Автор: отец Ангел Вангелов,
енорийски свещеник в храм „Св. архангел Михаил”, гр. Благоевград
В човешката история има няколко вида робство.
Първият вид е най-примитивният. Робство над самия човек — тогава, когато човекът е безволев елемент, който трябва да носи някаква полза на притежателя си.
Вторият вид е по-малкият и по-културен брат на първия. Това е робство над собствеността на човек. Ти привидно си свободен, но всичко, което притежаваш или ще добиеш е собственост на господаря ти, за сравнение — крепостното селячество в Русия.
Третият вид е на пръв поглед доста по-изискан и подлежи на сериозна полемика дали изобщо е робство. Това е робството върху работата, времето и продуктивността на човек, или съвременният капитализъм. Ние привидно не сме роби, но носим добавена стойност на работодателя, там сме активни и работим осем часа. Да, ние имаме собственост, но в повечето случай е на кредит, ако спрем да работим няма да можем да погасяваме задълженията си и оставаме без нищо. Няма да се задълбочавам в темата, всеки може да помисли сам за себе си дали има трети вид робство и дали самият той е в него.
Четвъртият вид. Той е най-прецизният и най-опасният. Това е робството на ума. Тогава, когато робът не разбира, че е роб и макар че постоянно е заробван, все повече и повече си мисли, че това е в името на свободата и демокрацията. В името на доброто и общото благо.
Това прочетох наскоро като анализ на геополитическата обстановка в света.
Иска ми се да помислим малко по-тази тема, да помислим като християни.
Кой освен сатаната — този, който най-много мрази доброто и човека — стои зад робството в света? Кой друг би имал интерес от господстващо социално и материално неравенство — голяма част от света да гладува, докато другата част да изхвърля тонове храна?
Ежедневно поливаме красиви морави, а в същото време хора умират от жажда. За една част от човечеството законите не са от значение, те могат да си позволят всичко, да си платят, да правят каквото си пожелаят.
Сякаш всичко това се случва, за да ни покаже, че Божието царство на земята е невъзможно, че Божията любов е само метафора, че Христос ни е излъгал, че е победил света.
За радост, нашият Спасител ни предупреди за всичко това и ни призова да сме готови.
Питам се: срещу кое робство поведе борба Христос? Докато беше на земята, имаше робство, и то от най-примитивния вид. Учението Му със сигурност се нравеше на робите — учение за равенство. Защо тогава Той не поведе борба, защо не организира робски бунт срещу римляните? Напротив, Той призова всеки да носи кръста си с търпение и любов, като Сам направи това и дори беше разпнат.
Все си мисля, че Христос не поведе робите, защото поведе борба срещу четвъртото робство — робството на ума, робството на греха, защото всички ние знаем, че грешим първо в ума си. Той сякаш светна лампата, отвори очите на робите и каза: „Умът ви е похитен, вие сте обречени, не живеете в рая на свободата, а в рая на греха и робството”. Всички беседи, които Христос води с фарисеите, законоучителите, първосвещениците, ни водят натам. Христос каза на тях, а чрез тях и на нас, че умът е роб на сатаната.
„Покайте се! Променете мисленето си, умилостивете сърцата си и се освободете, като Ме последвате — Аз съм пътят и истината, Аз ще ви изведа от робството.”
Защото ако победим това робство, всички други видове робство се обезсмислят.
Ако знаем, че смъртта е победена (а смъртта е следствие на греха, а пък следствието на греха е робството на съзнанието или помрачаването на съзнанието, което вече не може да види Бог и да общува с Него, което не вижда своя Творец), ние по-лесно ще преминем през всичко останало.
Дяволът няма да спре да ни подлага на робство (трите вида), но няма да покори ума ни, няма да ни отдалечи от Бога, а който от нас устои докрай ще бъде спасен. Ние знаем, че в света скърби ще имаме.
Христос победи греха и робството на ума и ни показа път, по-точно Той Сам стана път, по който и ние да побеждаваме. С отварянето на очите ни за робството вече започна победата над него, но какъв беше отговорът.
Поробеният свят отговори с невиждана агресия. Бедният, религиозен учител, Който не беше обвинен в нищо основателно и през живота Си не беше правил лошо на никого, получи най-жестокото физическо наказание, което светът познаваше. Разпъването не беше достатъчно — преди това Той беше смазан от бой и бичуван до състояние да не може да ходи и да носи сам кръста Си.
Христовите ученици и последователи платиха подобна висока цена в борбата с робството.
Битката не е свършила, тя продължава. Нейният край ще дойде с второто идване на Христос и с възвестяването на Неговото царство.
Ние също участваме.
