Автор: Калужски и Боровски митрополит Климент (Капалин)
Източник: eparhia-kaluga.ru
Превод: Пламена Вълчева
В евангелското повествование, което се чете тази неделя, се разказва за изцеления от Христос парализиран в Капернаум. „И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка, — съобщава апостолът. — И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете!” (Мат. 9:2).
Бог простил на човека, но какъв отзвук имало това в сърцата на книжниците и фарисеите? Те възнегодували! „Това е недопустимо! Кой е Той, че да говори по такъв начин?”, запротестирала човешката им гордост! „Той богохулства”, заключили „някои от книжниците” (Мат. 9:3).
Знаейки помислите им, Христос се обърнал към тях: „Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?” (Мат. 9: 5). И по-нататък, за да покаже, „че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове”, Той казал на разслабения: „стани, вземи си постелката и върви у дома си” (Мат. 9: 6). Изпълнявайки Христовата повеля, разслабеният взел постелката, на която бил донесен, и си тръгнал.
Защо иудейският елит се отнесъл враждебно към това изцеление, както и към останалите Христови изцеления? След изцелението при Овчи порти те „искаха да Го убият” (Иоан. 5:18); когато изцелил един човек, „комуто дясната ръка бе изсъхнала […] те от гняв излязоха извън себе си” (Лук. 6: 6-11); а признаващите чудото с изцелението на слепородения те заплашвали с отлъчване от синагогата (Иоан. 9: 22).
Книжниците и фарисеите смятали себе си за пазители на закона и изисквали от другите безукорното му изпълнение, но самите те спазвали заповедите само външно, понеже се придържали към буквата на закона и не приемали основното му съдържание — „обичай ближния като себе си” (Мат. 19: 19). А именно върху любовта към Бога и ближния „се крепи целият закон” (Мат. 22: 40).
Забележителният християнски подвижник и богослов архимандрит Софроний (Сахаров) в книгата си „Старецът Силуан” отбелязва един очевиден парадокс: „На човека невинаги му е лесно да бъде с Бога.” Защо това е така? Защото да бъдеш с Бога, означава да обичаш ближния, и на първо място — болния и странника, гладния и жадния, изпадналия в беда, този, който е лишен от подслон или от родителска грижа и закрила. Да обичаш този, с когото Бог е отредил да живееш.
Преподобният Силуан Атонски казва: „Господ жали всички… Той толкова е възлюбил хората, че е взел върху Себе Си теготите на целия свят… И от нас Той иска да обичаме своя брат”.
Ученикът на преподобния Силуан Атонски архимандрит Софроний казва, че следването на Христовата заповед за любовта към ближния „не може да ни причини вреда, ако за вредата съдим не по временните външни лишения, а по истинското и вечно битие”.
В днешния евангелски откъс се подчертава още един важен момент — вярата на човека. И ако в другите случаи на изцеление Христос акцентира върху вярата на самия болен, тук Той подчертава вярата на хората, донесли разслабения. С това Той ясно показва колко е важно да вярваме, че Господ ще ни чуе и ще ни помогне, когато се молим за друг човек или когато някой друг се моли за нас.
Вярата е онова, което ни дава надежда, че ще срещнем Бога. Тя развива в нас вътрешната потребност да бъдем с Него, да Го търсим в дни на изпитания и в дни на радост.
Можем да кажем, че разказът за изцелението на разслабения е донякъде разказ за всеки един от нас. В една или друга степен всички ние сме разслабени хора. Но разликата е в това, че евангелският разслабен жадувал да срещне Христос и това негово желание и вяра се предали на неговите приятели, които с вяра се устремили към Господа и завели при Него своя страдащ близък.
И ние с вас сме длъжни да придобием такава несъкрушима вяра и да се стремим да срещнем Христос. И ако не можем да постигнем това сами, трябва да се обърнем към своя ближен или към свещеника. И, разбира се, винаги трябва да молим за помощ онези, които са по-силни и по-крепки от нас — светиите на нашата Църква. Заради молитвените им просби за нас, грешните, Господ ще ни изцели от духовната разслабеност, защото, по думите на свети Йоан Златоуст, Той приема дори и разположението.
2014 г.
