Автор: Христо Димитров
14 Неделя след Неделя подир Въздвижение
„Вие бяхте някога тъмнина,
а сега сте светлина.“
(Еф.5:8)
Братя и сестри,
Словата на св. ап. Павел – може да се каже – очертават целия ни живот. Понеже преди да познаем Бога, сме били в тъма. След Неговото явяване дните ни поемат по друг път, осветен път. Апостолът ни напомня всичко това. Но дали ние ще решим да си го припомним…
„Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината.“ (Еф.5:8).
Не просто светлина, а светлина в Господа! Това е сериозно нещо! Изискващо от всеки един от нас – това да можем с делата си да покажем заповедите Господни. Тъй щото без дела вярата /ни/ е само едно обещание, като думи без смисъл. Но не да бъдем лицемери, като книжниците и фарисеите. Не така да се покажем. Защото тогава плодът на Духа, който се състои във всяка доброта, правда и истина (Еф.5:9) ще остане скрит за нас. Нещо повече. И много по-страшно. По този начин не ще можем да оправдаем тези думи. Но не като извинение да оправдаем, а чрез правдата на Спасителя. Понеже ако вярата си я излагаме на показ, та да ни видях хората и ни похвалят, тогава няма как да бъдем сред народа, за когото св. ап. Павел говори. Ето за това е и наставлението – „Постъпвайте като чеда на светлината.“ (Еф.5:8). И бидейки такива трябва сами себе си да се изпитваме, понеже още е казано: „Изпитвайте, що е благоугодно Богу.“ (Еф.5:10). Но ето къде всъщност е редно да внимаваме. Именно в това изпитание, понеже лесно можем да се подлъжем. Когато изпитваме себе си, вярата си, а в последствие – и делата си, чрез които да засвидетелстваме вярата си – всичко това трябва да извършваме с молитва към Господ Бог Иисус Христос. Но не защото така е казано или защото се изисква от нас. Не. А понеже ние самите сме го пожелали да е така. И така постепенно във всяко едно наше уверено, особено самоуверено действие, мисъл или дума, ще се появи съмнение, че всъщност изобщо не е задължително да сме прави. Защото ето къде е пагубното – да си повярваме, че можем да се справим, а ако се справим сами – още по-добре! Напротив. Точно обратното. Ако се справим сами дори няма да осъзнаем към какво води този „успех“. А той води само към едно – към възгордяване! Ето защо е редно, дори някак наложително да изпитваме себе си всеки ден. Така сами себе си ще научим на постоянство, и то не само в молитвата, в това наше общение с Бога. Само така ще внесем в живота си смисъла на апостолските думи: „Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги.“ (Еф.5:11). А когато започнем да изобличаваме, но започнем от себе си първо… тогава ще разберем наистина какво означава постоянство. Тогава ще ни се отворят очите, за да разберем що е благоугодно Богу.
Кое е благоугодно Богу ние, разбира се, знаем. Само трябва да ангажираме себе си да сме постоянни. И не просто да сме такива, но да сме постоянни в Господа.
Братя и сестри,
Думите на св. ап. Павел: „Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината.“ (Еф.5:8) са, за да ни припомнят изначално какви сме.
Нека не забравяме това през всички дни на живота си, а чрез действията ни хората около нас да могат да видят образа на Спасителя. Едва тогава ще разберем, колко всъщност трябва да внимаваме във всичко, особено във взаимоотношенията си с ближния. И когато превърнем това в начин на живот ще съумеем да разпознаем що е воля Божия. Тогава думите на Господ Бог Иисус Христос към слепия от Иерихон ще са думи и към всеки един от нас: „Прогледай! твоята вяра те спаси.“ (Лук.18:42).
Амин.
