Автор: отец Ангел Вангелов,
енорийски свещеник в храм „Св. архангел Михаил”, гр. Благоевград
Весели празници! Светли празници! Честита Коледа! Сложихме елхите, мина черният петък, Дядо Коледа дойде, Снежанка и джуджетата също! Владиците отвориха митрополиите за по един клас с ученици, тук-там поповете отидоха в училищата и в детските градини, посетихме и детските отделения на болниците.
По Коледа светът ни приема — „Абе имаме нужда и от духовност, виж колко е хубаво със софрата на Бъдни вечер”. Та покрай тази временна почивка за духовност, покрай дядо Коледа и всички вълшебни създания може да мине и някой поп.
И в такива моменти се питам, за това ли се роди Христос? Това ли е смисълът? За временна почивка от света, за временно бягство, за малко духовност?
Христос дойде за всичко, а не за малко, не за ден, не за послушните, не за белите с дълги бради. Христос — Божият Син, истинското Слово, Творецът на всичко, дойде, за да стане като мен, за да ме изкупи и да ми даде любов, да ми даде нов живот. Колко далеч сме от тази новост!
Изобщо искаме ли нов живот, искаме ли любовта на Божия Син?
Коледа не е най-големият празник, не е най-важният. Нашето спасение е на Кръста, за нас е важно Богоявлението, това, че Бог стана като мен, общува с мен, търси ме, и то не защото го заслужавам, а защото ме обича. Сигурно това обяснява защо християните в първите няколко века на Църквата не са се интересували кога точно е роден малкият Иисус, не са го и празнували, но за сметка на това винаги са умирали и възкръсвали с Него. Имали са живота, и то в изобилие.
На нас ни остава да си пожелаем весела Коледа и да се радваме, че в тези дни от годината хората мислят и за духовност и са по-склонни в попа да видят не само мошеник, но и някой, който може да е част от живота на училището, болницата…
