умът не се насища. Насища се за пет минути, а след това отново зароптава. Затова на Рождество Христово и на Пасха виждаш скарани хора. Всичко имаме, седнали сме на празнична трапеза, а се караме. Защо става така? Защото умът ни не може да каже: нека да се успокоим! Какъв ум ще е, ако не намери някой нов проблем?

Бог не идва в живота ни, за да ни погали, а за да ни помогне да вървим напред. А това става не когато другият те гали, а когато те тласка напред. Когато се повреди автомобилът ми, докато пътувам за Ламия, и те помоля да ми помогнеш, ти какво ще направиш? Ще го бутнеш, за да запали. А след това какво ще ми кажеш? На добър път! Ако обаче на мен това ми хареса и те помоля отново да ми помогнеш, този път ще ми отговориш:

— Не. Това вече не е помощ.

Помощ означава да ти помогна да продължиш, да стъпиш на нозете си, да се научиш да въртиш сам волана на живота си, на душата си. Бог не чува много пъти молитвите ни, за да можем да станем отговорни хора. За съжаление, мнозина влизат в църквата, мислейки си, че по магически начин ще се решат проблемите им и Бог ще свърши всичко вместо тях. А ти самият какво правиш?  Необходимо е да се опиташ сам чрез делата си да постигнеш в живота онова, което търсиш в молитвата си. Св. Паисий казва някъде, че има хора, които за едно се молят, а друго вършат. Някой има висока кръвна захар, иска да я свали, а постоянно ходи до една сладкарница и дълго гледа витрината, та чак слюнката му потича. Казваш му: Имаш висока захар, искаш да я свалиш, а гледаш такива витрини. Тези неща не могат да се съвместят. Друг пък има наднормено тегло и лекарят му е казал, че трябва да отслабне с 10 кг, а той продължава да яде както преди, но идва и ме моли:

— Отче, помолете се да отслабна!

Как да стане това? Сърцето ти желае ли го? Какво пита Христос: „Искаш ли да оздравееш?”. Някой би възразил, че  няма слепец, който да не иска да вижда. Да, но невинаги е така, защото човекът, който правеше онова, за което ви разказах преди малко, не желаеше да оздравее. Ти изричаш на глас своето желание, но на практика искаш ли го?

Един 32-годишен човек, който си търси жена, ми каза: Помоли се и ти! За какво точно да се помоля? Вечер той се прибира вкъщи и започва да оплаква участта си: Боже, още не се ожених! Не се намира жена за мен! Но в същото време не прави нищо по въпроса. И аз му казвам:

— Като седиш вечер в хола, няма да се ожениш. Не става така, направи нещо. Разбираш ли?

Христос отговаря на молитвата ти, но иска и съработничество. И ти трябва да положиш  някакво усилие. За съжаление, мнозина от нас не постъпват така. Молим се на Бога, но дълбоко в себе си не желаем дори и пръст да помръднем. Затова трудностите, които ни спохождат, са уроци за нас, за да осъзнаем, че нещо не върви както трябва. Затова времето минава и животът ни не се променя. За да разберем грешката си. Може и година да мине, докато я разберем. В даден момент може да се събудиш и да кажеш: нещо не правя както трябва. Разбери какво е то. Онзи младеж каква грешка направил? Не общувал, нямал среда, нямал познанства, не се срещал с никого и останал сам. Нужно е да преследваш своите желания и чрез своя живот. Защото на практика невинаги сме готови. Една млада жена искаше да се омъжи, имаше това свещено желание. Попитах я:

— Със сигурност ли го искаш?

— Да, защото моята младост преминава.

А,  затова със сигурност искаш да се омъжиш.

— А ти самата искаш ли го?

— Мисля, че да.

— Готова ли си да поемеш отговорност, да родиш дете, животът ти да се върти на бързи обороти, да нямаш самостоятелен живот, а да го споделяш с друг човек? Готова ли си да преминеш през всичко това?

— В крайна сметка въпросът е много сериозен. Не зная дали  всичко е лесно,  след като го описвате по този начин.  Аз си представях нещата по-романтично, както във филмите.

Животът е труден. Който има някакъв копнеж, ще го постигне. Ако си готов, той ще се осъществи. Ако не си готов, животът ще те накара да се подготвиш.  Забавянето, проблемите, неуспехите, разделите, вратите, които се затварят — всичко това те кара да се замислиш. Защо се затвори тази врата, какво не правя както трябва? Какво да променя? Как да се поправя?  Това са ваши думи.

И така,  защо не биват чути молитвите ни? Нямам отговор на този въпрос. А всъщност вие молите ли се? Първо, за да бъдеш чут, трябва да се молиш. Ти молиш ли се?  За да кажеш после, че молитвата ти не е била чута. Колко време се молиш? Не ми казвайте, но се запитайте: колко време се моля всеки ден у дома? За да кажеш след това, че си се молил и молитвата ти не е била чута. Ако има такъв човек, нека да не мълчи. Кой се е молил всеки ден и не е бил чут? Защо не биват чути молитвите ни? Най-хубавият отговор, който мога да ви дам, е, че не зная.  Който от вас си мисли, че знае отговора, със сигурност греши. Аз не зная защо Бог не чува молитвите ни. Една жена сподели:

— От десет години съм омъжена и нямам дете. Защо Бог не чува молитвата ми?

От мен като свещеник се очаква да зная отговора — защото се предполага, че ние всичко знаем. Знаем какво прави Бог, защо го прави, защо се е разболял еди-кой си, може би в миналото е сторил нещо и сега Бог го наказва — аз всичко трябва да зная. В действителност нищо не зная. Не зная защо Бог не чува молитвата ти, мила моя, и не ти е дал детенце вече десет години.  Връзката ти с Бога е лично твоя. Както и моята връзка с Него. Зная само едно — каквото и да се случва, се случва от любов, от мъдрост, с една свещена цел да продължиш нататък и да се научиш на нещо. Някой път Бог иска да се научиш да настояваш, да опитваш отново и отново, да полагаш усилия, да се бориш; друг път иска да те научи на търпение. Чакай, детето ми, не бързай! Може да не родиш след десет години, а след единадесет. След дванадесет. Ама аз не искам тогава, искам сега! Добре, и аз искам сега, но не се получава. Защо? Връщаме се в началото — нямам отговор. Във всеки случай ти опитвай, недей да спираш. Някои хора веднага се отказват, обзема ги отчаяние, депресия, плачат, скърбят, пият хапчета. Какво е това? Къде е живината на душата ти?  Ще положиш усилия отново и отново. И ще се усмихваш.

Младите много бързат:

— Отче, имам приятелка, не зная как ще се развият нещата! Чувствам известна тревога.

— От колко време се познавате?

— От пет дни.

— Е, чакай! За пет дни искаш да се решат всички въпроси?!

Другият  пет десетилетия е женен и все още не е разбрал кой има до себе си. Мъжът не познава жена си, нито жената — мъжа си. Колко време сте заедно? От 50 години и още не се познавате. А той иска след пет дни да се разрешат всичките му недоумения. Чакай, животът е дълъг. Добре, млад си, а младият иска всичко да става тук и сега,  иска всичко да се е решило още вчера, а не да остава за утре. Ще  трябва да научиш думата „търпение”, да научиш думите „чакам”, „моля се”, „приготвям се”. Така биват чути молитвите ти. А ако не бъдат чути, въпреки че настояваш и имаш търпение? Виж, сигурно трябва да промениш нещо в молитвата си — да не се молиш точно за тези неща. Може би Бог иска да ти каже, че тази врата не се отваря. Похлопал си един път, похлопал си втори път, трети път, не се отваря. Е, върви другаде. Спри да го искаш. Ама искам го! Спри да го искаш. Това, което искаш, невинаги е за твое добро.

Отче, моля Ви, кажете на дъщеря ми да вземе Тома! Той е аптекар, от добро семейство е. Ама  дъщеря ти  не го иска. Отче, моля Ви,  угодете ми! Ама въпросът не е да ти угодя, не стават така нещата,  тя не иска, не можеш ли да помислиш за друг вариант? Не, не може. Накрая аз станах лошият — и лош проповедник, и лош човек, и лош поп. Не прéчи. Животът е много по-жесток от мен. Отхвърляш думите ми? Животът ще те научи на онова, което не искаш да научиш от никой поп. И затова казах да не се безпокоите за онези, които не ходят на църква. Бог ще дойде  и ще ги намери там, където са.

Нещо е влязло в ума ти — промени го. Намери друга жена, за която да се ожениш, друга работа, която да работиш, друг град, в който да живееш. Как се казва това, за което говоря? Казва се гъвкавост. Умът ти да се научи да е гъвкав. Сега не говорим за догматите, а говорим за живота. Ако упорстваш и имаш голям инат, ще се мъчиш много в живота. Ще изядем твърде много шамари, докато се научим да се приспособяваме там, където животът ни отвежда.

Сега ще ми кажеш: откъде да зная кога да настоявам, кога да натисна спирачката, когато да дам на заден ход, кога да вървя напред? Още нещо е нужно — разсъдителност. Как ще я придобием? Ще се молим на Бога.  Боже, просветли ме! За кое от нещата, които искам, да настоявам, кое от тях да променя, и кое да приема така както е? Дадени неща не се променят. Детето на мой приятел има синдром на Даун. Той не може да поиска от Бога детето му да е здраво. Просто това е положението. А за какво може да се моли? Боже мой, дай ми търпение да обикна това дете, моето дете, така, както е!  Имаш мъж с инсулт, ще направиш за него най-доброто, на което си способна. Ако състоянието му е трайно, ще го приемеш така, както е. Тази молитва бива чута. Ако се молиш за абсурдни неща, молитвата ти няма да бъде чута и ще се измъчваш. И ще обвиниш Бога след това, че не знае какво прави. Завчера някой ми каза:

— Не съм се молил от Пасха.

— Защо?

— Скарах се с Бога.

— Какво ти е сторил?

— Не мога да ти кажа. Моля Го за нещо, а Той не ми го дава. Едно Му казвам, а Той друго прави.

От една страна, ми хареса, че този човек има жива връзка с Бога, но му казах:

— Детето ми, не се ли досети, че това, което искаш, навярно не е за твое добро, а ти продължаваш да настояваш?

Ние се увличаме по външното. А това е витрина, на която всичко изглежда лъскаво. Това ни напомня за брака, който понякога прилича на витрина. След като се омъжиш, си казваш: Сляпа ли бях, Боже мой, че го взех?! Нямаше ли кой да ме просвети каква грешка ще направя?! Не е било грешка. Заедно ще отидете в Рая, единият ще заведе другия с вашите мъки.

Гледам има повече жени в залата. А къде са мъжете ви? Вкъщи ли са или сте ги изпратили горе? Разбрах. Повечето се смеят — онези, които вече са ги изпратили. Молитвата ми бе чута! Мирясахме! Слава Богу, вече има пълна тишина вкъщи! Покойният ме беше побъркал. Сега си замина от този свят.

И така, направи нещо молитвата ти да бъде чута. Една друга тайна. Не съм го преживявал, но  когато молиш Господ за нещо, преди да ти го даде, трябва да си наред със себе си и с Бога. Ние тръгваме в обратната посока. Казваме: Боже мой, много Те моля, искам да вляза в университета и ако вляза, ще бъда щастлив! Това е грешка. Боже мой, нека да създам едно хубаво семейство, и да намеря добрата жена, която искам, тогава ще съм радостен. Внимавай, обратното е. Първо ще станеш радостен, а след това като магнит ще привлечеш към себе си добрата жена или добрия мъж. Първо ще си наред с Бога и със себе си, а след това ще намериш своя човек. Звучи малко странно, разбирам го. Сякаш някой ти казва първо да се наситиш, а след това да започнеш да ядеш. Ама какво да ям след като вече съм се наситил? Не е ли така? Друг пък казва: Боже, дай ми първо това, което искам, за да се усмихна, да се засмея. Бог обаче ти отговаря: Искам да те виждам да се смееш преди да получиш онова, което търсиш. Защото, ако те видя да се усмихваш преди да си го получил, тогава ще ти го дам. Когато видя, че ръцете ти не треперят от стрес, тревога, смут, ще ти дам да държиш „красивия сервиз”. Но първо ръцете ти трябва да са стабилни, като на фотограф. Разбирате ли?

Един пример. Двама млади се запознават, имат връзка, но понеже не са наред със себе си, какво правят? Очакват всичко от другия. Очакват да им даде пълно щастие. И какво става? Подлудяват другия човек. Изцеждат го, уморяват го, потискат го. Всеки ден във фейсбук ми пишат:

— Отче, разведох, се, защото упражнявах натиск върху нея.

— Отче, разведох се, защото го угнетявах.

— Отче, разведох се, защото му казах да ми пише 100 съобщения на ден, а той ми пишеше две, а аз исках повече!

Защо тя настоявала за повече? Защото не била наред със себе си и искала да получи нещо от другия. Искам да ми даваш, да те контролирам, да имам власт над теб, да ми придадеш ценността, която нямам. Това, което казвам, изглежда модерно и понякога не съвсем християнско, и ти се чудиш къде го пише в св. Писание.  Но Христос какво казва? „Но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде”. С други думи, първо почувствай Бога и Неговия мир, ти да си наред, тогава ще дойде и другото. Нали така? Не очаквай първо животът ти да се промени външно, ти първо промени себе си. Кой не иска една млада жена, която да е нормална, щастлива, радостна, с улегнал характер? Ако тя е намерила царството Божие в себе си, лесно ще намери царя и принца извън себе си. Но ако има проблеми, ще измъчи онзи, когото намери, и той нея — също. Затова внимавайте.  Искаш дете? Какво означава да искаш дете? Искаш само да го родиш? А да го отгледаш можеш ли? Можеш ли да му разкажеш една приказка, да му дадеш съвет, да му дадеш надежда? Не е достатъчно да родиш дете. Ти бъди духовно и душевно здрава, а след това независимо дали имаш или нямаш дете, ще си един хубав човек, защото ще казваш: Бог така е искал за мен, добре съм.

Внимавайте много как тълкувате онова, което ви се случва. Думата „тълкуване” в Църквата и в богословието има голямо значение. Въпросът не е какво става в живота ми, а как умът ми ще го изтълкува. Умът тълкува нещата по различен начин. Тук е тънкият момент: как ще изтълкуваш нещата. Тоест, ако в живота ти се случи нещо, как ще го възприемеш. Нещо съм направил, Бог ме наказва, лош човек съм, не заслужавам Божията помощ. Какво е това? Тълкуване — начинът, по който възприемаш нещата. И в 99 % от случаите това е едно погрешно тълкуване. Това, което ние си мислим за Бога, и това, което очакваме, е напълно погрешно. Вярното тълкуване знаеш ли кое е? Да си кажеш, че по този начин Бог ти е дал урок, помогнал ти е, предизвикал те е да вървиш напред, да станеш по-добър. Бог обича това, в което си се превърнал. Това не е омраза. Но ти го наричаш омраза. Ако Бог ти говореше на живо, ако ти Го виждаше, Той би ти казал: Знаеш ли защо претърпя това? Обичам те и искам да се освободиш. Затова те разтърсих. „Нима ме обичаш? Прибра ми мъжа!” С такива думи една жена се обърнала към Бога. Прибрах мъжа ти, защото в дневника си беше написала, че без него не струваш нищо, че само за него живееш, само за него съществуваш. А това е измама, лъжливо усещане в ума ти. Прибрах мъжа ти, който имаше рак в напреднал стадий, за да ти помогна да разбереш, че си ценна сама по себе си, че можеш да живееш и сама, че и така си красива. За да можеш да се освободиш от болната привързаност към него. Ти обаче не разбираш това и какво казваш: Бог е лош! Какво е това? Тълкуване. И то погрешно. Целият ни живот е едно погрешно тълкуване, умът ни вижда всичко накриво, от обратната страна.

Имахме бдение, в храма беше тъмно, излязох да прикадя на Честнейшую. Свърши бдението и в един и половина след полунощ получих съобщение: Отче, днес имахте нещо против мене, защото в момента, в който ме прикадихте, разбрах, че не ме понасяте! А бях сложил толкова хубав тамян, от Света Гора, но жената това разбрала: че не я понасям. Отговорих й: Беше ли на бдението? Не те видях. Защото тя си тръгна по-рано от нерви, не остана дори нафора да вземе, защото се ядоса и си отиде вкъщи. Това говори за проблем с помислите. Затова страдаме и всичко тълкуваме в наш ущърб:  Бог ни причинява бедите, Бог е лош. Какво да прави Бог? Хора сме. Както се казва в един тропар: Ела, Господи, да спасиш голямата рана човека. Ние сме създания с ранени души, изпълнени със страхове, несигурност, немощи. И вместо да се потопим в Бога и умът ни да се отвори, ние Го поставяме в своя малък свят и Го изкарваме пълен с проблеми. Бог ме наказа! За какво Му е да те наказва?  Какво Му стана?  Бог ми се разгневи!  Нима Бог се гневи? Това са изцяло човешки изрази. Катастрофирах, защото не отидох в неделя на църква и Бог ме наказа. Кой ти каза това? Майка ми! А тя какво прави? Тя ходи постоянно на църква. Браво! И откъде е научила това? От своята майка, а тя — от своята и така стигаме до Адам и Ева. Някак по този начин е започнало погрешното тълкуване относно Бога.

Най-добрата молитва е мълчаливата молитва, нищо да не кажеш. Св. Порфирий казва: Боже мой, нека любовта Ти прави с мене каквото поиска!  Това ще рече, че имам желание да напредна, да се променя,  но не ме интересува как ще стане това, нека Бог да реши. Харесва ми развитието, промяната, нека да се промени животът ми, да  стане по-хубав, но не по начина, по който аз искам, а както Бог иска.  Как ще стане животът ми по-хубав — това аз не зная. Тук е разликата. Ние отъждествяваме своите желания с конкретни представи и ако те не се осъществят, полудяваме. Кажи на Бога: Искам да се оженя и да бъда щастлив! Как ще се случи това — остави  Бог да реши. Докато, ако Му кажеш: Господи, искам да съм щастлив само с Амалия, само с Маргарита, само с нея! тогава започва голямото объркването и се получава късо съединение. Обаче ако кажеш: Боже мой, дай  ми щастие, както Ти искаш. Ти знаеш как! —животът ще е една изненада, едно чудо. Бог може от нищото да ти изпрати нещо, което не очакваш; една работа, която не очакваш; една изненада, която не очакваш. Някой ми разказа, че негов вуйчо му оставил в наследство пари в банката, а той дори не си спомнял вуйчо си. Така дошъл един дар от Бога.  Хубаво е да се оставиш на течението. Многото мислене ще те побърка. А мислите ще се роят все повече и повече. Искаш всичко да контролираш, да командваш, да не изпуснеш нещо. Нали така? Както постъпваш с детето си: Къде отиде, какво направи, какво облече, в колко ще се върнеш? Закопчай се! Остави детето на мира, отпусни се,  защото Бог не прави така.

Господин Павел, мой приятел, много свят човек, страдаше от множествена склероза и почина на 45 години. Той отишъл с други хора при свети Нектарий в Егина. Хората  му казали:

— Господин Павел, да поискаш от светеца да те излекува! И той ще го стори. Особено ако си вярващ, ще те излекува!

Завели го в стаята на светеца, поставили го в леглото му и в онзи миг той почувствал толкова силно присъствието на Бога и на свети Нектарий, че забравил да поиска каквото и да е. Приключил молитвата и си тръгнал. Някой го попитал:

— Хубаво ли беше?

— Изключително хубаво! Да сте живи и здрави, че ме доведохте!

Беше в инвалидна количка в последните си години.

— Помоли ли се да оздравееш?

— Ох, не го помолих. Знаеш ли защо? Защото не исках.

— Как така не искаше? Да не си глупав?

— Почувствах се толкова добре, усещайки светеца в душата си, че не можех да поискам нищо: нито за тялото си, нито за живота си. И съм много добре.

Това става без какъвто и да е външен натиск,  чувстваш се добре и не искаш нищо за себе си. Ако не разбираш това, не прéчи, не го разбираш и толкова. Една девойка миналата година ми се обажда 15 пъти по телефона, за да ми каже, че не издържа, защото не може да се омъжи.

Казах ù:

— Нищо не мога да направя.

— Да ми намериш съпруг!

— Ама не мога да ти намеря съпруг, къде да го намеря!

Тя изпълни някои от тези тайни на духовния живот, за които ù казах, и сега я виждам радостна. Попитах я:

— Омъжи ли се?

— Не.

— А къде отидоха нервите?

— Не зная. Добре съм. Искам да се омъжа, но вече не го чувствам като фикс-идея, като мания, като лудост. Добре съм. Останалото ще дойде от само себе си.

Казах ù:

— Браво! Ще  ти кажа нещо. Вярвам, че ще се омъжиш.

Защото ако миналата година се беше погледнала отстрани, щеше да видиш, че никой не можеше да те доближи. Единственото, което говореше, беше: Искам, желая, моля се да се омъжа! Но не там беше работата. Ти щеше да измъчиш онзи, когото щеше да намериш, и той щеше да те измъчи. Щяхте да се избиете. А  преди известно време тя ми каза, че е намерила своя човек.

Въпросът не е да имаме само нещастия и притеснения в живота си, а да намерим радост. Мен Бог не ме чу, не намерих радостта, която исках. Намерú я! И ти заслужаваш радост!

Когато молитвата ни не получава отговор, не бива да ни обзема отчаяние и безнадеждност. Когато желанията ти не се изпълнят, не мисли никога за крайности: че ще полудееш, ще умреш, ще се самоубиеш. Тези неща са изключени. Това не е краят, животът продължава. Очакваме по-нататък да се случи нещо по-хубаво.

Когато молитвата ти не бива чута, недей да роптаеш, а запомни тези две числа: 10 и 90. Първото е 10 % от времето ти, което трябва да отделяш, за да дискутираш своя проблем. Второто е 90% от времето ти, което трябва да  отделяш, за да го решиш. В 10 % от времето ще мислиш по въпроса, а в 90 % ще го решаваш. Няма толкова много да го мислиш, а ще полагаш повече усилия да го решиш. Нали разбираш? Защото някои хора се разстройват  и вместо да вършат правилните неща — да се молят и да се борят, седят и потъват в размисли. Така минават дни и месеци в депресия и меланхолия. Затова направи нещо, промени живота си, поправи грешките от миналото, недей само да плачеш, а се промени. При някои хора наблюдавам привързване към злочестието, към оплакването. Аз обаче оплаквания не приемам. Когато дойде някой с подобни намерения, му казвам, че това не е изповед, а ропот. А той очаква да го подкрепя в неговия ропот. Това няма как да стане! Затова си кажи: Допуснах грешка, Бог не изпълни молитвата ми, но от сега нататък ще се променя и ще направя каквото е необходимо!