Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)
Източник: „Conversations with Christ: Living the Holy Gospel according to Saint John”
Превод: Пламена Вълчева
В четвърта глава се разказва за срещата на Христос с жената самарянка. Христос започва разговора, като я моли за услуга: „Дай Ми да пия“ (Иоан. 4:7). Създателят на Вселената и човека моли Своето творение да Му даде от водата, която Той е създал! Тази среща разкрива нашето лично призвание от Бога! Непосредствено преди най-свещения момент в Божествената литургия, когато Светият Дух претворява хляба и виното в Тяло и Кръв Христови, ние казваме: „Тези Твои дарове от всичко, което е Твое, принасяме на Тебе за всички и заради всичко“. Христос моли онази, „която е Негова“, бъдещата мъченица Фотиния, за „Своя дар“, водата. Това е същността на „моето лично призвание“. Бог иска от мен, от този, който Му принадлежи, да дам на Неговите най-малки братя (според Евангелието за Страшния съд, Мат. 25:20), на Неговото собствено творение, водата, която Той е създал, като използвам своята сила, създадена от Него, и своята воля, също създадена от Него. И така, какво се иска от мен в това лично призвание? От мен се иска просто да кажа „Да“. „Да, Господи, потвърждавам, че всичко, което ще използвам и ще Ти принасям, всичко, което съм, и всичко, което мога да направя, принадлежи на Тебе, разкрива Тебе, единствено и само Тебе! А моята роля е единствено да приема това призвание”. В замяна на това, че съм приел да изпълня личното си призвание, като използвам всичко, което Бог ми е дал в самото начало и след това, моята награда е Живата вода! За това, че приемам доброволно — понеже аз не върша това по принуда и понеже не съм дал нищо в замяна, тъй като съм нищо и нямам нищо — моята награда е Единението ми с моя Създател! За това, че приемам призванието си, аз ставам Извор на Светия Дух, Извор на Живата вода, Извор на живота — Извор на Самия Бог! Колко уникално е моето призвание! Дълбочината на Божията любов и себеопразване е наистина изумителна!
Бог ни дава ролята на Своя Майка. От нас се иска да станем човеци, които раждат Бога, „Богородица“, „Θεο-τόκος“. За да изпълня това призвание и да се превърна в „Източник на Живота“, единственото, което трябва да направя със свободната си воля, е да се откажа от себе си, доброволно да предам волята си. „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти” (Лук. 1:38). Пресвета Богородица отговорила на Своето призвание и станала Извор на Бога. Тя станала Извор на Живота; чрез Нея всички ние сме придобили възможността да наследим вечния живот. Тя станала Извор на Светлина и в Нейната Светлина — Светия Дух, на Когото Тя сега е Източник — ние виждаме Светлина: ние виждаме Отца и Сина, Светата Троица. Тя е Изворът на Светия Дух и следователно е нашият мост към Светата Троица. Като позволявам на Създателя да действа в мен с онова, което ми е предоставил, Той ме възнаграждава, като ми дава Своите качества по благодат! Изворът на съществуването ме прави Съизвор на съществуването! Прави ме Съсъществуващ! Като Божие творение ние обикновено какво правим? Ние използваме даровете Му за егоистичните си цели, сякаш тези дарове са изцяло наши и са създадени от самите нас. В този процес ние използваме, поробваме и манипулираме всеки, когото срещнем. Използваме „всички, които са Негови“, сякаш са „наши“, „за всички и заради всичко“. Не ги принасяме на Бога или на нашите ближни, а ги открадваме от Бога и от хората около нас. За разлика от Живата вода, нашата награда се превръща в истински ад, независимо дали го осъзнаваме, или не. Ние се превръщаме в много тъжни човеци — извор на страдание.
Откъс от книгата „Conversations with Christ: Living the Holy Gospel according to Saint John” (2024), стр. 41-43.
