Автор: игумен Йоан (Лудищев)
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
Страданията и смъртта на Господ Иисус Христос ни показват каква е ценността и значимостта на човека и неговата душа в очите на Бога; човекът е призван към общение с Бога, към живот в Бога. Макар и недобрите греховни постъпки да са извратили човеците, всеки човек е толкова ценен за Христос, че Той е пожертвал за него Самия Себе Си.
Достатъчно е да се замислим над смисъла на евангелските събития от днешния ден: пътят към Голгота, разпятието, кръстните страдания и смъртта на Спасителя, свалянето на Христос от Кръста, обвиването на тялото Му в плащаница и полагането Му в гроб, за да изпадне сърцето ни в състояние на ужас от това, че някогашното отстъпление от Бога е довело до толкова страшни последствия, че не се е намерил никакъв друг начин за спасението на човека (освен кръстния).
Осъзнаването на случилото се събужда в сърцето на човека чувство на дълбока благодарност към неговия Спасител, Който е отворил за създанието Си пътя към спасението, към живото общение с Бога. Единствено чрез досега с Христовата любов човек може истински да се отвърне от греха и да се устреми към доброто. Така той стига до мисълта: „Христос претърпя разпятие и пострада толкова много заради мен! Как да Го нараня с греховни постъпки?“.
Светците непрестанно размишлявали за Христовите страдания. Носенето на постнически трудове, търпението в трудностите и болестите те считали за съучастие в страданията на Спасителя. „Размишлявай върху онова, което е претърпял Христос. Издевателства, унижение, бичуване, разпъване на кръст. „Бидейки безгрешен”, Той е претърпял всичко това, за да ни спаси. И когато ти е тежко, си кажи: „Заради Твоята любов, Христе мой, ще търпя”.
„Както Господ висеше спокойно на Кръста, без да се мята и бунтува, и веднъж възлязъл на Кръста, не слезе от него, преди да предаде духа Си на Своя Бог и Отец, така и ти: попадайки в различни затруднения, си представяй, че си разпънат на кръст, и пребивавай спокойно на него, не се мятай и бунтувай, но преди всичко прогонвай всеки помисъл, че трябва да слезеш от кръста, до момента, в който не дойде време и ти да кажеш: „Отче! в Твоите ръце предавам духа Си“ (Лук. 23:46); тоест не отслабвай ревността си, не се отказвай от започнатите трудове, твърдо следвай пътя на усърдното изпълнение на заповедите, на Божиите повели и този път ще те отведе до блаженото упокоение в лоното на Небесния Отец“.
Освен това Господ казва на всеки страдалец: „Гледай Мен всеки път, когато за теб започне някакво страдание, и Ми подражавай.
Враговете ти те обиждат, клеветят, ругаят и злословят? Така беше и с Мен.
Изоставен си дори и от приятелите си? И Мен Ме изоставиха дори Моите любими ученици.
Не помнят благодеянията ти и ти се отплащат с неблагодарност? Това получих и Аз за Моите благодеяния.
Не те уважават и предпочитат други вместо теб? Така беше и с Мен: предпочетоха разбойника Варава вместо Мен.
Поставят под съмнение невинността ти и отхвърлят всяко твое оправдание? И в Моята невинност се съмняваха.
Изнемогваш под тежестта на страданията си? Аз също изнемогвах под тежестта на кръста Ми.
Болен си и не се грижат добре за теб? Вместо някак да те утешат, отправят към теб единствено упреци? Измъчваш се непрестанно и дори и нищем нямаш покой? Представи си Моето положение: и Аз не спах няколко нощи подред, и особено през последната нощ: в онази нощ единствено хулите, подигравките и издевателствата бяха Моето утешение, единствено оцетът и жлъчката — Моята отрада, единствено гвоздеите и кръстът — Моята постелка!“.
„Гледай Мен, когато имаш някакво страдание: тогава недоволството ти ще престане, нетърпението ти ще се уталожи; в Мен ще откриеш сили да носиш своето страдание“. Амин.
