Автор: архим. Йосиф Еременко
Източик: www.tompds.ru
Превод: Пламена Вълчева
Днешният ден се откроява сред дните на Страстната седмица. „Светата и велика Четиридесетница превъзхожда всички дни [на годината], но по-голяма от светата Четиридесетница е светата и Велика седмица [Страстната седмица], а по-голяма от самата Велика седмица е тази Велика и света събота“ (из синаксара на Велика Събота).
Днес богослужението е по-особено. В началото на днешната литургия свещениците носят тъмни одежди, но преди четенето на Евангелието се преобличат в бели одежди. Черният цвят е отблясък от скръбта на Велики Петък, когато преживяхме страшното престъпление, извършено от сборището лукави и богомерзки богоубийци, когато преживяхме страданията, кръстната смърт и погребението на нашия Спасител, които Той доброволно претърпя „за спасението на света“. Белият цвят пък е предвкусване на радостта от Възкресението.
Днес вече я няма скръбта на Велики Петък, но все още не е дошла и радостта на Възкресението. Велика Събота е своего рода пауза, през която в молитвена тишина ние размишляваме над онова, което се е случило днес. Днес Христос със смъртта Си е победил смъртта и Неговата смърт е станала спасителна, затова днес се извършва не просто замяна на скръбта с радост, а прорастване, претворяване на скръбта в радост, и ние наблюдаваме — преди Възкресението — смъртта на самата смърт, когато Христос изтръгва жилото на смъртта — „жилото на смъртта е грехът“ (1 Кор. 15:56) — и тя спира да всява у нас ужаса на раздялата, разпада и унищожението.
„Де ти е, смърте, жилото?“ (1 Кор. 15: 55).
За това говори Църквата в богослужебните текстове на утренята на Велика Събота:
„Ти, Христе, си живот, / а положи се в гроб; / ала със смъртта Си порази смъртта / — извор на живота вечен стана Ти!”*
„Спасе, заспал си днес от най-естествен сън във гроба / и от тежкий сън греховен въздигнал си / преокаяния наш човешки род.“
„Боже мой, смъртта днес / със смърт Ти умъртвяваш / чрез божествената сила.”
Затова днешният ден се нарича не просто „Велика Събота“, а „Преблагословена Събота“: „Тази събота е преблагословена. В нея Христос, заспал, ще възкръсне тридневен“ (из кондака на Велика Събота).
Пребивавайки в тишината на Преблагословената Събота, когато Господ с плътта Си си починал от страданията и когато дошъл краят на всичко тъй страшно и мъчително, и взирайки се в тялото Му, изобразено на Плащаницата, ние биваме проникнати от чувство на покой и умиротворение. Господ слязъл в дълбините на ада, там, където нямало нито Бог, нито надежда. Когато Той проникнал там, адът се разтресъл и ужасил и станало чудо — адът загубил силата си и бил победен. Когато в ада се появил Победителят на смъртта, Господ Иисус Христос, всички адови окованници се озарили от Неговата светлина и очакващите Го праведници излезли от тъмния плен, следвайки Спасителя. Иисус Христос чрез Своето Божество свързал тъмната и злобна сила на дявола, освобождавайки целия поробен човешки род.
„Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” (1 Кор. 15: 55).
С такива мисли и с такова настроение ние пребиваваме в трепетно очакване на пасхалната вест, която много скоро ще прогласи в света победната песен на Христовото Възкресение.
„Какво е това [нещо]? Голямо мълчание е днес на земята. Какво е това? Голямо мълчание и голяма тишина, понеже Царят заспа; земята се уплаши и замлъкна, понеже Бог в плът потъна в сън, понеже Бог в плът умря и адът се ужаси. За малко заспа Бог и надигна от ада тези, които спяха от векове. (…)
Днес — спасение за тези на земята и за тези [лежащи] от векове под нея. Днес — спасение за света, както видимия, така и неведимия. Двойно е днес явяването на Господаря, двойно служението Му, двойно човеколюбието Му, двойно е слизането Му [при нас и под нас], двойно е посещението Му при човеците от небето на земята; Бог от земята слиза под земята. Вратите на ада се отварят. Вие, които спите от векове, зарадвайте се!”.**
Като хвана Адам за ръката, Господ каза: „Да излезем оттук: от смърт в живот, от тление в нетление, от тъмнина във вечна светлина; да излезем оттук: от скръб в радост, от робство в свобода, от плен в райско наслаждение…“ (св. Епифаний Кипърски). Амин.
Бележки:
*„Надгробен плач“, Синодално издателство, София, 1957.
**Из „Слово за погребение на тялото Христово“ от св. Епифаний Кипърски — един от текстовете в Супрасълския сборник, старобългарски паметник от Х век. Превод: www.blogofivan.com
