Автор: Братството на манастира „Св. Кръст“, Западна Вирджиния, САЩ
Източник: www.holycross.org
Превод: Павел Стефанов
Въведение
Как се познава Бог? Това е въпросът, на който отговаря св. Григорий Палама в отговор на обвиненията, повдигнати от Григора, Варлаам и Акиндин. След четири последователни събора през четиринадесети век (1341, 1344, 1347, 1351 г.) учението на св. Григорий е подкрепено, а това на Григора, Варлаам и Акиндин е осъдено. Неговото учение и техните ереси са записани в Синодика на Православието през 1453 г. и се четат на всяка Неделя Православна (т.е. първата Неделя на Великия пост). Възпоменанието на св. Григорий във втората Неделя на Великия пост е като продължение на Тържеството на Православието поради неговото тържество над тези еретици. Свети Григорий починал през 1359 г. и бил канонизиран през 1368 г., само девет години след смъртта си и седемнадесет години след последния събор, който потвърдил неговото учение. Учението на Свети Григорий е за това как Бог бива познат (от нас), което ще бъде предмет на нашата проповед днес.
Много хора вярват, че познаването на Бога означава да наизустят възможно най-много подходящи цитати от Писанията в различни категории и само след като ги съберат, те са в състояние да обявят Кой е Бог и какъв е Той. Някои казват, че Бог изобщо не може да бъде познат, че Той е толкова различен от нас, тъй като е Създател и ние сме Негово творение, че няма сравнение между нас и следователно няма начин да Го опознаем истински, а да знаем само някои неща за Него. Някои казват, че Бог може да бъде познат чрез Своето творение, че Той е оставил Своя отпечатък в творението и следователно, като разсъждаваме за света около нас, ние можем да разберем какъв е Бог. Други казват, че имаме нужда от философията, за да ни очисти от нашето невежество, което също ще ни даде мъдрост за неща, които са божествено възприети. Свети Григорий, противно на всеки от тези възгледи, заявява, че в крайна сметка Бог бива познат от онзи християнин, който се е съединил с Христос и бидейки съединен с Христос, той познава Бога. Каквото е душата по отношение на тялото, това е Христос по отношение на християнина.
Хората, които са съединени с Бога и обожени
В своя труд, озаглавен „Триади в защита на светите исихасти“, св. Григорий обяснява как Бог се познава в това единение с Христос и какво може да се знае за Него. Настоящият труд е сборник от различни отговори, писани в продължение на три години, на въпроси и обвинения срещу духовния живот от монасите на Света гора, Атон. Към края на това произведение св. Григорий предлага описание на човека, който се е съединил с Бога, промяната, която се е случила, и знанието, което му е дадено. Той пише:
„Ние не виждаме далечни обекти, сякаш са пред очите ни, нито бъдещето, сякаш е настояще; ние не знаем Божията воля за нас, преди тя да стане. И все пак пророците знаеха Божията воля и планове, които вечно предсъществуваха в Бог, дори преди да бъдат изпълнени”.
Не разбирате ли, че човеците, които са съединени с Бога и са обожени, които са вперели очите си по божествен начин в Него, не виждат като нас? По чуден начин те виждат със сетива, които надхвърлят сетивата, и с ум, който надхвърля ума, тъй като силата на Духа прониква в човешката им същност и им позволява да виждат неща, които са отвъд нашите способности.
Това „съединяване“ с Бога може да се разбира като „спасение“, но пълната сила на неговото описание е по-добре изразена чрез думата „обожение“, която описва целия християнски живот, който е нещо повече от опрощение на греховете и в който Христос е нещо повече от приятел. Христос говори за това в Своята първосвещеническа молитва (Иоан. 17), когато се моли: „да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно” (стих 21), „Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби” (стих 23), „за да гледат Моята слава, що си Ми дал“ (стих 24).
Свети Григорий разяснява как изглежда този съюз в живота на християнина, като пише:
„Обновяването на душата… започва… със светото кръщение чрез опрощаване на греховете и се подхранва и расте чрез праведност във вярата. Душата непрекъснато се обновява в познаването на Бога и добродетелите, свързани с това знание, и ще достигне съвършенство в бъдещото съзерцание на Бога лице в лице. Сега обаче вижда мрачно като през стъкло”.
Нашето непрестанно обновяване е чрез този съюз, който произвежда познание за Бога, чийто път, вплетен през целия християнски живот, свети Григорий проследява. Следват неговите заключения.
Сърцето — орган на душата, който възприема Божиите неща чрез Неговата благодат
Той започва с описание на органите на човешкото възприятие. Петте сетива дават само познание за този свят и умът, намиращ се в главата, предлага способността за разсъждение, но душата и нейните сили се намират в сърцето и на този орган, на тази способност, се разкрива духовният свят.
Въз основа на думите на Христос, който казва: „Защото от сърцето излизат зли помисли” (Мат. 15:19), св. Григорий казва, че сърцето е „първият разумен орган на тялото.” По-нататък той цитира св. Макарий Велики, който казва: „Сърцето ръководи целия организъм и когато благодатта завладее сърцето, тя царува над всички мисли и всички членове; защото там, в сърцето, се намират умът и всички мисли на душата”. Но в нашия съвременен начин на мислене, нека не бъркаме сърцето с емоциите. Вместо това св. Григорий описва действието на този орган не като произлизащо от сетивата или от ума, а като „духовно усещане“. Това е органът на духовното възприятие, мястото, където благодатта на Светия Дух се предава на всеки човек, но не чрез материалните сетива или ума.
Мъдростта на ума и мъдростта на душата
Отбелязването на различието между светските и духовните неща, според св. Григорий, има своите основи в богословието на св. апостол Павел. Мъдростта на света, или „светската мъдрост“, както я нарича той, не води човека при Бога. Може да се използва за добро, след като погрешните възгледи бъдат премахнати, но не може да се счита за дар от Бога или за „духовно нещо“, защото се отнася само за този свят и е средството, чрез което познаваме този свят. Както казва св. Григорий, душата, която притежава знание за светската мъдрост, по никакъв начин оттам не достига до самата Истина, нито дори до истината (с малко „и“), поради което онези, които се хвалят с нея, го правят напразно. Нека слушат св. ап. Павел, който нарича светската мъдрост „плътско мъдруване“ (2 Кор. 1:12), точно както нарича „знанието, което възгордява“ (1 Кор. 8:1) „плътски ум“ (Кол. 2:18). Как тогава „плътското мъдруване“ (2 Кор. 1:12) може да придаде на душата подобие на Бога? „Гледайте, братя — казва той, —какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни” (1 Кор. 1:26).
Бог не бива познат чрез древната философия, светската мъдрост, светската философия. Вместо това, Бог е Този, Който дава духовна мъдрост чрез Своята благодат, когато пожелае, и Който превръща „Савловците в Павловци“. Ако философията беше нужна в някаква степен, св. Григорий казва: „Защо тогава не бяхме обновени чрез тази философия преди идването на Христос? Защо се нуждаехме не от някой, който да ни учи на философия… а от Един, „Който взема греха на света“, Който ни дава истинска и вечна мъдрост…”.
Познаване
Св. апостол Павел ни казва, че сърцето на непросветените хора е помрачено, към което св. Григорий добавя — помрачено от хитростите на демоните, които са ги наставлявали. „Защото, ако една достойна представа за Бога може да бъде постигната чрез използване на ума, как биха могли тези хора да са взели демони за богове и как биха могли да повярват на демоните, когато са учили човека на политеизъм?“ За просветения и духовен човек неговата душа се оживотворява от действието на Светия Дух и чрез Светия Дух духовният живот се предава на човека. Следователно това духовно познание не е продукт на разум или въображение и не е мнение или заключение, постигнато чрез силогистичен аргумент. Вместо това, то е продукт на Божествено просветление за онези, чиито сърца са очистени и е по-близко до обединение, отколкото до какъвто и да е вид знание.
Трябва да се подчертае, че всичко в духовния живот идва при нас не чрез нашите собствени усилия и не без тях, а с Божията благодат (Св. Паисий). Тези неща убягват от ума на онзи, който търси само теоретични знания, а не знанието, което идва от практиката и опита.
Осветените познават Бога чрез гледане на Неговата слава
Какво възприема осветеният човек? Това е славата на Бога. Целта на нашата вяра е познаването на Бога, което се дава чрез нетварната светлина, която е славата на Бога, на Христос, нашия Бог, на онези, които са се уподобили на Христос.
Позовавайки се на псалмопевеца, когато пише, че Господ се покрива със светлина като с дреха (Пс. 103:2), св. Григорий предлага примера за преображението на Господа, където св. апостол Матей пише, че Христос се преобразил пред Петър, Иаков и Йоан и „лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина” (Мат. 17:2). Освен това самият първовърховен сред апостолите също пише: „Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие“ (2 Петр. 1:16), имайки предвид пребиваването му с Господ при Преображението. Свети Григорий добавя, че това видение на Божията слава е било видяно от св. първомъченик и архидякон Стефан, когато е бил убиван с камъни и всъщност от светиите, тоест от чистите по сърце.
Тази Слава не е същността на Богa, а е от Неговата енергия
Какво е това виждане на нетварната светлина? Това не е видение на нещо сътворено, а на Бога, Който е несътворен. Разбирането, което се получава, може да се сравни с усещането, когато видите някакъв обект, тогава няма посредничество, а директно възприемане на този обект. В същото време обаче нашите страсти и грехове са като перде за духовното ни зрение, което ни пречи да виждаме и познаваме духовния свят.
Като пример, св. Григорий говори за Писанията като неясни в сравнение с разбирането на реалността чрез това видение на нетварната светлина, така както свещ към обедното слънце. Той пише:
„Не виждате ли как тази светлина свети дори и сега в сърцата на верните и съвършените? Не виждате ли как превъзхожда светлината на знанието? Няма нищо общо с това, което идва от елинистичните изследвания… Всъщност тази светлина на съзерцанието дори се различава от светлината, която идва от Светите писания, чиято светлина може да бъде сравнена с „светило, което свети на тъмно място“ (2 Петр. 1:19), докато светлината на тайнственото съзерцание се сравнява с утринната звезда, която блести на пълна дневна светлина, тоест слънцето”.
Когато Моисей се изкачва на планината Синай, за да се срещне с Бога, какво вижда? Бог казва: „и кога Си сваля ръката, ти ще Ме видиш изотзад, а лицето Ми няма да бъде видимо (за тебе)“ (Изх. 33:23). Когато св. апостол Павел е отнесен на третото небе, какво вижда? Не може да разбере дали все още е в тялото си, или извън него и чува неизказани думи.
Трудността може да е очевидна. Ние разбираме нещата чрез разума и нашите сетива, но ако Бог е отвъд тези неща и нещата, които се виждат в присъствието Му, нямат връзка с нещата на земята, как да бъдат описани?
Свети Григорий обяснява, че в Своята същност, в това Кой е Сам по Себе Си, Бог не може да бъде познат, но може да бъде познат чрез онова, което прави, тоест в Своите действия, или както св. Григорий ги нарича — в Своите енергии. Въпреки че не можем да познаем Божията същност, ние имаме истинско познание за Него чрез Неговите енергии.
Наистина, свети Григорие, ти си светлината на Православието, опора и учител на Църквата, слава на монасите и непобедим защитник на богословите!
