Автор: свещ. Кристиан Акселберг
Източник: www.standrewsgreekorthodoxcathedral.co.uk
Превод: Пламена Вълчева
Изцелението на слепия в днешното евангелско четиво освен всичко друго свидетелства за духовното зрение, за слепотата на душата след грехопадението на човека и за това, че Иисус Христос е „светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе. […] истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света“ (Иоан 1:4-5, 9).
Когато четем Стария Завет, ние виждаме, че „се отвори[ли] очите на двамата (Адам и Ева)“ (Бит. 3:7) в момента, в който съгрешили, като вкусили от забранения плод. Но очите им се отворили не в смисъл, че те започнали да разбират по-добре истините за Бога, за живота и за вселената, а в смисъл, че те „разбрали, че са голи“, т.е. за първи път познали греха си и срама, който го съпътствал. Очите на съвестта се отворили за чувството на срам, но в същото време очите на душата ослепели за Божието присъствие. По тази причина, като деца на Адам и Ева, всички ние сме „слепи от рождение“ подобно на човека от днешното Евангелие.
Що се отнася до въпроса как можем да възстановим духовното си зрение, Господ ни дава отговор в блаженствата — „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат. 5:8) — и както ни показва днешното евангелско четиво, очистването на сърцето се извършва чрез нашето участие в молитвите и божествените тайнства на Църквата, чрез които получаваме Божията благодат, но също и чрез изпълнението на Божиите заповеди.
Господ дал на слепия заповед, казвайки: „Иди се умий в къпалнята Силоам“ (а несъмнено къпалнята тук е препратка към кръщението, а оттам и към останалите тайнства), и веднага щом той я изпълнил, прогледнал.
Разликата между разказа за изцелението на слепия и нашето духовно състояние, разбира се, е в това, че очистването на сърцето не става мигновено, а е продължителен процес на духовно развитие. Грехът обгръща сърцето ни като мъгла, възпрепятстваща зрението ни. Когато човек страни от злите дела и поводите за грях, когато спазва Божиите заповеди, които са израз на Божията същност, и когато срещне Бога в молитвата и тайнствата, тази мъгла започва да се разсейва и душата постепенно придобива способността да вижда.
За да постигнем това състояние на сърдечна чистота и духовно зрение обаче, ние имаме нужда от помощ. Точно както един сляп човек не може да се движи свободно, без да се опира на нещо или на някого, така и ние, които сме духовно слепи, е невъзможно да се ориентираме в духовния живот без чужда помощ. Според отците на Църквата това е причината, поради която ни е дадено Свещеното Писание.
В Псалтира четем: „Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми“ (Пс. 118:105). Ако човечеството не беше съгрешило, ако човекът не беше изгубил зрението си, тогава, по думите на свети Йоан Златоуст, той нямаше да има нужда от Писанията, а Светият Дух щеше непрестанно да влага в сърцето ни „думи за вечен живот“ и човекът щеше да има пълно и живо познание за Бога. За нас, слепите, обаче Свещеното Писание е водачът, който ни хваща за ръката и ни води по пътя, който ние сами по себе си не можем да намерим, описвайки ни нещата, които ние сами по себе си не можем да видим. Без него ние се лутаме в мрака на невежеството и със сигурност ще се отклоним от пътя на спасението. Ето защо пренебрегването на Писанията е недопустимо за християнина и може да доведе единствено до все по-голямо отдалечаване от традицията на апостолите и отците.
Затова днешният разказ би следвало да ни припомни значението на Писанията в нашия живот, защото истината е, че ние, православните християни, често не познаваме Библията в нужната степен. Писанията са предназначени не само за духовниците, монасите или учените; те са за всички нас. Ние не трябва да ограничаваме тяхното изучаване само до четирите Евангелия или до Новия Завет и да се държим така, сякаш останалото не ни интересува. Бог се разкрива в цялото Писание, както и истината за собственото ни съществуване и за неговата цел. Затова всички ние трябва да се стараем да изследваме Писанията.
Макар и да е невъзможно да ги изследваме по един и същи начин — не всички имаме еднакви способности или възможности — трябва според силите си да превърнем четенето и изучаването на Писанията в част от нашето ежедневие. До деня, в който и ние ще можем да кажем: „Бях сляп, а сега виждам“. Амин.
