Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Св. ап. Павел пише на солуняни: „Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса”. Бог това иска. Този начин на съществуване за нас желае. Да сме радостни, отдадени на молитва, пълни с благодарствен дух към всички. Едното се поражда от другото. Радост, молитва, благодарение.
Другият те ругае? Усмихни му се. Гледа те накриво? Погледни го добронамерено. Имаш голямо изкушение? Коленичи смирено и се предай на Бога.
Всичко върви накриво? Благодари за добрите неща, които имаш и навярно не оценяваш. Не сядай да анализираш злите неща, не оставай в грешката, напредни в урока, който получи, напредни в усилието да поправиш злото с добро.
Не, християнинът не е мечтател, нито отнесен човек. Той обаче е оптимистичен реалист. Знае как са нещата, но се надява на Бога. Оптимист е, защото не остава в този живот. Не остава в скърбите, в предателствата, в пороците, в малодушните постъпки, в грешки, в егоизма…
Усмихва се, защото вижда зад мрака — който много пъти заплашва мира и радостта му — да идва Слънцето на правдата, да изгрява Светлината на вечността.
Как да не се усмихваш, как да не проиграва сърцето ти дори тогава, когато монотонното всекидневие те обгражда, след като мислиш за Христос?
Да, без Христос животът не се издържа. Без Христос всичко става тежко, всичко става непоносимо, нищо не те оживява, не те изпълва с мир, не те възпълва.
Без Христос не съществува смисъл. Определени пъти навярно мислиш, че си щастлив, но тези моменти са изключения от правилото на живота ти, който е пълен със смут и нерви, с празнина и тревога, с унилост и малодушие.
Всичко обаче се променя, когато Христос ти се усмихне като Приятел и Брат, като Спасител и Избавител. Бог да ти се усмихва. Какво по-превъзходно нещо?
Да ти се усмихва чрез слънцето и луната, чрез очите на малкото дете, чрез бръчките на баба ти и дядо ти, чрез миризмите от яденето на майка ти, чрез загрубелите ръце на баща ти, чрез музиката на странстващия музикант, чрез твоята срамежлива усмивка, която ме кара да искам да те прегърна, чрез полското цвете, чрез смеха на приятел, чрез Тайнствата на Църквата, чрез звуците на пустинята или мегаполиса, чрез мощите на светците и чрез св. икони, чрез онази сълза, която видях да триеш малко преди да се причастиш с Неговото Тяло и Кръв. Усмихни ми се! Усмихни Му се!
