Автор: Христо Димитров
Събор на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили
“Свети ангеле, който си ми даден от Бога,
добри мой пазителю, моля ти се,
избави ме от всякакви напасти,
спаси ме от скърби!”
Молитвата към ангела-хранител
Братя и сестри,
Православната Църква е определила в този ден да се празнува Съборът на свети архистратиг Михаил и другите небесни безплътни сили. Тя /Св.Православна Църква/ още вярва, че всеки един човек има свой ангел-пазител. Този ангел-пазител пази човека и се моли за него. Но през този ден се случва нещо много повече. Което е невидимо за очите, но чрез вяра го проумяваме. Кое е то?
Всеки един ден от живота ни ние се сблъскваме с препятствия, с изкушения. Със съблазни. Дали, когато сме сами, или когато сме заедно, в единомислие – около нас има случки, които предизвикват бурни желания в душите ни. Днес, както и всеки друг път, когато сме в Божия храм сме в единомислие… и се молим. Но когато сме в света не се вглеждаме толкова… и молитвата някак си я оставяме встрани от живота ни. Тогава обсъждаме светски дела, битови случки… и много често дори не забелязваме, че сред тях липсват молитвените слова. Те не просто липсват. Ние не забелязваме, че ги няма. Ето в тази наша слепота ангелът-пазител ни отваря очите, за да бъдем будни. Тъй щото в Евангелието на св. ап. Матей е казано: „Бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.“ (Мат.25:13). Но днес…
Днес обаче е един по-особен ден. Св. Православна Църква го е определила като ден-празник в чест на съборното единство на ангелските чинове. И този ден иде да ни покаже много. Че не само през него ден е полезно да се молим, ами през всеки ден от годината. Понеже дори само ден да мине без молитва ние ще наскърбим нашият ангел-пазител. А нали във всяка служба по време на просителната ектения ние молим Бога за ангел на мира, който да е верен наш наставник… А щом наскърбяваме този наш ангел-пазител, то колко повече наскърбяваме Господа и Спаса нашего Иисуса Христа?!… Нещо повече. Господ Бог Иисус Христос говори и казва: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.“ (Марк.16:16). Когато ние забравяме молитвата си… ние сами себе си /вече/ осъждаме, тъй щото по този начин сами се отдалечаваме от Спасителя. В тази наша /доброволна/ постъпка се крие нещо – и това нещо е съмнението, водещо след себе си неверието. Ето защо ни е полезно във всяко едно наше /светско/ начинание да присъстват молитвени думи. Точно те са тези, които ще ни накарат да се замислим върху думите Христови: „Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно.“ (Мат.18:3). А това какво общо има с днешния ден ли? Много просто! Днешният ден е, за да ни покаже, че /не само през него, а през всички дни/ до всеки един от нас се намира ангел-пазител. Който ангел-пазител ни нашепва. Увещава ни. И заедно с нас се моли.
Братя и сестри,
В днешния ден, посветен на безплътните небесни сили, е редно сами ние да заставим себе си… да се молим.
Нека днешният ден да бъде примерен за всички останали дни през годината,… за всички останали дни през живота ни. Нека не се отклоняваме от силата на молитвата и днес. Нищо, че през всеки ден от живота ни ние се сблъскваме с препятствия, с изкушения. Със съблазни. Защото точно в изпитанията се кове вярата. А когато вярваме и се молим, тогава чудесата се случват. Тогава заедно с нас се моли и нашия ангел-пазител. По този начин ще можем да бъдем непоколебими в молитвата. И така нищо няма да ни повреди.
Амин.
