Автор: свещ. Антоний Борисов
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
Ситуацията, описана в днешното четиво, станала малко след Господнето Преображение. Вдъхновени от това, че Христос им показал Своята Божествена природа и им дал да видят нетварната светлина, апостолите се отправили на самостоятелна проповед. Първоначално всичко вървяло добре. Учениците убедително разказвали на жителите на Палестина за Благата вест, извършвали чудеса, в това число и изгонвали бесове. Но не след дълго претърпели неуспех. Не били в състояние да помогнат на един младеж, измъчван от зъл дух. По адрес на учениците започнали да се чуват презрителни упреци от страна на фарисеите. Те всеки момент можели да изгубят популярността и успеха си, да провалят делото на проповедта. Точно в този момент Христос дошъл на помощ на апостолите. Той видимо бил разстроен от неуспеха на учениците (в какво се състояло това фиаско предстои да разберем). Изцяло в духа на Стария Завет Спасителят нарекъл апостолите и присъстващия народ „род неверен”. След това обаче не само не намекнал за някакво наказание, но и не продължил да ги поучава. Просто Сам се заел да излекува младежа. Чудото се случило едва тогава, когато бащата на нещастното момче заявил вярата си в Христос. „Вярвам, Господи! помогни на неверието ми“, възкликнал той от дълбините на душата си. Тогава апостолите насаме започнали настойчиво да питат Спасителя защо са претърпели неуспех. Христос отговорил: „Тоя род (бесовският) с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост”. Тези думи свидетелстват за няколко важни неща едновременно. Първото е, че апостолите са повярвали в собствените си сили, забравяйки Кой им е дал власт над болестите и злите духове. Те се увлекли от успеха, причината за който били не те самите, а благодатта, която получили даром и незаслужено.
Второто важно нещо се отнася не толкова до Христовите ученици, колкото до всички нас. Историята с бесноватия младеж, колкото и странно да звучи, е утешителна. Понякога ние попадаме в капана на някоя безизходна ситуация и губим присъствие на духа, не знаейки как да помогнем на себе си и на другите. Хората търсят помощта ни, но ние не сме способни да направим нищо. Христос ни казва директно — молете се и вярвайте. Така, както се молил бащата на нещастния младеж. В крайна сметка той получил просимото. Ако се молим и просим от Господ, задължително ще намерим изход и ще получим помощ.
