„Какво да направя,
за да наследя живот вечен?’’
Братя и сестри,
Добрият християнин във всеки миг на своя земен живот си задава с тревога въпроса, който законникът от днешното евангелско четиво задава на Иисуса: „Какво да направя, за да наследя живот вечен? ’’
Няма съмнение, че и за нас, християните, от 21-ви век, е в сила категоричния отговор на Св. Писание „Възлюби Господа Бога твоего, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичката си сила и с всичкия си разум и ближния си, както сам себе си’’.
Колкото и да звучи странно днес 2000 хиляди години след като Господ Иисус Христос отговори на младия законник и му обясни кой е наш ближен, малцина са тези, които го помнят и се съобразяват във веровите си задължения. Ето защо нека чуем отговора на Господа Иисуса Христа, вложен в една от най-хувавите Му притчи, позната под названието – притчата за добрия самарянин.
В тази притча, освен пътника и разбойниците Господ ни представя три типа хора, които биха могли да ни бъдат ближни. Първите двама Той е избрал от една народност, религия и идеология с пострадалия – те били юдеи: свещеник и левит. А трерият – от чужда народност, религия и идеология – той бил самарянин.
Свещениците били хора достигнали най-високо стъпало на юдейското общество. Те се молели за народа, благославяли, освещавали, учили го на добро и го упътвали към спасение. Когато обаче този свещеник е трябвало да покаже на дело онова, което е учил на теория, той се оказал нестабилен, нехаен и безразличен към страданията на сънародника си, продължил пътя си, и чрез това доказал че е чужд на едновереца си. Левитите били служители, определени от закона да се грижат за светостта и сигурността на храма. Когато обаче този левит трябвало да се погрижи за един одушевен храм на Бога. т.е. за един човек, той се уплашил, избягал и доказал, че е чужд на своя сънародник.
Самаряните били потомци на израилтяни и заселници на асирийци от времето на вавилонския плен, които евреите считали за полуезичници и ненавиждали повече от езичниците. Когато обаче този самарянин по обичая трябвало да отбегне срещата с пострадалия юдеин той дошъл до него и му сторил милост.
Първата поука от тази притча е извлечена от евангелския закон: Ближен ни е всеки човек, независимо от неговата народност религия и идеология. Поуката на Христа обаче не се изчерпва само с това. Подобно на евангелския пътник ние днешните хора сме в смъртна опастност. Тръгнали сме надолу от Йерусалим за Иерихон, напуснали сме свещеното и вървим към профанното, в безумен ламтеж за земното, лекото, приятното като сме обърнали гръб на светостта и благочестието, забравили сме задълженията си към Бога и към ближния и сме се насочили към преизподнята. Въпреки външния си блясък, въпреки техническия прогрес, въпреки материалната култура хората са несигурни и объркани, много близо до една световна катастрофа. Безакония, по люти от евангелските разбоиници, ни събличат в явни и тайни експлоатации, изпонараняват ни с телесни и душевни бичувания и ни захрърлят полу мъртви в световни кризи. За това положение вина имаме обаче самите ние. Никой не осъзнава своите грешки и беззакония, а винаги вини брата си за неговите прегрешения.
Братя и сестри,
Ако човек върши милостиня, а не изправя живота си или пък благотвори с откраднати пари – макар и с тях да се строят болници или църкви – Бог не я приема.
Блажени Августин казва: Милостинята спасява само този, който е изправил живота си. Ако някой благотвори, та с това да получи право да греши безнаказано, той не храни Христа в лицето на бедния, а се старае да подкупи своя Съдия.
Каква полза, пита Свети Йоан Златоуст – ако ти подаваш на някой онова, което си отнел от друг? Такава милостиня е грабеж и убийство.
Господи, бъди милосърден самарянин за нашите грешни и порочни души, насочи стъпките ни от долния Иерихон към горния Йерусалим, за да ходим свободно по пътя на Твоите заповеди. Амин.
