„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си,
да вземе кръста си и Ме последва.“ /Марк.8:34/
Братя и сестри,
В средата на Великия пост Църквата изнася за поклонение Честния Кръст. Прави го, за да ни укрепи, защото Кръстът е доказателство, свидетелство за Божията любов към човека и същевременно символ на победата. Ние знаем, че Великият пост е подготовка към Страстната седмица. По този начин изнасянето на кръста ни напомня за целта на нашия собствен духовен живот. Този символ има две тясно свързани едно с друго значения. От една страна, това е кръстът Христов, великото събитие, с което свършва земният живот на Иисус Христос, но и започва за нас новия живот.
Второто значение на кръста Христов е, че зад него стои нашият, моят собствен кръст – този, за който Христос е казал: вземи кръста си и Ме последвай.
Тези думи много пъти се повтарят в храма и нашето съзнание се насочва към много важна мисъл, която Господ ни предава на нас и на целия свят: да вземем кръста си. Повдигането на кръста означава възможност и способност да следваме Христос.
Какво е кръстът? Всички знаем – кръстът – това е страдание. Но какво страдание? Ние познаваме хора, страдащи от недъзи. Някой злоупотребява с алкохол, някой – с наркотици. В резултат човекът страда. Някой прави огромни грешки в живота, съзнателни грешки, прави грешки и даже престъпления, после попада в затвора. Може ли да наречем тези страдания кръст? Не може.
А какво страдание тогава ние наричаме кръст? Само това страдание, което не сме способни да преодолеем без Божията помощ. Това е такова страдание, което не е от нас, а от Бога – това е кръстът. Това могат да бъдат и болестите, и скърбите, и хората, които са редом с нас, но от които ние не можем се избавим, те трябва да са с нас, но често ни причиняват страдания.
Можем действително да постигнем това разбиране и съчувстване на другия само, ако сме обърнати към Христос и Го следваме, защото е Словото на живота, Личността, Която преимуществено дава съществуване, дихание, светлина и живот на всеки човек.
Да вземем кръста си, това е да приемем предизвикателството да обновим себе си и живота си, като следваме Христа. Чуваме да се казва, че Божият народ – Църквата, е слаба. Но тя е такава, защото самите ние християните не сме намерили сили да приемем да вървим като носим кръста на вярата в Христа! Страхът да не би да загубим малкото, което имаме, ни прави още по-бедни. Някой беше казал, че ако престанем да се занимаваме само със себе си и решително помогнем на друг, в края на краищата този ״друг” можем да се окажем самите ние! Всеки ден в църковния календар честваме паметта на светци, които ни дават пример на отричане от себе си и носене на кръста. Кой от нас вижда и следва този пример? A Господ Иисус Христос ни казва, че няма християнство и ученичество без ״носене на кръста”. Без страданията, които доброволно носим в изпълнение на Божията воля в пустинята на живота.
Братя и сестри,
Да се отречеш от себе си – това означава заедно с кръста да приемеш Христос в своята душа, в своя живот. Това означава да превърнеш страданието, което ти се струва безсмислено и ненужно, в начин за спасение и духовно възвисяване. Именно затова всеки човек има свой кръст. Човек без кръст – това е забравен от Бога човек.
Отричането от самия себе си, способността да приемем кръста – това означава да вървим по този път, който Бог ни предлага. И нито унинието, нито ропотът, нито отчаянието, нито злобното съпротивление, а приемането на кръста Господен преобразява човешкия живот, променя човешките отношения, пронизва ги с Божествена мъдрост.
Покланяме се на Честния и Животворящ Кръст Господен, защото той е станал символ на Христос. И Църквата ще се покланя на този Христов знак вечно. Винаги ще почитаме това, което е посветено и свързано с Бога, като отнасяме почитта към Самия Него.
“На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето Свято Възкресение славим”. Амин.
