Автор: отец Ангел Вангелов,
енорийски свещеник в храм „Св. архангел Михаил”, гр. Благоевград
Господи, дай ми пари! Искам да съм богат, да не мисля за битовизми и за сметки, да имам, да разполагам, да си купувам скъпи неща. Готов съм на всичко, за да го постигна — ще правя компромиси със здравето си, със съвестта си, с любовта си, с близките си….
Бог ни казва да търсим първо царството небесно, казва ни, че ако сме бедни тук, там ще сме богати, ако тук ни е трудно, там ще ни е лесно, но ни казва и още нещо — ако търсим първо царството, Той ще ни даде и това, от което имаме нужда тук на земята. Попско мислене и лесна проповед е да кажем: „Бъди беден, бъди смирен, откажи се от всичко и Бог ще ти даде”. Не че не е истина, но не е цялата истина. Бъди себе си, бъди човек, познай се, промени се към добро, преди всичко търси небето и Бог ще ти даде и земята. Нашият Бог толкова много ни обича, че не иска да ни остави дори и тук, макар че го заслужаваме. Макар че ни е дал вечност, Той ни казва: „И тук ще съм с вас и тук ще ви дам всичко, просто не търсете земята, за да не загубите небето. Търсете първо Мен, любовта Ми, и ще ви дам и това, което е нужно на телата ви”.
Захаросани приказки на пръв прочит. За да ги разбереш, трябва да ги изживееш.
Аз днес ги изживях. Какво е царството небесно, в какво се състои, какво да търсим първо, за да получим и тук всичко? Това е да обичаш брата си, да страдаш и да се радваш с него, да го обичаш, защото и той е Божие чедо. Направи му добро, без да мислиш за парите, за таксата, за пропуснатите ползи. Бог ще ти даде. Освен Бог обаче и той, твоят брат, ще ти даде. И така думите за царството стават реалност. Печелиш небето от Бога, а от брата си, който Бог ти е пратил, печелиш земята — той ще ти даде, ще ти върне.
Стоя днес в храма. Идва един наш брат и ми носи боровинки, най-вкусните боровинки. Защо? Защото се обичаме и боровинките са израз на любовта ни.
— Да ти ги платя?
— В никакъв случай. Аз платих ли ти за молитвите?
Пак днес отивам да си купя кайма. В месарницата работи една жена, чийто съпруг почина и заедно минахме през много неща. И там не платих каймата.
Пиша това не за да се правя на интересен, не за да покажа колко добър свещеник съм и как се къпя в народната любов. Пиша, защото днес преживях това, което Бог ни казва в Евангелието. Знаете ли, много е хубаво! Бог те докосва и всичко има друг смисъл. Трае малко, няколко минути, но е достатъчно.
Утре пак ще мисля за пари, сметки, богатство, но сега Бог ми показа колко и как ме обича чрез нашите най-малки братя.
Господи, не ме оставяй да забравям за любовта Ти!
