Автор: Деян Петров
„Вие сте светлината на света“ (Мат. 5:14)
Възлюбени в Христа Бога братя и сестри!
Каква радост, какъв повод за гордост са думите на Спасителя – ясно изречени, недвусмислени, предадени от Евангелиста Матей в днешното Литургийно Свето Евангелие. „Вие сте светлината на света“, след като каза „Вие сте солта на земята“ малко преди това. Ето – след толкова трудности, страдания и неразбиране най-накрая получаваме признание и то признание от самия Господ. Такава висока оценка! И всичко добива смисъл – досегашния ни живот, трудностите, страданията, а и за в бъдеще очакваме само хубави неща – признание, слава и нищо повече да не ни се опре, всичко и всички да преодоляваме.
Та кой ще застане на пътя на Господа, кой ще посмее да попречи на Неговите избраници? И така, независимо от нашия пол, занятие и моментното положение във вярата, решаваме, че Бог е на наша страна, че за всичко ще ни подкрепя, че можем да говорим от Негово име, дори да тълкуваме думите Му. Сякаш Той има нужда от нашето „величие“ в кавички, от нашите дела, от нашата намеса в тоя свят, който е точица в ъгъла на най-далечната стая в царството Му, песъчинка на безкрайния плаж, в който се разбиват вълните на мирозданието. Точица. Такава песъчинка е целият ни познат свят. И ние сме в него.
И какво, ако сме солта, що, ако сме светлината? За кой това има какъвто и да е смисъл? Кой ще обърне внимание на делата, мислите, поривите ни, на живота и смъртта ни, на подемите и паденията ни? На всеки един от милиардите хора на земята. Нека се опомним! Нека вникнем в посланието на Божието Слово!
Три са важните послания за днешния ден, три са изводите от текстовете на Свещеното Писание – Утренно Евангелие, Апостол и Литургийното Евангелие.
Първото е за вярата – като не намерили Иисус в гроба, не знаели къде Е, търсели Бога, но Го не намерили. И точно тогава, пише самият Евангелист Йоан, в този миг, като не Го видели, повярвали. Това е силата на вярата – без дори да знаем Писанието, без дори да разбираме случващото се, дори Бога да не виждаме, да вярваме. И всичко се случва около нас и в нас точно както и когато трябва, защото Той прави да е така, а ние само съдействаме, сработим с Бога. Звучи невероятно просто и най-важното е, че е истина.
Второто послание е към вече повярвалите – да залягат да бъдат прилежни към добри дела и не просто защото така трябва, а защото е добро и полезно за човеците, казва Светият Апостол (Тит 3:8). Ясно и точно ни казва да отбягваме от глупави разисквания, препирни и разпри, от спорове, дори за закона (Божий), да страним от еретиците, след като сме ги посъветвали веднъж и дваж с кротко наставление, и то не защото не споделят вярата ни, а защото са се извратили и грешат, съветва ни да се трудим неуморно и постоянно, да не губим времето и енергията си в ненужни и не по Бога разговори и дела. Нека се замислим – както в работата или в домакинството от нас се изисква постоянство, концентрация, отговорност и труд, така е и на Божията нива и то за добри дела, за да не бъдем безплодни, казва Господ (Тит 3:14). Но какво толкова можем да направим ние за ближните си? Ние самите сме лишени от толкова много, ние и нашите роднини също имат нужди! Да дадем добър плод иска Господ от нас, а добрият плод е любов и дела на вярата. Този дар, който ние си мислим, че даваме, стотинките на просяка, вниманието към човека в нужда, е всъщност споделяне на дареното на нас от Господа! И парите ни, и времето ни на тази земя, и всичко, което имаме, ни е дадено от Бога. Раздавайки се, ние просто споделяме този дар, лишавайки се, ние получаваме. Така и зърното умира в земята, за да даде живот. Дава плод, изпълнява своето предназначение, както Бог ни учи.
Третото и най-важно поучение за днешния ден е в отговора на въпроса, който поставихме в началото – за кого има значение всичко това, което сме и което правим и постигаме. Вярата ни. Добрите ни дела. Животът ни. Сам Господ казва и ние отново чухме тези думи „Вие сте светлината на света“. Светлината! Истината! Праведността! Бог и вярата, само Светата и Единосъщна Троица чрез въплътения в човешки образ Господ Иисус Христос ни дават силата, дръзновението и постоянството в ежедневието, само с Него имаме надежда, само Той никога няма да ни подведе. Само Той вижда и разбира всичко, независимо колко нищожно може да изглежда, колко безсмислен или празен да е животът ни, колко унизителен или труден път да вървим. Точицата, песъчинката на плажа и ние в нея са всъщност в центъра на вниманието Му, Който е винаги и навсякъде и то единствено и само заради нас, заради нашето спасение. Защото ние сме любимите му чеда, ние сме непослушните белалии, дори искащи добро да направят, все в злото отиващи. Но по Своето милосърдие и безкрайна и могъща любов Той всичко вижда, всичко разбира, на всичко се надява, във всичко ни подкрепя.
И затова днес ни казва „Вие сте светлината на света“ – защото ни е отворил ума, да разбираме Писанията, защото сме повярвали и залягаме в добрите дела, защото вижда нашите грехове, но и нашето покаяние, защото ни Е обещал опрощение на греховете. И както чете в нашите сърца, казва и иска от нас да вършим съответните дела, за да видят човеците, не да ни слушат какво говорим, а сами не вършим, но да видят, да се уверят, че сме християни, че вярваме със сърца, но и на дело. Тогава да прославят нашия Отец, който изкусно е създал такива чеда, достойни да носят Христовото име и Кръста на страданията и едновременно на величието Му на гърдите си. Това означава да сме светлината на света – да живеем така, че хората, като ни гледат и като чуват за нас, да се попитат за Бога и да потърсят Бога.
Възлюбени в Христа братя и сестри, това, че сме повярвали, това, че творим добро, че даваме плод е важно и трябва да постоянстваме и във вярата, и в делата с отговорност и усърдие. Нека следваме примера на днес почитаните Преп. Макрина и Преп. Дий Чудотворец – нека се поучим, че и телесната красота, и смирението, и домашния труд, годините прекарани в молитва, уединението и монашеския подвиг на тези двама светци, и нашите скромни дарби, каквито и да са те, са ни дадени именно затова – за да блеснат делата ни пред човеците и дори скришом да вършим доброто, то няма да остане скрито. Защото не може да се укрие град на върха на планината, защото светлината побеждава мрака и Бог Иисус Христос ще възтържествува в Царството Си, и нека нашата праведност надмина тази на нашите гонители или невярващите – само тогава ще бъдем истински Божии чеда, истински светии и ще потвърдим думите Му, ще бъдем достойни Негови синове и дъщери. И никога, никога, и в най-мрачния час на най-тъмната нощ на живота си да не забравяме думите Му „Вие сте светлината на света“. За слава на Бога, вовеки, амин!
