Автор: Баришевски архиепископ Виктор (Коцаба)
Източник: korrespondent.net
Превод: Пламена Вълчева
Църквата празнува рождения ден само на трима души — на нашия Господ Иисус Христос, на Пречистата Му Майка и на Господния Предтеча и Кръстител Йоан. Защо това е така? На първо място, заради смъртта.
От духовна гледна точка животът ни безспорно се измерва не с факта, че сме се родили, и не с броя на годините, които сме изживели, а според качеството на тези години и най-вече според състоянието, в което ще умрем. Всъщност за много наши съвременници смъртта е призмата, през която те измерват живота си. Например основателят на Apple Стив Джобс, когато разбрал, че има рак, всяка сутрин си задавал въпроса: „Ако днес беше последният ден в живота ми, бих ли искал да направя онова, които съм планирал да направя?”. И ако едно или друго нещо не минавало „теста на смъртта”, той просто го отхвърлял.
Ала освен смъртта, напомняща винаги за себе си, има още едно нещо, което помага на християните да разберат по-добре своето призвание и качеството на преживените години — животът с Бога. Нещо повече, животът с Бога е основният фактор в нашето съществуване. В крайна сметка този, който се стреми към непрекъснато общение със своя Творец, вече не се бои от смъртта. Иисус Христос казва за такива хора, че те не отиват на съд, а вече са преминали от смърт към живот. Смъртта в този случай се възприема като освобождение, като преход към съществуване в благодатта на Светия Дух. Апостол Павел пише, че желае „да се освободи” (тоест да умре) и да бъде с Христос.
Ето защо за християните животът с Бога е най-важният компонент на оценката, която ще дадат на своето съществуване. Смъртта в този случай е своего рода проверка или изпит, който се държи по време на земното съществуване на човека. Затова за Църквата е важен не моментът на раждането, а моментът на смъртта. Защото именно в този момент ние се раждаме за вечния живот, а след смъртта се определя по-нататъшната участ на всеки от нас.
В контекста на всичко това възниква въпросът: защо на Господния Предтеча се отдава толкова голяма почит?
Първо, Самият Христос е казал за него, че „между родените от жени не се е явил по-голям [пророк] от Йоана Кръстителя”.
Второ, именно Йоан е кръстил Спасителя.
Трето, животът му е бил посветен само на една цел — да проповядва идването на Божия Син в света. Именно заради това се е родил.
Ето защо, почитайки днес неговата памет, ние си припомняме, че всеки християнин е Господен предтеча. Защото всеки християнин трябва с целия си живот да свидетелства за съществуването на Бога, за Неговото Второ пришествие и за възкресението на мъртвите. Това е велика мисия и трудна задача, но наградата за изпълнението ѝ е безценна — да бъдеш във вечното блаженство и в общение със своя Творец!
2019 г.
