Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)
Превод: Пламена Вълчева
В днешното Евангелие се разказва за изцелението на слугата на стотника. Иисус казал на стотника: „Ще дойда и ще го излекувам“. При някои свети отци обаче след тези думи в гръцкия текст има въпросителен знак, което означава, че Иисус всъщност попитал стотника: „Искаш ли да дойда и да го излекувам?“. И затова неговият отговор бил: „Не е нужно да идваш, кажи само дума и слугата ми ще оздравее, ще се излекува“.
Тук виждаме, че Иисус, Божият Син, и Неговите думи имат творческа енергия. Следователно цялата вселена е сътворена единствено чрез Бог Слово. Следователно Божиите слова не са просто думи, а едновременно думи и действия. Затова, когато Иисус казал: „Вземи одъра си и ходи“, парализираният станал и започнал да ходи. Когато казал: „Искам, очисти се!“, проказата си отишла от човека. Когато казал на хананейката: „Нека ти бъде по желанието ти!“, дъщеря ѝ веднага се изцелила.
Но това е вярно също и тогава, когато Иисус казва: „Който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши“, когато казва: „Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ и когато казва: „Царството Божие вътре във вас е“. Разликата е, че при Христовите слова от втората категория нещата не се случват веднага. Нужно е да докажем вярата си, за да постигнем тези неща, но при тях става същото, както когато Той казва: „Вземи одъра си и ходи“ и парализираният започва да ходи, защото веднага щом направим това, което Иисус иска от нас, ни се дава благословение и чудо. Както казахме обаче, има случаи, в които трябва да докажем вярата си. Небето и земята ще преминат, но думите на Иисус няма да преминат. Липсата на вяра ни отвежда във външната тъмнина, където има плач и скърцане със зъби. Това научаваме от днешното Евангелие. И това е така, защото липсата на вяра в Бог Слово, Който, както казахме, е творил и продължава да твори, не е единственият проблем. Проблемът е, че ние следваме своя собствена посока и цел, когато не се фокусираме върху Бог Слово и не възлагаме вярата си на Него. Гръцката дума за грях, αμαρτία, означава αστοχία, тоест „пропускам целта“, „пропускам посоката” и „пропускам назначението си“ и затова оставам извън рая.
Затова, когато насочваме поглед навътре в себе си, за да открием царството Божие, което е вътре в нас, но се тревожим за всичко около нас, още отсега предвкусваме страданието, което изпитват демоните — празнота, безкрайна тревога, несигурност и огромна скръб. Това не означава, че християните не страдат от депресия и тревожност, но разликата е, че за тях има светлина в края на тунела и това им дава сили и търпение. Онези, които пренебрегват Иисус и Неговите заповеди, са изцяло потопени в тъмнината без каквато и да е надежда. И дори още по-лошо, те са фокусирани в тази тъмнина и скръбта им става непоносима. Представете си такава вечност. Вечност, в която всеки миг е по-тежък от смъртта. Ето това е осъждането, ето това е адът. Но той няма власт над нас, ако наистина вярваме в Бога и в Божия Син.
2017 г.
