„Ликувай от радост, дъще Сионова,
тържествувай, дъще Иерусалимова:
ето, твоят Цар иде при тебе,
праведен и спасяващ, кротък,
възседнал на ослица и
на младо осле, син на подяремница.“
/Зах.9.9/
Братя и сестри,
Днес празнуваме необикновен по съдържание и чуден по смисъл празник. В християнската традиция Тържественият вход на Спасителя в Йерусалим, или както за краткост го наричаме Цветница, се празнува с много радост и цветя. Ние ликуваме заедно с хилядните множества, следващи и посрещащи Господа Иисуса, Който, яхнал осле, съгласно пророчествата (вж. Зах. 9:9; Пс. 117:24-26). влиза като Цар на мира в Йерусалим, за да отпразнува Своята последна Пасха. Ние се радваме с всички, мислено постиламе дрехите си пред Него и Го приветстваме с „Осанна на Давидовия Син! Благословен е Идещият в името Господне!”, но не виждаме сълзите в очите на Христа; не си задаваме въпроса какво точно става, кому е нужно всичко това и защо Господ Иисус го допуска.
По време на служението Му някои са приемали Христа, други са Го отричали, но най-много са тези, които са се колебаели и недоумявали. С днешния акт Господ Иисус разсейва всички колебания и недоумения.
Ето това е главната цел на днешната Христова постъпка: всенародна обява за всички юдеи, че Той, Иисус от Галилея, е техният истински Месия! Това се потвърждава недвусмислено и от думите на Христа, изречени през сълзи пред портите на Йерусалим „О, ако ти в този твой ден бе разбрал какво служи на Твоето спасение“. (Лука 19:42). Изразът в „този твой ден” показва извънредната важност на настоящето събитие за еврейския народ. И наистина, в този ден, с отхвърлянето на Месия, завинаги е решена съдбата на юдеите.
Самият начин на влизането в Йерусалим е така предвиден и осъществен, че изпълнението на древното пророчество да не даде повод за мечти и очаквания за земно царство на месия. Той сея явява на целия Йерусалим с присъщата Си простота, смирение и дори бедност. Наричат Го „Цар Израилев”, пеят Му „Осанна”, размахват клончета и постилат дрехите си пред Него. Но това са почести, изразяващи само искрената почит, обич и усърдие на народа. Няма я разкошната колесница, въоръжените конници, пищните одежди и царски украшения. Край Христос крачат дванадесетте Му ученици, и те бедни като Него. Той язди осле, взето назаем. И тук истинският християнин би могъл да прозре онази свята истина, изречена от Спасителя за последно пред Пилат: ”Моето царство не е от тоя свят” (Йоан 18:36). Така Христос с този вход постига и друга цел: да изтрие от представите на евреите мечтите за земно царство на Месия.
Братя и сестри,
Пренасяйки се мислено в онова време, нека намерим своето място в този вълнуващ празник. Като християни, чада на Църквата, ние безспорно ще се видим сред онези, които най-усърдно приветстват Христа.
А после? Много е важно какво ще сторим след това. Когато хванат Спасителя и започнат да Го разкарват по съдилищата, да Го бичуват и измъчват. Няма ли да се скрием като учениците Му и да се отречем от Него като Петър? Твърде изменчиво е човешкото сърце! Често ние се въодушевяваме от едно или друго в нашата вяра, но също толкова често въодушевлението ни се изпарява, старанието залинява и ние на дело се отричаме от Христа.
Нека се опитаме да живеем така, че да запазим в себе си радостта и възторга от посрещането на Идващия да страда за нас и за света Спасител. Да не позволяваме това преклонение и удивление пред божествената Му саможертва да напускат сърцата ни. Да прогонваме съмненията, колебанията и унинието и да помним, че веднъж дошъл и приет с искрена радост в душите ни, Той ще бъде с нас „през всички дни, до свършека на света” (Мат. 28:20). АМИН!
