Автор: протойерей Георгий Бенигсен
Източник: „Не хлебом единым”
Превод: Пламена Вълчева
Отпразнувайки тържествено и радостно Възнесение Господне, Църквата се подготвя да отбележи не по-малко тържествено и радостно своя рожден ден, слизането на Светия Дух върху апостолите в деня Петдесетница. Съзнавайки всеобщата и безпределна значимост на този празник, Православната църква го обкичва също и с пресветлата прослава на Светата Троица, Триипостасния Бог. Троицата, из лоното на Която на земята слязъл Синът Божий и бил изпратен Светият Дух, Който е навсякъде и всичко изпълва. Неделният ден между празниците Възнесение Господне и Петдесетница, Света Троица, е определен от Църквата за свещено възпоменание на провелия се в Никея през 325 г. Първи вселенски събор.
Църквата Христова представлява съкровищница на благодатта на Светия Дух, хранилище на любовта, истината, правдата и благостта. Няма съмнение, че силите на злото, реално съществуващи в този свят, непрестанно въстават срещу Църквата. Въстават физически, стараейки се да унищожат нейните последователи. Въстават духовно, подменяйки светлината и радостта на Христовата правда с мрака на лъжата и измамата. Въстават умствено и интелектуално, опитвайки се да докажат, че вярата, която Църквата пази, е призрачна и нереална. Това съпротивление се извършва в наши дни, но историята на Църквата не познава време, когато силите на злото да не са въставали срещу нея, да не са ù противодействали отвътре и отвън.
Какво казва апостол Павел в днес прочетения откъс от книгата „Деяния на светите апостоли”? Убеждавайки презвитерите на Ефеската църква да бъдат верни пазители и пастири на Църквата на нашия Господ и Бог, той им казва: „аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото; па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си.” Така Църквата встъпила във великата епоха на мъченичеството и изповедничеството. Възраствала върху кръвта на мъчениците, проливана заради Христос. Възраствала върху вярата на праведниците, върху светостта. Утвърждавала се чрез богомъдрието на великите учители и защитници на правдата Христова. Живеела с диханието на постоянно пребиваващия в нея Дух Свети.
До Първия вселенски събор, на който дошли представители на всички съществуващи по онова време поместни християнски църкви, в Църквата, която била преживяла три века на яростни гонения, съществували както заблуждения, така и разногласия по много вероучителни въпроси с изключителна важност. Затова, след като прекратил гонението на християнството и узаконил положението на Църквата в своята империя, равноапостолният император Константин издал едикт за свикване на Първия вселенски събор, чиято цел била да се обсъдят основните християнски догмати и да се отхвърли всяко злоучение, което опорочава чистотата на евангелската истина.
На Събора се събрали 318 епископи, представители на цялата тогавашна Църква. Църковният историк Евсевий, епископ Кесарийски казва, че на Събора били представени сирийците и сицилианците, арабите и жителите на Палестина, Египет, Тиваида, Ливия и Месопотамия. Присъствал също и епископът на Персия, както и епископът на Скития. Понт, Галатия, Памфилия, Кападокия, Азия, Фригия изпратили най-изявените свои представители. И дори от Испания дошъл един знаменит епископ, за да заседа заедно с останалите. Участник в Събора бил също и свети Николай, архиепископ Мирликийски.
Съборът приел поредица от изключително важни решения, осъждащи и отхвърлящи еретическите злоучения и утвърждаващи основните догмати на християнството. По-конкретно, на Събора били разработени и приети първите седем члена на Символа на вярата, основния вероучителен документ на Църквата. И най-важното, представителите и водачите на Църквата, мнозина от които носели върху себе си раните от оковите и мъченията, за първи път можели да говорят за правдата на Църквата. Да говорят свободно, с гласа на съвестта, укрепнал през годините на преследвания и мъчения. Да говорят с пълното съзнание за нейната съборност, съзнание за това, че „угодно бе на Светаго Духа и нам“, съгласно формулата на Събора, предшестваща всички негови решения.
Опасенията и предчувствията на апостол Павел за неизбежните разделения в Църквата се сбъднали както в неговото време, така и през следващите векове, почти до наши дни. Човешки ръце и зли сили разколебавали единството на Църквата, раздирали нейното Тяло. Същата онази Църква, същото онова Тяло Христово, за което Господ Иисус Христос се молил в навечерието на Своята кръстна смърт. Молил се за единството на вярващите в Него: „да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно.” „За да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби.” Това е целта, това е молитвата, това е пътят на целия християнски свят: „Да бъдат всички едно.”
Радио „Свобода”, 10 юни 1984 г.
