Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна
Всеки християнин има неповторима траектория по своя път към Спасителя и изживява по дълбоко личен начин драмата на своето обръщане и общуване с Него. За всеки човек това е един малък и съкровен свят, причастен на Неговото Тяло — светата Църква. Независимо от греховете и от неизбежната немощ, която носи със себе си, всеки, който е чул призоваването на Сина Божи, заслужава не само да бъде уважаван, но и сочен за пример. Защото носи безценното благословение „свише“. Има вярващи, които особено дълбоко са възприели и изцяло са усвоили Неговото свято Евангелие. Те носят небесния огън в душите си и Христос се е отобразил в тях като печат, като жива и туптяща икона. И не само ги е просветил със Своята нетварна светлина, но и ги е пронизал със Своето откровение. По тайнствен и неизследим начин е проникнал в най-съкровените гънки на съществото им.
Това са истински кръстоносци, които сами са вложили Кръста Христов дълбоко в сърцата си, и той ги изгаря отвътре и ги движи напред. И те храбро носят не само своя кръст, но и кръстовете на онези, които са се обърнали към тях за помощ и утеха. Богоносци, които носят Господа в сърцата си и също като св. Игнатий, са готови да се превърнат в пшеница за Него. Това са дълбоки души, истински верни и предани докрай, които са готови не само на жертва, но и на саможертва за Него. Знаменосци на светата Църква, искрени труженици, изпитани бойци, верни докрай на своето свято служение.
И няма значение дали са просияли като светии и праведници, или са останали съвършено неизвестни, скрити в летописа на времето. Всички те са толкова различни — мъже и жени, богати и бедни, красноречиви и недотам красноречиви, обърнали взора си навън като дръзновени проповедници или мълчаливи молитвеници. Всеки със своите дарове и съкровен духовен опит. Приели с цялата мощ на свободната си воля да бъдат Негови докрай въпреки всичко и всеки. Приятели Божии, които Му служат не за да избегнат пламъците на ада, или за да заслужат място в царството Му, а защото Го обичат и не могат да си представят, че могат да Го огорчат с каквото и да било. Защото това би им причинило болка, която не могат да понесат. Чувствителни сърца, които предпочитат да страдат, отколкото да причинят страдание. Широки, отдаващи се души, които даряват Неговата любов и светлина, без да очакват да бъдат разбрани или обичани. Безумци за света и чудаци за другите, хвърлящи се в невъзможни мисии и храбро борещи се с видимите и невидимите врагове. Наскърбявани и оскърбявани, но славещи Бога винаги и навсякъде.
За тях се отнасят думите на „апостола на народите“ св. ап. Павел: „които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство“(Евр. 11:33-40).
Цялата драма на искрено вярващите и изцяло предали сърцата си на Бога е изразена по този невероятно описателен начин. И най-странното от всичко е, че тези думи звучат не само патетично и достъпно, но и актуално дори за нас, техните недостойни наследници. Защото който гори в Христа, прилича на мокро дърво, поставено на бавен огън. Независимо от своята неповторима индивидуалност, пол и занятие, той минава задължително по „тесния път“ до царството Божие. За да бъдеш достоен Бог да се посели в теб и да свети със светлината Си, трябва да се очистиш от всяка сквернота. Това е принцип, при който няма изключения. Защото от всеки, на когото много е дадено, много и ще се иска. Блаженството на рая се заработва с труд, пот и лишения. Животът на истинските християни е жертвено саморазпъване в името на Бога и хората.
И те преминават „през огън и вода“, но не угасят в себе си небесния огън. За тях трябва да се молим усилено, с цялото си сърце и душа, защото са в предните редици и са подложени на ожесточен обстрел от врага. Те, просветените, ни превеждат от царството на кесаря до царството на Бога и навред пръскат своята светлина.
Изпрати, всемогъщи и всемилостиви Боже, колкото се може повече от тях на Твоята нива, за да изпълнят Твоето свято дело и да предадат на околните Твоето вечно благовестие! Бъди с тях, до тях и в тях винаги и навсякъде!
