Автор: прот. Андрей Чиженко
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
На Велики Четвъртък Православната църква възпоменава Тайната вечеря, на която Господ Иисус Христос установил и извършил първата в историята на човечеството Литургия.
На нея Спасителят пресъществил хляба в Тяло Христово, а виното — в Кръв Христова. Впоследствие, по време на Литургията, на проскомидията, свещенослужителите започнали да добавят към виното малко вода като възпоменание на това, че когато на Кръста проболи с копие реброто на Господ, от раната потекла кръв и вода.
Преподобни Йоан Дамаскин в своя труд „Точно изложение на православната вяра“ пише за Евхаристията следното: „Хлябът и виното не са образи на Тялото и Кръвта Христови, а са самото обожествено Тяло на Господа, защото Сам Той е казал: „това е Моето тяло” (Мат. 26:26), а не образ на тялото; „това е Моята кръв” (Мат. 26:28), а не образ на кръвта“.
Тоест ние виждаме, че в Литургията Сам Господ ни преподава Своите Тяло и Кръв. И това е максимално най-близкото общение между човека и Бога, най-тясното съединяване помежду им. Именно на Литургията ние виждаме и участваме във великата тайна на обожението (спасението) на човека.
За това говори Сам Господ Иисус Христос: „ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот“ (Иоан. 6:53).
Също така преподобни Теодор Студит пише, че Божествената литургия е обновление на Богочовешкото домостроителство на спасението. Тоест по време на Литургията светът, човечеството, цялата планета Земя получават Божествен импулс, който обновява и оживява мирозданието като цяло и в частност всеки от нас.
По време на Литургията, дори само като гледаме светите Дарове, ние се освещаваме, ставаме по-добри, по-чисти, а ако се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови, тогава литургичният възглас „Да внимаваме! Светинята е за светите” се отнася именно за нас. „Светинята“ — Тялото и Кръвта Христови ни освещават и ние ставаме „свети“. В Литургията в най-голяма пълнота бива засвидетелствана светоотеческата мисъл „Бог стана човек, за да може човекът да стане Бог“.
Изхождайки от Евангелието и от думите на светите отци, със сигурност можем да кажем, че за нас Литургията е самият живот. Като Подател и Източник на живота Господ ни дава живот чрез Литургията, съединява ни със Себе Си, обновява в нас живота. Това се извършва чрез Литургията и чрез останалите, свързани с нея последования от ежедневния кръг — часовете, вечернята, утренята.
Смисълът на Литургията съвсем не е в това да изпросим за себе си нещо материално и земно. Литургията е примирение с Бога, съединяване с Него. Литургията е полет в небесата, ако щете кран, през който в нас се влива живот.
Нека с Божията помощ отворим този кран на живота!
Да внимаваме! Светинята е за светите.
