“Безумецо,
нощес ще ти поискам душата,
а това, което си приготвил,
кому ще остане? “
Братя и сестри,
В днешното богослужение за пореден път чухме евангелието, което ни изяснява отношението на човека към земните блага. До колко те са ценни и най-важното как един човек е заслепен и прелъстен от материалното, забравяйки за Бога.
С тази притча, нашият Господ Иисус Христос отново ни привиква да си отворим очите и да осъзнаем какво сме самите ние. Да разберем от Кого получаваме това, което имаме и, че това което получаваме, не би трябвало да е за нашето падение и прелъстяване на душата ни, защото тя е по-важна от всички земни богатства и облаги.
Но нека първо да видим реакцията на човека, според евангелския текст, който събра богата реколта:
„И той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? Няма де да събера плодовете си. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си.”
Той далеч не благодари на Бога, по Чието благословение става всичко в този свят, а започна да мисли, къде да съхрани полученото.
Основното тук е, че богаташът решава да събори старите житници, които досега са му позволявали да живее в доволство, та дори да бъде и по богат от другите, и да построи по големи. Той замисля да си поживее в охолство, вместо излишъкът, който придобива или поне част от него, да раздаде на нуждаещите се.
Но дали и ние, често залсепени от изобилието на благата, с които сме заобиколени, забравяме по чие благословение са ни дадени и планираме къде и как да ги употрибим, вместо да споделим радостта си от благата с нуждаещите се.
„Душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се”
Ето тези мисли на богатия е следващото, върху което Господ Иисус Христос ни кара да обърнем внимание.Тук виждаме как богатия, заслепен от обилната реколта, забравя за Бога и следователно за ония, които се нуждаят. Така Сам Христос ни говори: “Защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте…” (Мат. 25:35). Когато даваме искренна милостиня, тогава ставаме Божии чада.
Нека да се замислим, дали и ние, по същия начин, получавайки нещо в повече, заслепени от полученото, не забравяме за Бога. И забравяйки за Него да не изпаднем в гордост, защото така забравяме за онези, които имат по-малко и дори се нуждаят от помоща ни.
„Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискам душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.”
Ето тук виждаме как всичкото онова изобилие става безполезно след смъртта – цялата богата реколта не е вече нищо повече от тленна храна. Приживе богатството ни да бъде съобразено с нуждите ни, като средство за съществуване, а не като цел за натрупване и гордост. След смъртта богатството вече не е богатство. С думите „А това що си приготвил кому ще остане” Господ еднозначно показва, че не бива да се прилъстяваме от излишъка, а да споделями радостта от получените блага с онези, на които са нужни и така да изпълним завета на любовта, даден от нашия Господ Иисус Христос.
Братя и сестри,
Нека да не бъдем като богаташа заслепявани и прелъстявани от богатствата, а да не забравяме, че са тленни и ако сами ги потребяваме не дават никаква полза за душата ни, но ако раздаваме излишъка си ние угаждаме на Бога който е благословил да имаме тези блага. И нека да приемем богатството, което обладаваме не като средство, чрез което да се възгордеем и забравим за Бога, а като изпитание и средство за укрепа на волята и душата ни.
