Автор: прот. Павел Великанов
Източник: www.pravmir.ru
Превод: Пламена Вълчева
Господ влиза в Йерусалим. Той не влиза за първи път в този град, но днешното Му влизане е необичайно. Съвсем наскоро хората са станали свидетели на такива велики чудеса, каквито иудейската земя не помни. Това е изцелението на слепородения и разбира се, възкресяването на четиридневния Лазар. Народът предусеща, че ще се случи нещо грандиозно. За първи път в Своето тригодишно обществено служение Спасителят позволява на хората да изразят онзи възторг и онова почитание, които преди това са били грижливо прикривани, за да не послужат за съблазън на иудеите.
Господ възсяда младо осле — това е първият случай в евангелското повествование, когато Христос не върви пеша. Ние виждаме как хората постилат дрехите си, за да изразят почитта и уважението си към Този, Който идва. Чуваме как децата викат: „Осанна!“, виждаме ги да режат палмови клонки, да се радват, че най-сетне в Йерусалим влиза дългоочакваният Месия.
И от всички само Христос осъзнава какво всъщност Го очаква в този град. Само Той знае, че там няма да се случи онова възцаряване, за което иудеите копнеят толкова много, там няма позорно да бъде свалена римската власт — там предстои предателство, поругание, мъчителна кръстна смърт, риданията и сълзите на най-близките ученици.
Но всичко това предстои. А днес е просто празник. И в този ден на нас ни се иска да говорим най-вече за удивителната кротост на Бога. Ние често възприемаме кротостта като проява на слабостта, безхарактерността и немощта на човека. Всъщност в онази кротост, която Христос проявява, когато възсяда осле, когато допуска да Го приветстват като Цар, за да утеши и вдъхнови народа, който дълго време е бил в очакване на Месия, ние съзираме огромната сила на Бога.
Един богослов някога е казал: „Чрез Кръста бе създаден целият свят”. Кръстът като основа на жертвата, като символ на пълното себеотдаване заради битието на ближния, е онзи фундамент, върху който е стъпил целият свят и който скрепява в едно цялото Божие творение.
И аз бих искал да пожелая днес на всеки от нас не само с радост да посрещне влизащия в Йерусалим Христос, но и да намери сили да остане до Него, когато всички се отвърнат от Него, когато Той бъде бит, оплют и предаден на страшна и мъчителна кръстна смърт.
