Автор: свещ. Георгий Чистяков
Източник: „Свет во тьме светит”
Превод: Пламена Вълчева
И тъй, пъстра и разноезична тълпа се стича в Йерусалим при Овчи порти в къпалнята със светилището на Сарапис. И именно тук идва Иисус. Много е важно да си представим тази картина. Иисус идва на място, на което се събират хора, говорещи различни езици, страдащи от различни болести и вярващи в различни неща. Обединява ги само едно: всеки от тях се надява да си тръгне оттук физически здрав. Никой не се интересува от останалото.
Погледът на Иисус се спира върху един човек, който от 38 години живее наблизо, надявайки се да оздравее. Тридесет и осем години човешки живот, разбира се, са огромна цифра, но тук тя има и символично значение. Това са почти 40 години — периодът, през който иудеите скитали из пустинята по времето на Моисей. Не бива да забравяме, че тази цифра не обозначава само конкретен период от време. За живеещите в библейските времена тя била фразеологизъм. Това е безкрайно дълго време и по-дълго от него те просто не можели да си представят.
Иисус се приближава до разслабения и го пита: „Искаш ли да оздравееш?”. Именно „искаш ли”, или на гръцки „фелейс”! Той подканва неговото желание, неговата воля. Иисус не изцелява болния в разрез с волята му, Той го насърчава да поиска да оздравее, да не очаква милост от едно неизвестно божество, а по човешки да пожелае животът му да се промени. И разслабеният се оказва изключително деен човек.
В Евангелието от Йоан Иисус се обръща към разслабения със същите думи, с които в синоптичните Евангелия се обръща към разслабения, когото носели на постелка (Мат. 9; Марк. 2; Лук. 5). Но докато този болен е почти безучастен, в четвъртото Евангелие разслабеният възкликва: „Да, господине”. И в това „да” несъмнено се съдържа „искам”.
И така, двата разказа за изцеления на разслабени — при синоптиците и при Йоан — си приличат много, но се различават в детайлите. В синоптичните Евангелия болният е заобиколен от грижещи се за него хора, които го носят и които разкриват покрива, за да спуснат одъра, на който лежи. В Евангелието от Йоан разслабеният е сам, изоставен от всички. Отговаряйки с „да” на въпроса на Иисус, той добавя: „Но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята”. Човекът, Който му подава ръка за помощ, се оказва Самият Иисус. При това чудото на изцелението се случва не в момента, когато Ангел Господен раздвижва водата, а на фона на едно езическо светилище. Христос идва в това светилище при хора, които са непълноценни и недостойни от гледна точка на правоверния иудеин, и именно тук Той влиза в диалог с нещастния човек.
Този текст има, ако мога така да се изразя, скандален оттенък. Сцената се разиграва на място, където благочестивият иудеин не би отишъл, защото както очакването на чудо, така и самото пребиваване тук се смята за идолослужение, за грубо нарушаване на първата заповед. Изцелението на разслабения става в събота. Иисус не само изцелява болния, но и му казва: „Стани, вземи си одъра и ходи”. Той сякаш го провокира да наруши заповедта за съботата, според която в този ден не бива да се носи нищо. Иудеите се отнасят към изцеления човек доста толерантно, на тях не им харесва единствено това, че той вдига леглото си в ден, в който това е забранено.
Изцелението на разслабения в къпалнята не е единственият случай в Евангелията, когато Иисус извършва чудо именно в събота. Защо? Отговорът на този въпрос се съдържа в 17-и стих: „Моят Отец досега работи, и Аз работя”, казва Иисус на иудеите. С други думи, Бог продължава ежедневно да твори света: раждат се деца, цъфтят цветя, дърветата продължават да растат и т.н. не само в обикновените дни, но и в събота. В синодалния превод гръцкият глагол „пойейн” е преведен като „делать” (правя). Трябва да отбележим обаче, че в семантиката на този гръцки глагол се съдържа нещо, което напомня за „физически труд” за разлика от доста неопределеното семантично поле на руския глагол „правя”. Ето защо при сравняването на гръцкия текст и руския превод тази разлика се откроява. Иисус казва на присъстващите, че Неговият Отец се труди ежедневно, като работник, и че същото прави и Той.
Разкрилото се чудо винаги е знак, че творческият акт продължава, че Бог и днес остава Творец, за разлика от представите на древните египтяни, вавилонци, гърци и други народи, според които след първоначалното сътворение на света Бог се оттегля да си почине и повече не участва в неговия живот.
В библейския светоглед нещата стоят другояче. Творческото дело на Бога не е ограничено в някакъв конкретен период от време и извършващите се днес чудеса са само напомняне, че творческият акт не е приключил. Всъщност той не може да приключи, след като се извършва извън времето. Представата, че Земята е създадена веднъж завинаги, е проява на езичество. Такова отделяне на сътворението от останалия живот внася в картината на света нещо механично, което отсъства в Евангелията.
Когато среща изцеления човек в храма, Иисус му казва: „Недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо” (5:14). Подобни думи ще чуем скоро след това. В глава 8 Иисус ще каже на доведената при Него жена, която е уловена по време на срещата с любовника си: „И Аз те не осъждам; иди си и недей вече греши” (8:11).
Тези думи — „Недей вече греши”— са всеобхватна формула за покаяние. Чрез устата на Иисус Бог призовава грешника да не се връща към греха. В „Притчи Соломонови” за това се говори с груба образност: „Както псе се връща на бълвоча си, тъй глупец повтаря своята глупост” (Притч. 26:11). След това апостол Петър повтаря този стих: „Псето се върна на своята бълвотина” (2 Петр. 2:22). И тъй, не греши повече, не се връщай към онова, от което си си тръгнал. В този призив се съдържа нещо дълбинно, свързано с покаянието изобщо и с тайнството Покаяние в частност.
Говорейки по темата „Недей вече греши”, можем да направим още един паралел. В Евангелието от Матей (12 глава) и в Евангелието от Лука (11 глава) се разказва една притча. Когато нечистият дух излезе от човека, той „минава през безводни места, търсейки покой, и не намира; тогава казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена; тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото”. Тоест ако разкаялият се грешник се върне към греха си, той ще изпадне в още по-тежко състояние. Недей да грешиш, „за да те не сполети нещо по-лошо”, казва Иисус в Евангелието от Йоан. От собствен опит знаем, че когато човек се върне към своите слабости, пороци и т.н., този път бедата му придобива много по-големи размери от първоначалните. Ако например първия път човекът е откраднал, нагрубил или убил някого поради незнание и се е разкаял за това, а после е започнал отново да краде, да нагрубява или убива, това означава, че той върши това напълно съзнателно. И това е много по-страшно.
Разслабеният, който бил изцелен от Иисус, получил не само физическо здраве, подобно на хората, които се изцелявали в къпалнята благодарение на „физическата” си вяра. Езичниците очаквали едно-единствено нещо — възстановяване на физическото здраве, завръщане към физически пълноценния живот. Изцелявайки разслабения, Иисус му казва: „Недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо”. Той призовава изцеления към нравствено и духовно възкресение, казва му, макар и индиректно, че болестта е свързана по някакъв начин с греха, че освобождаването от болестта е освобождаване не само от физическото заболяване, но и от греха, който е свързан с тази болест.
От опит знаем, че много болни са озлобени, завистливи, раздразнителни и капризни. И навярно за такъв човек е много по-важно да се избави от това състояние, отколкото да се освободи от физическото заболяване. Защото когато се освободи от озлобеността и капризността си, от страховете си, от своя егоизъм, болният придобива много повече здраве и по-голяма пълноценност.
В своето служение многократно съм срещал тежко болни хора, които въпреки това са били духовно здрави. Това е много по-голямо чудо от физическото оздравяване. Този, който не се е изцелил духовно, дори и да укрепне физически, ще продължи да бъде озлобен, завистлив, егоистичен и отмъстителен, защото възвърнатото здраве ще му се струва недостатъчно. Той няма да се задоволява с това, което има. Да, вече ходя, ще казва той, но с бастун; вече виждам, но само с очила; вече говоря, но само шепнешком.
В разказа за разслабения става дума не толкова за възстановяване на физическото здраве, което винаги е малко, а за вътрешното здраве. Ако такова е налично, то дори и слабото физическо здраве ще е достатъчно за човека, защото такъв човек ще живее, побеждавайки своите немощи и страхове.
