„Излезе сеяч да сее семе…
едни зърна паднаха край пътя…
други паднаха на камък…
други пък паднаха между тръни…
а други паднаха на добра земя”
(Лука 8:5-15)
Братя и сестри,
Днес чухме евангелския текст, който се отнася за четирите вида почва. Сеячът в притчата е Сам Господ Иисус Христос, семето е словото Божие, а почвите – човешките сърца.
В Евангелието Сам Христос тълкува тази Своя притча и всиски ние я разбираме.
Но има и още една категория хора, които са приели Христа за свой Бог, но не се съобразяват с църковното учение. Ясен пример за тях ни дава спорът за почитането на чудотворните икони.
На днешния ден ние празнуваме паметта на Светите отци от Седмия Вселенски събор, които осъдили иконоборството.
Тази ерес датира от началото на осмотото столетие. Когато към Православното учение, което гласи, че почитането на иконите изразява почитта към личността, изобразена на тях, започнали да прибавят и нехристиянски възгледи.
В 726 г. византийският император Лъв ІІІ издал указ, изискващ да се изнесат светите икони от църквите и домовете, и да се изгарят на площадите. Указът бил мотивиран с това, че почитането на иконите се явява идолопоклонство. Когато народът започнал да възпрепятства изпълнението на указа, император Лъв започнал и гонение на техните ревностни почитатели. Тогава срещу него се изправил константинополският патриарх Герман, поддържан от знаменития св. Йоан Дамаскин и от римския папа Григорий II.
Иконоборческата ерес продължила през почти цялото осмо столетие и едва към неговия край при царуването на благочестивата императрица Ирина почитането на иконите било възстановено. В 787 г. тя свикала Седмия Вселенски събор провел се в Никея, на който участвали 367 отци от Изток и Запад. Съборът напълно осъдил иконоборческата ерес и тържествено възстановил почитането на иконите.
Ето ги онези хора, които почитат Бога, но се отклоняват или изобщо не признават учението на светата Православна Църква, нямат послушание и смирение и дори изпадат в ерес.
Братя и сестри,
И от нас зависи разпространяването на Божието слово! Засяването на това слово не е лесна работа. То изисква отдаване на целия живот, покорство и търпение. И всичко, което правим, трябва да бъде благословено и съобразено с каноните, традицията и Преданието на Църквата.
Затова, сеячът трябва да има дълбока вяра в Бог, познание за човека и послушание към Църквата. Трябва да познава и съвременните средства, за да засява и обработва нивата си. И най-вече трябва да се оставя в Божиите ръце относно плодородието. Защото, когато се засява живот, ще се роди живот! Амин!
