Автор: о. Харалампос Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Все още е лято и повечето хора бързат да се освежат в дара, наречен море. Радват се като малки деца, доволни са и се наслаждават. Но тази радост трябва да води до славословие. Това никога да не го забравяме. Един свят човек казваше: „Божията благодат пребъдва по-дълго в нас, когато имаме две неща — смирение и благодарение”. Нека се научим да казваме „Благодаря, Боже мой!” и „Слава Тебе, Господи!”. Тези две фрази носят огромна полза в нашето битие и правят да разцъфне в нас радостта и благодатта на Светия Дух.
Повечето от нас имаме опит от морето. Нека си представим живота именно като море, така ни го представя Евангелието. Един живот като море, което понякога е тихо, а понякога бурно. Христос, ни казва Евангелието, може да ходи по водата. Защо? За да впечатли? Не, разбира се. Тогава защо? За да покаже по абсолютен начин, че е Господ на творението и живота. Господства, определя, дава живот и пулс на всичко. Ходенето по водата ни явява Христос като Господар на всичко. И докато Той ходи по водата, Петър, който е заедно с останалите Му ученици в лодката, Го моли да отиде при Него. Тоест и той да ходи по водата. Да живее в пълнота и господство. Христос с голяма радост му казва: „Дойди!”. И Петър започва да ходи по водата. Но морето невинаги е спокойно — понякога става бурно. Има бури, вълнения, малки и големи корабокрушения. Така при първото подухване на вятъра, при първото смущение, тоест при първото изпитание Петър и всички ние в негово лице се объркваме, а когато се объркваме и се страхуваме какво става? Просто потъваме. Ако не се отпуснеш във водата, ще се удавиш. Можеш ли да плуваш? Кога се научаваш да плуваш? Когато се отпускаш. Отпусни се и ще се спасиш, страхувай се и ще се удавиш. Оставяме се с доверие в промисъла на Бога и Той ще ни научи да се борим с най-бурните морета, без да се удавяме.
Поразителното в евангелския разказ е, че макар и Христос да смъмря Петър за маловерието му, понеже той се стъписва при първото подухване на вятъра, в същото време осъзнава, че Петър е слаб и уязвим. И какво прави? Протяга ръка. Христос никога няма да ни остави. Нека да не забравяме това. Дори и в нашите най-големи падения, в нашите най-ужасни грехове, в часа, в който бурите на живота са готови да ни завлекат на дъното на отчаянието и смъртта, Христос става Спасител на нашето битие. Преди да загубим сетния си дъх търпение и сила, Той ни дава целувката на живота. Такъв е нашият Бог — най-сигурният остров сред житейските корабокрушения.
