Автор: Александър Моисеенков
Превод: Татяна Филева
Източник: www.foma.ru
Този празник е посветен на обикновените жени – Христовите ученички, които неотстъпно следвали своя Учител и не Го оставили дори и в тези минути, когато повечето от апостолите просто се разбягали. И събитието, което честваме този ден, на пръв поглед също е най-обикновено – жените, неуспели да извършат погребалния обряд над умрелия Спасител заради наближаващата събота, на третия ден след Неговата кръстна смърт побързали към гроба. Те носели със себе си миро – скъпо ароматно масло – и отивали към гроба, за да помажат тялото на Иисус.
Вярвали ли те в това, че отново ще видят Господа жив? Едва ли. Както и за останалите ученици, залавянето, разпятието и смъртта на Иисус за тях били своеобразен финал – с наказанието на Христос тези крехки жени в значителна степен изгубили смисъла на по-нататъшното си съществуване. Разбира се, те продължавали да живеят заради своите семейства, но вече било невъзможно да живеят така пълноценно, както преди, общувайки всеки ден с Учителя. И все пак любовта – безусловна и безгранична – събудила мироносиците посред нощ и ги накарала да тичат към мястото на Христовото погребение. Сърцето им сякаш казвало: „Побързайте, и ще видите това, което коренно ще измени вашия живот, ще го направи по-осмислен и дълбок, отколкото преди – в минутите на най-голяма радост”.
Огромната чиста вяра на светите жени била възнаградена. Когато те се приближили към гроба, още щом си спомнили, че входът на погребалната пещера бил затворен с тежък камък, видели, че пещерата е отворена. Едва преодолели обзелото ги вцепенение, те погледнали вътре и срещнали ангел, който им казвал, че Този, Когото търсят мироносиците, е възкръснал и ги чака в Галилея. Всеки друг на мястото на тези жени би се смутил, решавайки, че всичко, което са видели, са халюцинации и плод на разстроено въображение. Но Христовите ученички повярвали веднага и без никакво съмнение – като получили благата вест, те се втурнали обратно в града, при апостолите, които стояли у дома и там преживявали сполетялата ги скръб. Вярата на жените се укрепила още повече, когато на връщане видели самия възкръснал Господ.
При гроба останала само Мария Магдалина, която или била дошла не с всички, или просто решила да остане сама там, за да вникне по-добре в случилото се. Тя още не осъзнавала докрай величието на този момент, и когато пред нея се появил човек, помислила, че това е градинарят, и започнала да го пита къде е изчезнало тялото на Учителя. Но градинарят я назовал по име, при което го направил така, както правел само един Човек на земята. Пред нея стоял Сам Христос – жив, възкръснал, реален! Радостта на жената била безпределна – тя с очите си видяла Този, Когото само преди няколко дни безутешно оплаквала заедно с другите ученици.
След това Господ се явил на останалите – апостолите, учениците, другите Свои спътници, които били с Него през всичките три години на Неговата проповед. Но първи узнали радостната новина за Възкресението на Спасителя именно те, мироносиците – жените, които не се уплашили нито от преследването на старейшините, нито от грубостите на римската охрана, която до момента на явяването на ангела пазела гроба на Спасителя, нито от всички други опасности, дебнещи човека през нощта. Ученичките на Господа били водени от любовта – същата тази любов, на която ги учел Господ, и която не знае никакви прегради – дори и смъртта.
Денят на жените-мироносици в Православието се смята за аналог на 8 март. Само вместо съмнителния идеал на жените-революционерки и феминистките-бунтарки Църквата възхвалява съвсем други качества на нашите майки, съпруги, сестри и приятелки. Преди всичко това е голямата саможертвеност, забравяне на себе си, вярност, любов и жива, пламенна вяра, способна да преодолее всичко. Същите вяра и любов, които в пълнота са достъпни само за немощното женско естество, и които светят дори и в най-безпросветната тъмнина.
Колко са били всичките мироносици, ние не знаем със сигурност. Евангелието просто ги изброява поименно, и само няколко жени назовава повече или по-малко конкретно. Църковната традиция е дала званието мироносици на седем или осем ученички на Христос. Всички те впоследствие станали пламенни проповеднички и се потрудили наравно с другите апостоли. А Магдалина се удостоила и с честта да се нарича равноапостолна – тоест имаща същата слава и понесла същия кръст, каквито и другите ученици-мъже.
Богородица
Традиционно Пресветата Дева не влиза в числото на жените-мироносици, но някои тълкуватели смятат, че „Мария Иаковова” (Марк. 16:1) и „другата Мария” (Мат. 28:1) – това е именно Майката на Христос. Работата е в това, че Тя след смъртта на своя мъж Иосиф поела грижата за неговите по-малки деца от първия му брак, и напълно законно се смятала за майка на Иаков. Но макар и Богородица да не е била сред мироносиците, Тя все пак се смята за първата, която получила вестта за Възкресението на Сина – според преданията ангелът Й се явил лично и Й разказал най-главната новина на света.
Пречистата известно време живяла в Иерусалим в дома на апостол Иоан Богослов, на когото Господ още на Голгота поверил грижата за Своята вече немлада Майка. След отиването на апостолите на проповед на Нея също се паднал жребият на мисионерството. Отначало това били земите на съвременна Грузия, но Светата Дева така и не успяла да попадне там. Място на Нейното апостолство станал Атон, където Тя попаднала след буря, отивайки на гости на епископ Лазар, който живеел в Кипър. Известно време Богородица живяла в Ефес. Умряла в Иерусалим, погребана била пак там – в Гетсиманската градина. Но в Нейната гробница няма тяло – преданието гласи, че Синът на третия ден след Нейната кончина Я възнесъл в небесна слава заедно с тялото.
Мария Магдалина
Сведенията за тази жена са противоречиви. Едни виждат в нея знаменитата евангелска блудница, която Христос спасил от убиване с камъни и която помазала нозете Му с драгоценно миро. Други виждат в нея обикновена еврейка, изцелена от Христос от тежкия недъг на обсебеността и беснуването. След излизането на апостолите на проповед тя пренебрегнала всички тогавашни норми (на жената се забранявало да проповядва сама) и самостоятелно ходела от град в град, възвестявайки на всички за възкръсналия Учител. Според една версия на житието, Магдалина завършила дните си в дома на Иоан Богослов в Ефес, доживявайки до дълбока старост. Други варианти на биографията й говорят за това, че Мария прекарала последните години от живота си в покаяние, живеейки около тридесет години в пещера близо до Марсей. Преди смъртта си, според западните жития, Магдалина причастил случайно отбил се при нея свещеник. Той и погребал светицата.
Марта и Мария, сестрите на Лазар
Сведенията за тези жени са твърде оскъдни. Заедно със своя брат, когото някога възкресил Самият Христос, те се преместили от Иерусалим в Кипър, където помагали на Лазар да изпълнява епископското служение. Къде, кога и как починали светите сестри, не е известно.
Иоанна
Тя била жена на Хуза – един от чиновниците при двора на управителя на Галилея Ирод Антипа. Иоанна заемала много високо положение, имала голямо влияние и връзки. В дните на проповедта на Христос именно Иоанна поемала голяма част от разходите на апостолската община, грижейки се за прехраната и за всичко необходимо за Господа и Неговите ученици. Съществува версия, че такава щедрост на толкова знатната дама не била случайна – по мнението на редица тълкуватели синът на царедвореца, изцелен от Христос (Иоан. 4:46-54), бил дете на Иоанна, и след това благодарната жена служела на Спасителя с всичко, с което можела.
С нейното име е свързана историята на главата на Иоан Кръстител. Както е известно, за своите изобличения по адрес на Ирод Предтечата първо бил арестуван, а след това и обезглавен по внушение на Иродиада – незаконната съжителка на Ирод. След като нечестивата жена се поругала над главата на ненавистния й пророк, тя изхвърлила своя „трофей” на сметището. Иоанна, виждайки всичко това и дълбоко скърбейки за смъртта на Предтечата, през нощта тайно откопала главата, положила я в глинен съд и я погребала на Елеонската планина, в едно от именията на Ирод.
Мария Клеопова
За нея на практика не се знае нищо. Тя била една от родствениците на Христос. Според една версия Мария се падала или дъщеря, или жена на Клеопа – брата на Иосиф Обручник. Другата версия, много малко вероятна, говори за това, че тази жена била сестра на Пресвета Богородица.
Мария Иаковова
Около тази жена има най-много неясни моменти. Според преданията тя била най-малката дъщеря на Иосиф Обручник, намирала се в топли отношения с Богородица и всъщност била най-добрата Й приятелка. Много вероятно е именно тя да е Мария Клеопова. Започнала да се нарича Иаковова поради това, че един от нейните синове – Иаков – влизал в числото на апостолите.
Сусана
Най-загадъчната от мироносиците. Тя служела на Христос от своя имот, тоест, както изглежда, била достатъчно добре обезпечена. За нея не се знае нищо повече.
