Автор: Йоанис Фундулис
Източник; johnsanidopoulos.com
Превод: Пламена Вълчева
С Неделя на всички светии завършва подвижният празничен цикъл, чието начало бе Неделя на митаря и фарисея. В печалния Триод и в радостния Пентикостар Църквата ни показа всички дела на божественото домостроителство, заедно с неговото средоточие — великия празник Пасха. Видяхме падението на първосъздадения човек и възстановяването на човешкия род чрез Възкресението на Христос. Посрещнахме слизането на Светия Дух в света и отпразнувахме раждането на новия Божи народ, съшествието и изливането на Светия Дух „върху всяка плът”. Съществува тясна връзка между това събитие и настоящия празник, който е печат и завършек на великия празничен период. С други думи, настоящият празник свидетелства за делото на Църквата, за енергията на Светия Дух в света. Защото ни показва плодовете на онази сеитба, на онази богата реколта, която апостолите били изпратени да съберат. И както Никифор Ксантопулос много хубаво отбелязва в синаксара на деня, пребожествените отци са постановили този празник да се чества след слизането на Светия Дух, за да покажат, че действието на Всесветия Дух чрез апостолите е осветило и умъдрило човешкия род, така че чрез Иисус Христос той да заеме мястото на падналите ангели или чрез приношение на мъченическа кръв, или чрез своите подвизи и добродетелен начин на живот. Това дело надвишава човешкото естество. Духът, Който е Бог, слиза, а човекът, който е пръст, се издига. Бог Слово обновява тварната плът, а заедно с нея, и онези, които искат да се помирят с Бога. Онези, които някога са се отдалечили от Бога, сега се съединяват и сприятеляват с Него. Народите Му принасят своите първи плодове — всички светии.
Има и още една причина, довела до възникването на този общ празник. Безчетен е броят на светиите, които Църквата познава и които чества с химни и празненства. Съществуват обаче и множество други хора, в които Светият Дух е обитавал и които е осветил. Те са безименни и непознати. Днес Църквата почита тези непознати светии, които са „живели след Христа в Индия, Египет, Арабия, Месопотамия и Фригия, и отвъд Черно море, дори до самите Британски острови; накратко, както на изток, така и на запад”.
В синаксара е посочена и трета причина. Всички светии, които се празнуват поотделно, трябва да бъдат събрани в един общ празник, за да стане чрез това видно, че всички те са се подвизавали за Единия Христос и на едно поприще, попрището на християнските добродетели, били са служители на Единия Бог и от Него заслужено са получили победни венци. И затова техният общ празник дава импулс на верните, които вярват в същия Христос, които са служители на същия Бог и се подвизават както всички тях на попрището на живота в Христос. Импулс, но също така и надежда, че славата на някогашните подвижници може и днес да се придобие от онези, които понасят „теготата на деня и жегата” (Мат. 20:12). И че утре, когато Божествената благодат благоволи да влезем в блажения и тържествуващ свят на небесната Църква, този празник ще бъде и наш празник. Защото с такава надежда живеят чедата на Църквата — че дори и тези, които днес слушат: „На този ден, в неделята след Петдесетница, отбелязваме празника на всички светци навсякъде по света, в Азия, Африка, Европа и Америка, на север и юг, запад и изток”, един ден ще празнуват заедно с тях.
В началото обаче празникът е нямал такова обширно съдържание. Той е бил единствено празник на всички мъченици. Още през четвърти век свети Йоан Златоуст му посвещава беседа. А в Типикона на „Света София” в Константинопол през Х в. са постановени синаксар и панихида във Великата църква и в храма на светите мъченици, който се намирал близо до храма на светите апостоли. Празникът се наричал „Ден на всички светии”, но в синаксара за този ден се посочва, че се чества паметта на „светите и правоверни мъченици по цялата вселена и от всички времена, които са били мъченически убити в името на нашия велик Бог и Спасител Иисус Христос”. Ако сведението на Ксантопулос е вярно, то празникът на всички светии е установен през времето на Лъв Мъдри, когато императорът съградил храм и пожелал той да носи името на съпругата му Теофания, която била „изключително угодна на Бога”. Било му подсказано обаче, че не е разумно храмът да се посвети на жена, която, макар и свята, е починала неотдавна и все още не е получила достатъчно „почит и уважение”. Императорът се съгласил с това и посветил храма на паметта на „всички светци навсякъде по света”, отбелязайки, че: „Ако Теофания е светица, нека бъде причислена към всички останали светци.”
И макар новият празник да придобил общ характер, т.е. освен мъчениците той обхванал и всички светии, тази промяна била изключително уместна. Христовите мъченици не са единствените, които са пролели кръвта си за Христовата вяра, подпечатвайки по този начин своята вяра и свидетелство. Мъченици са и всички онези, които са се подвизавали на попрището на християнския живот и са понесли Христовия кръст в този свят. Онези, които са претърпели мъчения за Христос в ежедневните терзания на съвестта. Изповедниците, които са засвидетелствали доброто изповедание „пред народи и царе” (Деян. 9:15). Йерарсите, които от любов към Бога са пасли Христовото стадо и са следвали правата вяра. Преподобните и праведниците, които са разпнали плътта си „със страстите и похотите” (Гал. 5:24). Хората в света, които са обитавали земята на изкушенията и изпитанията, но са „живели” така, сякаш са на небето. А с тях също и пророците, праведниците и праотците от Стария Завет, които са следвали Закона и са били „засвидетелствувани чрез вярата”, очаквайки обещаното (Евр. 11:39). И особено най-святата сред светиите — Пресветата Дева и Майка на Христос, Богородица.
И докато ранната химнография на празника остава вярна на първоначалната тема — мъчениците, което е видно от тропара „Твоята Църква като с багреница и висон се украси с кръвта на Твоите мъченици по целия свят” и от кондака „Господи, насадителю на тварите, вселената Ти принесе като първи плодове на естеството богоносните мъченици”, по-новата химнография обхваща паметта на целия светийски сонм.
Тук ще цитираме три от най-хубавите тропари, хвалитните стихири на глас 4. А след тях славата на стиховните стихири на вечернята:
Светият Господ е направил чудни всичките Си светци, които са били на земята, тъй като те са носили Неговите рани и страдания в плътта си, като са се украсявали с тях и са се отличавали с божествена красота. Затова нека ги възпеем като неувяхващи цветя, като безпогрешни звезди на Църквата и като доброволни жертви.
С пророците, апостолите, преподобните учители, свещеномъчениците и всички праведни мъже и жени, които пострадаха, както и цялото множество светци, които постеха с любов и редиците на праведниците, да бъдат възхвалявани със свещени химни, защото те са наследниците на небесното царство и жители на рая.
Нека възхвалим мъчениците, които чрез сиянието на добродетелите направиха земята подобна на небето и подражаваха на смъртта на Христос, като извървяха пътя, който води до безсмъртие, чрез действието на благодатта се очистиха от човешките страсти, по целия свят се подвизаваха храбро и пострадаха единомислено.
Елате, верни, днес да се съберем и благоговейно да възтържествуваме, почитайки преславната и свещена памет на всички светии с думите: „Радвайте се, славни апостоли, пророци, мъченици и йерарси! Радвайте се, събори на преподобните и праведниците! Радвайте се, ликове на светите жени, и молете Христа за света, да ни дари победи над враговете и на душите ни велика милост!“
Богослужебните текстове и откъсите от Синаксара са цитирани по превода на свещ. Траян Горанов (източник: sluzhbi.blogspot.com) с незначителни изменения.
