Изготвил: Грисен Чакъри
17 НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА – НА ХАНАНЕЙКАТА
„И ето, една жена хананейка,
като излезе от ония предели,
викаше към Него и казваше:
помилуй ме, Господи, Сине Давидов!
Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
Но Той не й отвърна ни дума.“
(Мат.15:22-23)
Братя и сестри,
Когато чуем или прочетем така тези думи, на нас като че ли ни изглежда, че Иисус се отнася грубо и нетактично в тази история. Явно е, че жената идва при него с молба да изцелери дъщеря й, но Той три пъти и отговаря отрицателно. Първо, Христос не й отговори „ни дума“. След това Той и отказа с думите: „Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев“. И накрая той сякаш „й се скара“ с думите: „не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата“.
Обаче, въпреки всички тези Негови откази Хананейката продължаваше да му се покланя и моли за нуждата си.
Ние виждаме, че първия път Иисус не й отговаря. Това ни показва, че има такива случаи в които ние се молим правилно, ние се застъпваме, ходатайстваме… Но, нямаме моментален отговор на нашите молитви. Може би Бог желае да ни научи на нещо чрез това забавяне.
В съдебното право това се нарича „мълчалив отказ“. Ако получим такъв мълчалив отказ, може би ние бихме се обидили и бихме казали: „Той не ми отговаря – тогава край на нашите взаимоотношения, повече няма да му проговоря.“ Може би понякога и ние постъпваме така спрямо Бога. Когато Той не ни отговори моментално на молитвите, ние се обиждаме и прекъсваме молитвата си. Всъщност това, което се случва е един изпит, изпитание.
Виждаме, че хананейката беше решена да получи отговор на молитвата си. Тя не приемаше „Не“ за отговор и продължаваше да Му се моли. Жената нямаше къде другаде да отиде.
Тя знаеше, че спасение може да получи единствено от Иисус Христос. Тя вярваше единствено в Него и нейната вяра беше пълна. Затова, вместо да си тръгне, вместо да се обиди, тя коленичи на земята в жест на почит и смирение.
Тя беше смирена и това и помогна да издържи на изпитанието. Нейното смирение не е самоцелно, а е закономерно следствие на вярата. Нейната любов към дъщеря й се оказа толкова силна, че тя беше готова да изтърпи дори и това да бъде унижавана заради нея, въпреки, че Иисус не каза тези думи, за да я унижи. Нейната вяра в Христос се оказа толкова дълбока, упованието й в Христовата милост толкова силна, посвещението й към Бога толкова непоклатимо, че тя за нищо на света нямаше да се предаде.
Братя и сестри,
В тази история, чрез хананейката, Христос показа на учениците Си какви трябва да бъдат те – постоянни, ревностни и решителни в молитвите си към Бога. И чрез нея Той показва и на нас какви трябва да бъдем и ние в нашата вяра и упование в Бога – да не приемаме „Не“ за отговор.
Нека Бог да ни помага нашата вяра в Христовата милост да бъде по-силна, отколкото нашето желание да се откажем. Да се молим и да настояваме до край – тогава Бог непременно ще ни отговори. Амин.
