Автор: Деян Петров
Неделя след Въздвижение
Св. Вмчк. Евстатий Плакида и семейството му
„Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ Йн. 3:16
Възлюбени в Христа Бога братя и сестри!
Днес е неделя след Въздвижение на Светия Кръст Господен (Кръстовден), когато отбелязахме почитта си към спасителните страдания Христови и към самия Кръст – символ на спасение и надежда за всички християни. И ето – сега е първата неделя от тогава и отново чуваме думите на нашия Господ Иисус Христос в днешното литургийно Евангелие – „…който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.“ Мт. 8:34. Много пъти страдаме в живота си, не просто поради недоволство, а необяснимо понякога или за изпитание на вярата ни и сме свикнали да придаваме ценност и значение на тези страдания, наричаме ги „кръст“, често дори си придаваме мъченически ореол с фразата „носене на кръста си“ – като се грижим за другите, като се жертваме за обичните си или просто като се правим на такива. Защото не следваме Господа, защото поставяме себе си пред Него и мнението на хората пред Божията оценка за нас – а тя е винаги правдива и затова невинаги ни е любима.
Затова и като чук бият думите Му, думи, изказани с любов и с неотменима справедливост: който иска да запази живота си, ще го загуби и който загуби живота си заради Господ и Евангелието, ще го спечели, ще живее истински. Не, Бог не иска да умрем буквално, или го иска само веднъж, в най-тежък миг на изпитание и това винаги зависи от нашата воля – да плюем на вярата си и да живеем или да държим на кръста и да умрем като така смъртта става живот и животът се превръща в смърт. И това не е просто схоластика или игра на думи – да си жив, силен, хвален в света често е да си мъртъв, съкрушен и мерзък пред Бога и обратното. Тук съмнения нямаме, нито колебания – самата ни душа ни нашепва Божията воля и насока, така винаги знаем кое е правилно, дори на думи да търсим съвети или насоки, всеки християнин има силна връзка с Бога, със своя духовник, с братята и сестрите си в църквата и няма опасност да е сам или да сгреши или поне не е за дълго. Така като раздаваме, получаваме, като жертваме, ни се придава и благодатта Божия е с нас. Но ето, в света често скърби имаме и както праведния Йов и днес празнувания Св. Вмчк Евстатий и семейството му, така и ние често биваме гонени, хулени и страдаме заради доброто и много пъти зовем Бога от дълбините на мъката си, като питаме „Защо?“ Защо ни се отнема и малкото, което имаме? Защо страдаме от болести и неправди? Защо като сме честни, сме тъпкани и като сме добри ни мачкат? И ако за малко получим утешение и радост, то миг по-късно отново се сблъскваме с нови и по-големи трудности. Да, Неговата сила в немощ се проявява, да, оскърбените и страдащите ще наследят Царството Небесно и блажени плачещите, кротките, гладните и жадните за правда, милостивите, чистите по сърце, гонените заради правда (Мт. 5:3-12), но някак ни е трудно да разберем защо на Праведния Йов е било отнето всичко, защо Св. Вмчк Евстатий бил разделен от съпругата и синовете си за цели 15 години в нищета и мъка, после за миг блеснало щастието, като бил отново начело на армията и удържал бляскава победа над врага, дори се събрали цялото семейство по чуден начин отново на едно … и на следващия ден били жестоко наказани и убити заедно заради вярата си. Какво спечелили, като загубили живота си? Какво печелим, като пазим душата си и ежедневно се отказваме от какво ли не в името на вярата и за спазване на Божия закон, който и без това не успяваме да опазим? За какво ни е всъщност тази душа? И ето, Господ ни задава същия въпрос „…каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си“ (Мк. 8:36). Дори не да я загуби, а само повреди. Дори нищо да не направи, а само да го е срам от Бог и от словата Му, от Светия Кръст, от това, че е християнин. Какво толкова?
Има една приказка от Оскар Уайлд „Рибарят и неговата душа“ – като деца сме я чели. Там рибарят, както в истинска приказка, се влюбва в една чудно красива русалка, но за да бъде с нея се налага да се откаже от душата си. И казва: „Каква полза имам от душата си? Не мога да я видя. Не мога да я докосна. Не я познавам. Наистина, трябва да я пропъдя и ще стана най-щастливият човек!“. Опитва да я продаде на търговците, но те му се надсмиват, защото за тях душата не струва пукната пара, а виж, ако реши тялото си да продаде, тогава…обещават му какво ли не. Наистина – прелюбодеен и грешен род! И всъщност, като по-късно прогонва душата си, младият рибар получава желаното, но губи истинското, отрича се от света и се обрича на нещо, което нарича „любов“, но то завършва жестоко и трагично за всички – и за русалката, и за рибаря, и за неговата душа. Оказва се всъщност, че без душа, без живот по Божия закон нищо не е достатъчно и ценно, нищо няма смисъл. Защото каквото и да придобием от този свят, то няма да ни задоволи напълно и трайно, а и ще остане именно тук, а в нашия вечен Път всеки от нас, стоящите в храма днес, ще продължи като душа, без почести, дрехи, вещи и блага и тогава ще разберем, но окончателно и невъзвратимо какво печелим като губим и какво губим, като печелим – в този свят и в другия, Вечния, Истинския.
Възлюбени в Христа Бога братя и сестри, ако наистина вярваме в Господа трябва да изпълняваме словото Му, ако с нищо не можем да бъде оценен този дар, който Господ ни е дал – душата ни, която говори Неговия език, ако сме разбрали днес, че да имаме душа означава да сме безсмъртни и всъщност така да имаме всичко, нека направим следващата крачка. Да осъзнаем, че носенето на кръста, колкото и тежко да е то, само предхожда Голгота. Че по пътя ще бъдем бити, хулени, оплюти, независимо колко добрини сме вършили или колко силно сме вярвали; че накрая на кръста със сигурност ще бъдем разпънати и ще намерим смъртта си и … че може да не бъдем спасени. Защото единият разбойник на кръста похули Бога и пропадна в ада, защото който се срами от Господа и от думите Му, е вече осъден. Но който се разпне с Христа, който Го приеме с вяра в Сина Божий, и който живее в плът с Него и Бог ще живее в него, а Господ животвори, милва и спасява.
Затова ни е душата, за да я има Божията искра в нас; за да имаме този копнеж да Го чуваме и следваме; за да устоим докрай и да бъдем спасени; за да видим Царството Божие, дошло в сила. И нека се грижим за душата си, както пазим най-скъпоценно съкровище, защото дето е на човек съкровището, там е и сърцето му, а душа и сърце и вяра в едно е най-голямото щастие на света. Дори да не знаем къде е душата ни и какво е, да я пазим неповредена от грях, да я пазим непокътната от съблазън, да осъзнаем, че душа не се заменя за нищо, че тя може само да бъде загубена заради алчност или отнета с измама и във всичко да се уповаваме на Бога и да се молим за Неговата милост, за да срещнем достойно Сина Човечески, когато дойде в славата на Отца Си със светите Ангели, амин!
