Автор: Митрополит на Алепо Павел (Язиджи)
Източник: orthochristian.com
Превод: Пламена Вълчева
Дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял? И като узна от стотника, даде тялото Иосифу. А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.
След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.
Марк. 15:43-16:8
От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро; затова те обичат момите.
Песен на песн. 1:2
Този евангелски откъс ни изпълва с удивление и открива пред нас нови, по-дълбоки измерения в осмисляне на Възкресението. Удивителното е, че макар да отишли рано сутринта да помажат тялото на Иисус, в действителност мироносиците не Го помазали. Христовото благоухание (2 Кор. 2:14-17) било възкръснало от гроба; „Той възкръсна, няма Го тук” (Марк. 16:6).
Помазването на покойника с миро представлявало акт на любов, с който се противодействало на разложението на тялото. Фараоните вярвали в илюзорната вечност на тялото, когато помазвали своите покойници. Иудеите смятали помазанието за знак на почит към мъртвите. Истинското помазание е обличане в нетление. Христос възкръснал от мъртвите, Сам бидейки скъпоценно благоуханно миро. По този начин човешката природа възприела това ново и скъпоценно миро. Жените-мироносици не помазали Иисус. След Неговото Възкресение смъртните човеци — новите мироносици — получили възможността не само да бъдат помазани, но и да се облекат в Христос. В „Песен на песните” Църквата се обръща към Господ: „Името ти е миро”. Това благоухание, това миро станало помазание за всеки християнин чрез Христовото възкресение. Свети Николай Кавасила пише, че след грехопадението човечеството издигнало между себе си и Бога стената на разделението и враждата. Но след Христовото възкресение то придобило слава и нетление в Христос и помазание в замяна на стената.
Следователно Възкресението на Христос в качеството Му на ново миро превърнало Църквата в извор на помазание за всеки човек и дало възможност на всеки християнин да бъде мироносец. Тайнствата и обредите на Църквата, както и целият ѝ живот, са актове на помазание с новото Христово миро. Християнинът като мироносец идва не за да помаже, а за да бъде помазан с небесното миро, за да може да умре с Христос и да възкръсне с Него в Неговото възкресение.
Според свети Йоан Лествичник тайната на новите мироносици се състои в това, че новото миро явява същността на носещите го. Самите те стават благоухание и миро не само душевно, но и телесно. В нашата Църква са немалко случаите на мощи на светии, които мироточат.
Църквата нарича Пресвета Богородица скъпоценно миро. Това ново благоухание е добродетелният живот, а негови носители са хората на молитвата и онази душа, която, бидейки изпълнена с добродетели, се е очистила от стария живот на страстите и тлението. И понеже името на Господ е разливащо се миро, мироносици са онези хора, които носят това име. Защото всички светии са подобни на апостол Павел, който не просто е живеел, но и е имал небесното миро — Христос, живеещо в него.
Жените-мироносици отишли на гроба, движени от своята любов към Господ, и с това показали, че отхвърлят тлението. Тяхната мисия се осъществява в Църквата, в която пребивава мирото на нетлението —Христос — и от която ние биваме помазани в тайнствата, даряващи ни добродетелен живот.
Затова нека се облечем в Христос, за да придобием нетленно тяло за живот вечен. Амин.
